Васил Панайотов се завръща с „Другата”

Васил Панайотов, когото познаваме от „Ръкописът” по БНТ1, както и от разказа „Nothing Else Matters” в сборника „Обича ме, не те обича” и романа „Убиец”, се завръща с „Другата” (ИК „Сиела”). Докато ни разказва историята на Магда, Стефан и Емилия, в новата си книга Панайотов прави безпощадна дисекция на връзките, човешките взаимоотношения, брака, любовта, обичта, страха от промяната и сложния избор, пред който се изправяме (не)охотно.

Другата” е силен роман, който посочва без колебания разликата между любов и обич, роман за невъзможността да обичаме, без да нараняваме. Защото където пламне страст, гори всичко.

Предлагаме ви откъс от книгата, която от днес е на пазара, а повече информация за предстоящата й премиера очаквайте скоро.

Признанието

Нейното съобщение пристига първо:

„Какво беше това?“
„Кое?“
„За тримата.“
„Че ставаме трима.“
„Не разбирам.“
„Какво не разбираш? Ставаме трима означава, че освен не­гова си и моя любима.“
„Аха! И откога?“
„От днес. От сега.“
„И по-точно? Преди или след обяда.“
„Да речем, че по време.“
„Чувствам се късметлийка.“
„Сигурно си.“
„Съм, разбира се. Веднъж няма да ям в стола и ще отровят храната.“
„Може би наистина има връзка с яденето.“
„Казах ти.“
„Не ми е приятно да ядеш с други.“
„Забелязваш ли как все се въртим около манджата?“
„Всичко забелязвам. Дори това, че понякога не ядеш с дни. Какво ти е?“
„Казват му Крон. Синдром някакъв.“
„Сериозно ли е?“
„Щом са му дали име…„
„Казвам се Стефан. Да видиш, че и аз съм сериозен.“

Васил Панайотов

„Сериозно, спри!“
„Защо? Неприятно ли ти е?“
„Да речем, че ми е прекалено.“
„И с какво прекалих? Казвам ти го за първи път. При това едва днес.“
„На мен за днес ми е втори.“
„И напливът те разглези, така ли? От многото избор се обърка.“
„Не говоря за избор. Той не е мой избор, а ти си направил вече своя.“
„Точно така. Избрах теб.“
„Чакай, какво пише? Не се чете. Би ли ми го казал на глас?“

Стефан не отговаря. Бави се. Сякаш нещо премисля, пре­ценява. След това става. Отива до гардероба, отваря го, вади си якето и бърка в джоба за телефона. Набира някакъв номер. Чака. Не чака дълго. Изглежда, отсреща му вдигат още след първото позвъняване. Без размяна на любезности, само с едно кратко „Ало!“, Стефан минава на въпроса: „Ало! Нали искаше да ти кажа? Казвам ти – избрах теб! Да. – После добавя: – Виж си там графика и когато е по-свободен, мини да се доразбе­рем“. Затваря.

Магда го е погледнала, колкото да види дали си облича яке­то, за да излиза навън или само взима нещо от него. Когато на връщане минава покрай бюрото й, го поглежда пак. После казва: „Ако е човекът за изолацията, преди да започне, трябва да изчистиш терасата“. Стефан кимва. „Знам.“ И сяда на стола.

„Чу ли?“ – пита я той.
„Чух“ – отговаря Емилия.
„Ако не си, да повторя?“
„Няма нужда. Освен ако той не те е чул.“
„Кой?“
„Човекът с изолацията, Стефане. Да знаеш, че всичко над 30 лева на квадрат е обир.“
„На никого не съм звънял. Говорех на теб.“
„Ако е така, каза повече от очакваното.“
„Казах, че избрах теб.“
„Каза и да си видя графика.“
„Виж го тогава. И излез с мен някой ден.“
„Не ти ли стига, че по цял ден си до мен?“
„Не ми стига да съм до. Искам да бъда със.“
„Трагедията на човешката неудовлетвореност се казва ис­кам.“
„Трагедията на моята неудовлетвореност се казва Емилия.“
„Трагедията на твоята неудовлетвореност се казва Стефан. Сериозно, какво правиш? Жена ти седи до теб. Ако ти нямаш проблем с това, аз имам. Не искам класическа драма в офиса.“
„А ако не седеше?“
„Ако не седеше, и ти нямаше да седиш. Кой те доведе тук, а?“
„Трябва ли да говорим за това?“
„Не трябва да говорим за нищо.“
„Довчера говорехме за всичко.“
„Освен за това, което ми наговори сега.“
„Значи това променя нещата?“
„Разбира се, че ги променя. Не само тия неща, това може да промени всичко.“
„Аз съм готов за такава промяна.“
„Е, аз не съм готова за никаква.“
„Защо се държиш така? Ако не чувах как тракат клавиши­те, щях да реша, че си пиша с някой друг.“
„Същият съм си.“
„Не си. И престани да говориш за себе си в мъжки род.“
„Аз съм мъжко.“
„Не си. Но дори и да беше, вече е късно да го осъзнавам като проблем.“
„В смисъл?“

„Гледала ли си The crying game?“
„Слушала съм песента.“
„Филмът е важен.“
„С какво?“
„Важен е за да илюстрира тезата ми, иначе не е нещо осо­бено.“
„Каква ти е тезата?“
„Там един мъж първо се увлече по една жена, после се влю­би в нея. След което разбра, че жената е травестит.“
„Любовта е сляпа. Това не е твоя теза.“
„Не е. Моята е, че щом веднъж вече си влюбен в някой, дори полът му може да бъде просто подробност.“
„Не знам от кое да се плаша повече – от твърдението, че си влюбен в мен, или от съмнението, че може би крия нещо в гащите.“
„Не трябва да се плашиш от мен.“
„Не се. Аз не се плаша от хората. Плаша се от глупостите, които хората вършат.“
„Нищо не съм извършил. Не нищо глупаво, а нищо въобще.“
„Но си на път. При това хем глупаво, хем лошо.“

Автор на корицата на „Другата” е Фиделия Косева.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.