Излезе първа част от поредицата WI-FI BG BAR – „Сердикийски комикси”! Дами и господа, не се стеснявайте, отпуснете души, развържете кесии и заповядайте в бара. След работа, след лекции, след залез-слънце, след ваканцията, преди първия съдийски сигнал, на почивката или в добавеното време на мача – заповядайте, когато ви е удобно!

Сердикийски комикси” (272 стр.) ще ви накара да се почувствате как ли не, само не измамени. Светоний – преводач и историк лаик, е безработен мъж в средата на своето жизнено поприще, който редовно изпада в самосъжаление и дави мъката си в чистилището на централен софийски бар. Една съдбовна вечер след инцидент в бара той се събужда, но в друг свят. Годината е 343-та, а мястото – римска Сердика. С помощта на нови и стари приятели, една звездна апликация и вездесъщата Богиня Майка Светоний търси обратен път към „своето време“ и става свидетел на знакови събития от историята на античния град.

Светослав Т. Тодоров е роден в комунистическа София през 1975 г. на аналоговия XX век. По-голямата част от безметежното си съществуване прeкарва между южните квартали на града и Централната баня. Недипломиран философ, небрежен преводач, необвързан продуцент, творчески директор, софийски пройдоха и любящ баща, той е типичен представител на сивото поколение на България, израснало в края на соца. „Сердикийски комикси“ е позакъснялата му дебютна книга. Един шеметно духовит, безподобен фантастичен роман, напоен със софийски жаргон, философски дилеми и любопитни бележки под линия.

Премиерата на това неочаквано пътуване през пластовете на историята ще се състои на 27 юни от 19:00 ч. в Casa Libri в щура компания, както може да се очаква!

Откъс от “WI-FI BG BAR. Сердикийски комикси”, Светослав Т. Тодоров

Обичам историята. Обичам нейните кървави пластове и лабиринти. Придвижвам се по сухожилията на времето и се oплитам в бродерии от недостоверни източници. По изгрев закусвам с апокрифи и легенди, после си правя пикник край оскъдни книжовни извори. Запълвам предобедите с предания за древни царе и герои. По пладне чета евангелия, пея тропари, вия жалейки за светци и мъченици. Обедното ми меню е съставено от биографии на цезари и жития на други масови убийци. Следобед се впускам на вран жребец из вечните библиографски полета, следван под линия от бързоногите хрътки на себепознанието. Привечер поглъщам глоси, апендикси и епитоми. За вечеря отварям амфори с древно клинописно вино и линеарен зехтин. В полунощ бракониерствам – вадя свитъци и ръкописи, чупя печати, разкопавам входове на гробници и мавзолеи. Тъпча се с хронология по малките часове на нощта, преяждам с дати и фактология за епични битки и титанични сблъсъци. За десерт се ровя в юридически основания за войни и мирни договори. Магнит съм за всякакви видове предателства – в часа на вълците, по закона на римското право, участвам в заговори и съзаклятия – боря се с претенденти и узурпатори, които забиват кинжали в гърба ми. По видело обхождам медно гумно и слагам крайъгълни камъни по границите на своята идентичност. По първи петли вграждам сянката си в мостове и крепостни стени, изградени от древни азбуки, слепени с хоросан от йероглифи и символи. Взирам се в антични мозайки, статуи и барелефи. Икони, фрески и стенописи се взират обратно в мен. Програмисти от далечни епохи се свързват с мен чрез древни формули и артефакти. Парченца откъслечни сведения посаждат злите семена на заблудата в лехите на крехкото ми самочувствие. Определят ме, дефинират ме, заблуждават ме, коват и каляват бронята на моето самосъзнание. Kарат ме да изпитвам принадлежност.

Всеки ден преподреждам наново главите на своята библия. Пиша свидетелства и откровения на изтерзаната си душа. Търся утеха, търся разбиране, търся споделяне, докато знайни и незнайни летописци на отминали социални мрежи ми се присмиват между редовете. Създават ми кармична обремененост.

Получавам покани за приятелство от пеласги, тракийци, келти, етруски. Утигури, кутригури, онгундури и други войнстващи селяндури се опитват да хакнат моя профил. Развратни менади и разпасани сатири ми махат и ме ръчкат с пръстче. Самодиви и нимфи оглеждат профила ми с опитно сластолюбиво око. Самозвани лечителки и лъжепророчици изискват дата и час на раждане, съвместимост на характери и склонност към опитомяване. Търсят моето внимание, копнеят да надникнат зад снимките, обхождат постовете ми – искат да знаят, да пипнат, да погълнат и после да изплюят оглозганите ми кости.

Ревниви инфлуенсъри и наранени черноризци тролват крепостната ми стена – безкрайна обсада и липса на социални контакти и продоволствия. Водя отчаяно опълчение срещу сиви кардинали, анализатори и социолози, които нахлуват в личното ми пространство с цел грабеж и погазване.

Сега съм сам, сега съм в пустиня. Аз съм Йона в корема на кита. Йо-хо-хо и бутилка просеко Umberto Eco – при липса на енциклопедисти човешката глупост остава ненаказана. Аз съм Каин, натирен в пустошта. Аз съм Алкивиад, остракиран сред тръни и пелин. Аз съм Клавдий, скрит под плаща на изфабрикувана лудост. Разигравам психодрами по форуми, улици, терми и частни симпозиуми. Аз съм горд наследник на великия Мадарски кавалерист. Обезверен Монте Кристо в тъмницата на своята печал. Шут, останал без капка надежда, Барон Мюнхаузен без щипка енфие в джоба. Няма кит в това обсидианово море, който да ме изкиха отново на повърхността.

Всичко в тази незначителна история започва и завършва тук, край Перлената река, под Моста на орлите, по пътя към Източната порта на града. Тук в тинестата плитчина основах своя храм на скуката. Тук издигнах своя амвон на отчаянието. Тук всеки ден саможертвено полагам тялото си върху олтара на самосъжалението, оставям мощите си в криптата на тъгата. Стоя на плочника, побит като истукан за назидание и урок на своите съвременници – опърпани лански мартеници, наранени серсеми, суеверни роби на кармата с червен конец на китката, креещи бавно вследствие на клетви и родови проклятия. Психични смущения в ДНК спирали  – резултат от циклични кървави преврати и кланета.

За тях съм тук, за тяхна поука. За онези, дето се чудят къде да се дянат. За онези, които се лутат в охолството на своята тъма. На тях гостувам в праймтайма на телевизиите, в рекламните блокове и магазинните предавания, за тяхно добро спамя пощенските им кутии. Сядам по софрите им, секвам им глътката, присядам им хапката.

Тук съм, за да се смея в лицата им, да хапя глезените им, да задявам жените им, да идвам в сънищата им, да ровя в долапите и нощните им шкафчета, да пренареждам магнитните сувенири по техните хладилници. Тук съм, за да ги успокоя, че има някой, който се чувства по-зле от тях. Да ги размисля, да ги подтикна да се оттеглят, да ги накарам да се приберат и да починат! Да станат рано, да идат на баня, да сложат бяла риза, може би дори и сако. Да отворят книга, а не хладилник, да идат до библиотека, а не до зимник. Да се помолят, не да кълнат. Да чуят някоя литургия, а не хула. Да се пречистят, не да мърсуват, и накрая да ударят една кръстачка против гешефтите на Лукавия. И най-важното – тук съм, за да ги накарам да почерпят по едно след работата. В този град за всеки стоик има бъчва, за всеки романтик – чаша бучиниш. За всеки философ има ченге, за всеки светец  – досие. А за всички има Топлофикация. Но аз трудно се плаша, познавам дъното и търпеливо изследвам пластовете, воден от фенерче марка „Virgilius“.

Аз съм дух пакостен – блуден лар, напуснал семейното огнище поради непреодолими различия в характерите. Аз съм пулсар в синкавата капилярна галактика на човешката буза. Тук съм по своя воля, не се оплаквам. Грешник за пример, излежаващ присъдата за всичко, което сам съм си причинил. Поемам цялата вина – за излишните думи, за ненавременното мълчание, за навременния гняв, за ненужното съчувствие, за привидната надменност и за излишната скромност.

Сега седя в бара и пътувам нагоре-надолу из световете. Пътувам бизнес класа в елитната авиокомпания на покаянието. Сега подреждам малки нецензурни спектакли пред отбрана публика в моя малък непочистен бестиарий. Сам на пост с тъжна цигара в ръка. Издишам екзистенциални откоси обреченост. Образът на майката с младенеца го няма. Костите – студени, душицата – свита.

Аз съм Portone в смрадлив бар, портиер на самотата, управител в салона на отчаянието. Вземете си билетче за LIMBO разходка с влакче. Заповядайте, няма да съжалявате! След работа, след лекции, след залез-слънце, след ваканцията, преди първия съдийски сигнал, на почивката или в добавеното време на мача – заповядайте, когато ви е удобно! Аз съм вечно тук – check point за смутени души. Част от описа на петдесет квадрата имитация на римска мозайка с прилежащия ѝ тротоар. И в студ, и в зной ще ме откриете тук – под крилото на северозападния орел на моста, по пътя към Източната порта, до Перлената река, до вонящия подлез – входа между Долната и Горната земя. В близост до събитията и далеч от всички.

Дами и господа, не се стеснявайте, отпуснете души, развържете кесии и заповядайте в бара! Със сигурност ще ви накарам да се почувствате измамени.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.