Вражеска атака тегне над Спайдърмен в оторизирания от Marvel роман на Дейвид Лис!

Освен в кината, Спайдърмен броди и из книжарниците! Оторизираният от Marvel роман на Дейвид Лис „Спайдърмен: Вражеска атака(ИК „Сиела) е изпълнена с екшън и неочаквани обрати история за любимия супергерой на милиони по света и неговата битка с най-големия му враг – Кингпин. Книгата, в която срещаме редица популярни герои и злодеи от вселената на Marvel, е предистория на компютърната игра Spider-man от 2018 г.

Любимият супергерой на милиони по света – Спайдърмен – се завръща между кориците на „Спайдърмен: Вражеска атака”! Романът на Дейвид Лис е официално оторизиран от Marvel, а злодеят, срещу когото ще се изправи Спайдърмен този път е не друг, а най-големият му враг: Уилсън Фиск, по-известен като Кингпин.

Двойнственият живот на Питър Паркър – като учен, който иска да се развива и като Спайдърмен, защитникът на Ню Йорк от бандити, маниаци и злодеи – става все по-сложен. В допълнение неговата любима Мери Джейн прави първи стъпки в кариерата си на разследващ журналист и постоянно се излага на опасност, създавайки още грижи за Спайди.

Междувременно в града се е завърнал и безскрупулният мафиотски бос Уилсън Фиск, познат добре на Спайдърмен като Кингпин. Могъщият бизнесмен-мафиот е сред най-върлите врагове на Спайди, който преди време е дръзнал да го разобличи пред всички в Ню Йорк. За капак от известно време по улиците броди и друга заплаха – появил се е двойник на супергероя, който върши злини и се опитва да го злепостави по всякакъв начин.

На Питър ще му се наложи да се изправи пред редица предизвикателства, защото вражеската атака ще е по-силна от всякога…

Пригответе се за едно изпълнено с екшън приключение, в което Спайдърмен ще се опълчи срещу Кингпин, Норман Осбърн и други особено опасни и популярни злодеи от вселената на Marvel!

Спайдърмен: Вражеска атака” на Дейвид Лис е официалната, одобрена от Marvel предистория на компютърната игра Spider-man от 2018 г. Преводът на романа от английски език е на Камен Велчев. Книгата излиза на български успоредно с премиерата на филма „Спайдърмен: Далече от дома”, който е по кината от утре.

Откъс от „Спайдърмен: Вражеска атака”, Дейвид Лис

Фиск, повтори си наум той.

Яростта разцъфна дълбоко в него и започна да си про­правя път навън, докато той вече едва успяваше да остане не­подвижен.

Фиск често присъстваше в новините. Преди време, когато Питър започна със своите спайдърменски подвизи, бързо бе успял да се убеди, точно както твърдяха и заглавията на жълта­та преса, че Фиск е Кингпин – криминалният и абсолютно без­скрупулен бос на града. По онова време Питър беше само един гимназист, който се опитваше да докаже, че може да използва силите си за добро.

Беше допуснал колосална грешка съвсем скоро, след като се бе сдобил с тях, като фриволно беше решил да не действа в момент, в който трябваше да действа, а това бе довело до смъртта на чичо Бен. В онзи момент се бе заклел никога да не бездейства, когато може да помогне с нещо. Когато може да промени нещата към по-добро.

Едно от тези неща беше да прати Кингпин зад решетките. Спайдърмен бе посветил месеци от живота си на една цел – да възпрепятства операциите на Фиск, да осуетява плановете му, като в същото време търси неопровержими доказателства, въз основа на които дори подкупен или изнудван прокурор няма да има избор и ще трябва да се задейства.

Беше намерил такива. Събираше досиета, лаптопи, снимки и свидетели. Беше натрупал достатъчно неоспорими доказателства, които да облекат Фиск в раиран костюм до края на живота му.

По онова време това му се бе сторило като най-великото му постижение. Помнеше как седи на дивана с леля Мей и тъпче цели шепи пуканки в устата си, докато по новините показваха как Фиск влиза в участъка.

– Знаеш ли, Питър, имаше време, когато не бях сигурна какво изпитвам към Спайдърмен – беше казала леля Мей, – но сега си мисля, че направи истинска услуга на града ни.

Излезли точно от нейната уста, тези думи го накараха да се почувства наистина добре. Смесицата от гордост, удовлет­ворение и задоволство, усещането, че е успял да постигне нещо наистина значимо, беше несравнима.

След което животът я сравни. Със земята. Нещо повече, преобърна я на сто и осемдесет градуса.

Адвокатите на Фиск се захванаха за работа и изведнъж по­ловината медии в града се оказаха на негова страна. „Това е постановка“, заявиха те. Спайдърмен бил бандит и престъпник, който искал честните бизнесмени като Уилсън Фиск да бъдат унищожени, за да могат истинските престъпници да завладе­ят града. Доказателства взеха да изчезват. Документи се изпа­ряваха или биваха променяни. Снимки биваха манипулирани. Компютърни логове се изтриваха. Свидетели „забравяха“ едни обстоятелства или започваха да си спомнят съвсем други, ко­ито оневиняваха Фиск, караха го да прилича на честен герой, който се мъчи да спаси бизнеса си, докато вандалът извън зако­на разкъсва всичко, което е успял да постигне през живота му.

И Фиск беше оправдан.

Излезе от съдебната зала и напусна страната. Отсъства го­дини, а Спайдърмен си мислеше, че това е за добро. Решението не беше перфектно, защото никой не иска човек като Фиск да е наблизо, но поне вече не беше техен съгражданин. Ако хората навсякъде постъпеха така, лошите нямаше да има къде да отидат.

Слаба утеха, но Спайдърмен разполагаше само с нея.

След което преди година Фиск се върна, започна да харчи нашироко, да инвестира в обещаващи сделки с недвижими имо­ти, да строи в отдавна пренебрегвани части на града, да създава работни места и да трупа активи. Вестниците бяха пълни с исто­рии за фондацията „Фиск“ – нова благотворителна организация, чиято цел беше да предоставя атрактивни възможности за всеки нюйоркчанин независимо от благосъстоянието му. Уилсън Фиск беше нов човек и го повтаряше на всеки, който би го изслушал, а в това число влизаха мнозина журналисти, чиито медии прели­ваха от наливаните в тях пари на Фиск. Никога не е бил злодеят, за когото го представяли, но си признаваше, че бил алчен и себи­чен, сляп за всичко друго освен за собствения си успех.

Трудностите го били научили каква е цената на егоизма. Сега знаел, че трябва да бъде добър, за да се чувства добре, и ето защо всеки проект, в който инвестирал, щял да подобри града и живота на обитателите му. Не искал да прави печалба, освен ако и другите не печелели.

Така твърдеше и доста хора му вярваха. Истината беше, че Фиск се бе върнал към стария си бизнес с наркотици, рекет, отвличания за откуп и пране на пари. Всичко от стария му ре­пертоар. Ако нещо беше мръсно и жестоко, но и печелившо, сто процента Фиск бе забъркан в него. Спайдърмен го знаеше и беше убеден, че може да го докаже, но не знаеше дали това би променило нещо. Предния път не бе успяло.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.