Всеки може да постигне всичко, стига да поиска

Темата за успеха винаги е била част от моя живот. Независимо дали става дума за  успех в училище, успех във връзките ми, успехи в бизнеса или проектите ми. Успехът за всеки е нещо различно. За спортистите  той се измерва с класиране и медали. За бизнесите се измерва в положителни финансови отчети. За музикантите – с пълни зали, които се радват на тяхната музика. 

Независимо с какво сте се  захванали,  има вариант да сте успешни или да не сте успешни. Да сте успешен чистач, успешен счетоводител, успешен адвокат, лекар, биолог, майка, баща, културист, автомонтьор, спортист или каквото там си изберете. 

И все пак,  когато се огледаме около нас,  често не виждаме успешни хора. Не само  хората, с които комуникираме, а общо – гледайте от балкона, от прозореца на автомобила си. Хората сякаш са спрели и са приели неуспеха си. 

Точно за това е тази статия. 

Макар и да съм изчел стотици книги по темата за успеха, Джеймс Клиър в своята книга “Атомни навици” най-ясно дефинира не какво е успех, а как можем да го постигнем. Най-хубавото е, че той не дава никаква тайна формула, а споделя своя опит и изследвания от целия свят, за да ни покаже горчивата истина. А тя е, че всеки може да постигне всичко, стига да иска. 

За що това е горчива истина? Защото е по-лесно да смятаме, че не можем да постигнем всичко. По-лесно е да си кажем – аз нямам талант, и за това няма да стана велик пианист. Или математиката не ми върви, никога няма да мога да стана добър програмист. Не мога да гледам кръв, никога няма да мога да стана успешен хирург. Не ме бива във финансите, никога няма да стана милионер. 

У нас много често ще чуете хората да казват “аз съм това или онова и никога няма да се променя.” Когато навършат години има и още едно доказателство за това – те са живели според това което казват, че са и вече имат доказателства за твърдението си – последните 10, 20, 30 години са живели именно според етикета, който са си поставили. И какво по-силно доказателство ? Към него  лесно се добавя и твърдението “твърде късно е да се променям”,  в случай, че някой все пак опита да промени мнението на човека. 

Това, което Джеймс Клиър дава като основна разлика между успешните и неуспешните хора, са  така наречените от него “атомни навици”. Той ги нарича така, защото те са толкова малки, че са почти незабележими. Даже не почти – те са си незабележими. 

Нека ви дам няколко примера. 

Пример 1 – перфектно тяло

Решавате, че за да го постигнете,   имате нужда от тренировки  във фитнеса. Ставате рано, отивате в залата, блъскате 1 час. И така 3 пъти в седмицата, 12 пъти в месеца. Гледате се в огледалото – нищо не се е променило. Нямате плочки, кантарът не показва някакви сериозни резултати, дори понякога си мислите, че качвате  килограми, когато искате да горите мазнини. Дори не задобрявате в тежестите, които вдигате. Това се повтаря и на втория месец и на третия, с малко по-добри показатели, но плочките все още са мит, а бицепсите ви никак не приличат на тези на Вин Дизел. Отказвате се – това не е за вас. Все пак 3 месеца сте положили усилия, явно си е до ген, до пари, до добавки, анаболи или прекарване на 4-5 часа всеки ден във фитнес залата. Повечето хора се отказват именно заради това, защото резултатите закъсняват. 

В същото време никой не забелязва истинския ефект. Че първия ден едва сте стигали до крос на пътеката от 5 минути, но на 3-тия месец можете да си тичате без проблем 30 минути. Коремните преси от 3 серии по 10,  са станали 10 серии по 15. А килограмите, които вдигате са нараснали с няколко десетки. 

Пример 2 – финансова свобода

Любимата ми тема. Финансовата свобода се изразява в това, да нямате кредити, но  да имате достатъчно активи, за да живеете спокойно, дори без да имате доход. Какво правите? Намирате си втора работа и изкарвате още 100-200 лв. на месец. На третия месец разбирате, че тези пари са били похарчени бързо и лесно и сякаш не ги усещате. Решавате да инвестирате – купувате акции или други финансови инструменти и на третия месец вече имате 15% доходност, което е зашеметяващо число, но от инвестираните 100 лв. реално сте забогатели само с 15 лв. Което е жалко. Решавате, че това са глупости и се молите шефът да ви вдигне заплатата, защото това явно не е за вас. 

Точно по този начин хората загърбват  големите си цели,  след като няколко месеца са се опитали да ги постигнат. Защото те не виждат реалните резултати от това,  което правят. Но резултати има. И те нарастват по неусетен начин. 

Сещам се за една интересна притча, как един император, който искал да се отблагодари на своя съветник,  му казал, че ще му даде каквото пожелае. Съветникът пожелал да получи няколко зърна живот. Като за схемата ползвал шахматна дъска. На всяко квадратче императорът трябвало да удвоява броя зрънца. Императорът се зарадвал, че е минал тънко и разпоредил да  бъде изпълнено желанието. Осъзнахте ли схемата? Ето сметката:

Квадратче 1 – 1 зърно

Квадратче 2 – 2 зърна

Квадратче 3 – 4 зърна

Квадратче 4 – 8 зърна

Квадратче 5 – 16 зърна

Квадратче 6 – 32 зърна

Квадратче 7 – 64 зърна

Квадратче 8 – 128 зърна

Квадратче 9 – 265 зърна

Квадратче 10 – 512 зърна

Квадратче 11 – 1024 зърна

Квадратче 12 – 2048 зърна

Квадратче 13 – 4096 зърна

Квадратче 14 – 8192 зърна

Квадратче 15 – 16 384  зърна

Квадратче 16 – 32 768 зърна

Квадратче 17 – 65 536 зърна

Е, оставям ви да си смятате нататък. 

Обикновеният човек  се отказва в началото на този път. Сами виждате, че ако някой ви обещае пари по тази схема, за първите 10 квадратчета, ще имате жалката сума от 512, което няма да ви направи богати. Когато осъзнаят бавния ръст, хората се отказват, защото не могат да гледат напред във времето. Не искат да инвестират време, усилия, търпение и най-важното – усилия. А само след още един оборот от 10 нещата се променят, а след още 10 стават още по-лесни, а след още 10…

Всъщност всеки един от нас може да даде примери за дейности, които по един или друг начин сме напредвали стъпка по стъпка всеки ден. Както Джеймс Клиър казва – да ставаме с 1% по-добри всеки ден. Неусетно на дневна база, но усетно на база година, две, три. Спомнете си как сте се учили да четете. За мен беше ужасно. Повече от ужасно, защото просто не ми се удаваше и изпитвах страх и паника в първите 1-2 години,  когато се налагаше да сричам пред класа. Кой би помислил, че само няколко години по-късно  ще съм най-добрият в класа в писането на всякакви текстове, ще чета по няколко книги на седмица и ще стана писател? Ами карането на кола – помните ли как колата гасне. Хората около вас ви псуват, вие не можете да запалите, давите автомобила, мислите си, че никога няма да се научите да карате и тайно си мечтаете Мъск по-бързо да направи някакви коли-роботи, за да не ви се налага да карате. 

Не мога да готвя, не мога да спестявам, не мога да говоря английски, не мога да уча нови неща, не мога да боядисвам, не мога да програмирам, не мога да стана…. не мога да бъда… стига глупости!

Старото правило “не мога, означава не искам” е в пълна сила тук. Ако искате да научите малките и мотивиращи техники как може да постигнете каквото пожелаете, прочетете книгата “Атомни навици” на Джеймс Клиър. Тогава поне ще имате мотивация за онези моменти, в които все още нищо не се вижда като резултат и е по-лесно да се откажете,  отколкото да продължите да правите нещо, което нито вие,  нито някой друг вижда. 

Успех в постигането на мечтите ви. 

О, и да не забравим:  ако има хора около вас, които не вярват, че можете да постигнете всичко – изолирайте ги. Те са камък на шията, която ви тегли към онази комфортна зона на неуспеха и летаргията.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO