Около 3 март всички се настройват патриотично, развяват знамена, палят се в дискусии и коментират (кога запознато, кога – не) редица въпроси, свързани с българската история. По повод националния ни празник ви предлагаме откъс от наскоро излязлото осъвременено издание на биографията на един от най-известните български държавници: Стефан Стамболов. Книгата „Стамболов. Биография” (ИК „Сиела”) е с автор британският дипломат, журналист и личен приятел на Стамболов А. Х. Биман и е писана докато българският министър-председател все още е бил жив. Текстът е допълнен веднага след смъртта му, за да излезе за първи път на английски език през 1896 г. Още същата година биографията е преведена на български от Вълко Шопов. През 1990 г. у нас се появява фототипно издание на ръкописа със стария ни правопис, а през 2019 г. текстът излиза с осъвременен правопис.

Откъс от „Стамболов. Биография”, А. Х. Биман

В началото на 1881-ва княз Александър бил изгубил окон­чателно симпатиите на българите чрез своята открита омра­за към либералите. Всъщност той бил стигнал дотам в своето недоверие и презрение към онези, които очевидно изразявали народната воля в онова време, щото ставало явно, че е невъз­можно да работят по-нататък заедно. Той почувствал всичките грешки на либералите, които се оказали много недалновидни държавни мъже според неговия идеал. Той вярвал, че сам е много по-способен да управлява България, отколкото все­ки един от ония сравнително неучени депутати и министри, които постоянно слагали препятствия на неговия път. Затова той се решава с един удар да унищожи опозицията. В съгласие с господата Стоилов и Начович той планирал преврата на 27 април 1881 година, чрез който суспендира конституцията, сваля министерството и назначава руския генерал Ернрот като свой премиер. Веднага се вземат мерки за свикването на едно Велико народно събрание, което да одобри и утвърди избора на Александър като български княз, като го упълномощи да управлява без отговорност през един период от седем годи­ни. Този преврат се посреща с едно упорито съпротивление от страна на либералите, но изборите не били вече свободни. При всяка избирателна урна бил поставен по един руски комисар – офицер в униформа, който питал всеки избирател: „Ти за княза ли си, или против него?“, след което преглеждал бюлетината, и ако е била против, я скъсвал и я заменял с друга, в която било вписано името на правителствения кандидат. Тези офицери били наречени специално княжески комисари. В навечерието на изборите княз Александър направил една агитаторска оби­колка с г-н Хитрово[i], руски дипломатически агент.

Stambolov1

По пътя той често имал да минава през триумфални врати с надпис: „Да живее Конституцията“, същата конституция, коя­то той суспендирал, и приемал със стотици прошения против своето решение. Но той се отказал да послуша това желание. Само в три града комисарите не сполучили в своята мисия. В Плевен комисарят бил бит и едва се спасил да не бъде жив изгорен; в Никопол го хвърлили в Дунава, а в Търново бил принуден да бъде тих зрител на избирането на опозиционните кандидати. Резултатът от тая борба бил избирането само на ли­бералите Славейков, Каравелов, Сарафов и Цанков, едничките кандидати, за които открито се гласувало. Следствието било очевидно. Народното събрание, препълнено с представители, насила избрани, се събира в Свищов през юли 1881 г. и приема проекта за седемгодишното суспендиране на конституцията за по-малко от десет минути и без никаква опозиция.

Князът в своята обиколка се отказал да посети Търново, където отишъл само г-н Хитрово. Като стигнал квартирата си, той повикал всичките първенци и ги питал за причините, по които те били против преврата. От името на всички Стамболов отговорил, че те се боят, че князът едва ли ще може да управлява по-добре от опитните си министри и че се страхуват от участта, която очаква либералите при такъв един режим. На това Хитрово отговорил: „Вие не трябва да се боите, защото не е князът, който ще управлява, а аз, а вие знаете, че русите са приятели на либералите“.

Стамболов отговорил: „Ако князът рита срещу волята на един народ, как се надявате да бъде послушен на вашите лични заповеди?“.

На това Хитрово намръщено отговорил: „Млади момко, ти говориш много свободно“. Стамболов повторно казал, че понеже Хитрово им задал един прост въпрос, то и те му дават най-простия отговор, но ако той не желае да ги слуша, те мо­гат да го оставят спокоен, и така си излезли. Когато вратата се затворила зад тях, Стамболов казал: „Времето ще покаже дали съм прав“[ii].

[i] Михаил Александрович Хитрово, руски дипломат и поет. Участ­ник в Руско-турската война (1877–1878). – Бел. ред.

 

[ii] Една година след това Хитрово се скарва с княза и напуска Бъл­гария. Когато стигнал границата, му била предадена една телеграма от Стамболов, която гласяла: „Желаем Ви честито пътуване; спомнете си нашия разговор в Търново; много скоро се изпълни“. – Бел. авт.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.