Възхвалата на миналото е симптом на депресия

Депресия

Съзнанието ни непрестанно блуждае напред и назад във времето. Бъдещето е примамливо, но понякога и плашещо със своята нереализираност. Миналото ни топли със своите спомени, които ни припомнят какви сме били. А бъдещето често е мрачно, дори тъмно, неясно. Не очакваме нищо хубаво напред във времето, защото зад нас са били хубавите дни, а напред ще става все по-лошо… 

Това са симптоми.

В миналото, което помним със светли и топли нюанси,  ние сме били млади, преживели сме интересни и драматични моменти. Те са били наситени и емоционални. Сега сме вече с няколко десетки години по-стари и виждаме нещата иначе. Не можем да преживеем първата любов, не можем да завършим училище, не можем да направим  много неща, които преди време сме правили за първи път. В зряла възраст първите неща намаляват драстично, а в напредналата пък те стават още по-малко. Това ни кара да си мислим, че преди време е било по-добре. Всичко – времето, валутата, държавното управление, семейството ни, годишните сезони, климатичните промени, вкусът на баницата и дори аромата на въздуха и морето… 

Напред във времето ние ще сме по-възрастни, дори стари. Предстои ни да погрознеем, да се отпуснем, да имаме повече заболявания, да сме по-бавни, по-слаби физически, с не дотам остър ум,с  не толкова много енергия и с по-малко наситени с емоции моменти в ежедневието си. Тъжно, нали? Или пък не. 

Това са симптоми.

Освен  рационалното обяснение, че преди време сме били по-млади и логично това ни е носело повече щури спомени, отколкото бъдещето, когато  ще сме стари, има и друго. Нарича се носталгия. Често ползваме тази дума просто като топъл спомен за нещо отминало. Но това, всъщност, е болестно състояние. 

Думата носталгия идва от две гръцки думи – “Ностос” и “Алгос” или в превод “да се върнеш у дома” и “болка”/”тъга”. Дотук всичко звучи романтично, дотогава докато  не се върнем към учените, изучавали и въвели термините, които така леко използваме в ежедневието – ,,в носталгично настроение съм”. Дори си имаме радио “Носталджи”,  за да може бързо и лесно да ни връща назад във времето на хубавите песни. Сега не правят такива. Едно време беше по-добре, нали?

Синоним на носталгията е меланхолията. Това е състояние,  при което ние не само моментно си спомняме за хубавите стари времена с топлота, а започваме да живеем в състояние,  в което миналото, което няма как да върнем, започва да ни преследва и да ни напомня, че всеки ден нещата стават все по-зле. Този тип настроение е свързано с раздразнителност, апатия, отчаяние, безсилие, липса на мотивация за живот и постигане на каквито и да било цели и мечти. Дори храната вече не представлява мотивация и приключение – носталгиците често губят и апетит. Те консумират храна просто защото трябва. Липсата на желание да правят каквото и да било има и друг ефект – социално отдръпване, при което те нямат желание да се виждат с хора, да комуникират с тях, а когато го правят, често са точно обратното на сърцето на компанията. Коментарите им са с негативен оттенък и водят до отдръпване на социалната средата от тях. 

Името на меланхолията, която е била лекувана от учените през 17-ти и 18-ти век, всъщност е клинична депресия. Ние рядко я разпознаваме, защото тя идва като неканена гостенка, която ни подмамва с приятни спомени от детството ни, от младите ни години, от миналото, което никога няма да се повтори. Бавно и на малки хапки ние поемаме отровата на депресията и й се отдаваме до момента,  в който тя обладае цялата ни психика, ежедневие, дом, работно място – цялото пространство, до което имаме достъп.

Защо пиша тази статия?

Защото много мои познати и приятели са поканили тази мрачна гостенка в домовете и умовете си. Понякога нещата изглеждат като игра – споделяме снимки на стари трамваи, стари дъвки, мелничка за черен пипер, която помним от масата на баба ни, колекциониране на странни и ненужни стари вещи, значещи нещо само заради историята, която можем да разкажем за тях. Често началото е дори забавно – някаква форма на странност с лека носталгична нотка. И докато се обърнем, ние вече не  виждаме смисъл в собствения си живот. Всичко хубаво вече е било и ни остава само да оцеляваме. 

Знам, че много хора, четейки тези редове,  ще си кажат – наистина преди време беше по-добре и не ни чака нищо хубаво. Нито климатичните промени ще ни подминат, нито ще ставаме по-богати. Точно обратното  – ще остаряваме, ще ставаме по-бедни, ще умираме заради климатичните промени, вредните храни или войни. 

Истината е точно обратната – всеки ден животът ни става все по-интересен и по-лесен. Въздухът ни е най-чистият от десетилетия насам. Най-малко хора умират във военни конфликти спрямо цялата човешка история. Детската смъртност е сведена до най-ниските нива. Бедността в световен мащаб в сведена до най-ниските нива в цялата човешка история. За най-често срещаните болести, от които хората от поколението на нашите баби и дядовци са умирали,  вече не ни притесняват, защото имаме или ваксини за тях, или лекарства. Раковите заболявания се доближават все повече до окончателното им преборване. Но какво ни вълнува светът нас, след като личния ни живот е зле?

Това е същото възпиращо вярване – животът просто е,  той не може да бъде зле. Всеки ден всеки човек се сблъсква с непредвидени ситуации – някои  позитивни, други негативни. Някои днес са негативни, но след 2 години разбираме, че те са били позитивни и обратното. Това,  което ние можем да направим, е да живеем живота си и всеки ден да приемаме новите събития и предизвикателства. 

Фокусираме ли се назад във времето,  ние не само ще спрем развитието си. Ние ще започнем един деструктивен процес, който няма  да може да бъде спрян и ще станем бледа сянка на това наше “Аз”, за което бленуваме в нашите спомени… 

Ако познавате някой, който живее в миналото – направете всичко възможно да го фокусирате в светлото настояще и да му покажете новия прекрасен свят, който ще се открие пред него в близко бъдеще. Това може да спаси живота му.

Photo by Anthony Tran on Unsplash