Да се научим да отстояваме собствените си интереси, без да го правим за сметка на другите (интервю с Васил Георгиев)

5/5
Васил Георгиев е роден на 5 юли 1975 г. в гр. София. Работи като адвокат и преподавател по правни науки. Автор е на сборниците „Будистки плаж“ (2008), „Уличник“ (2010) и „Деград“ (2011), както и на романа „Апарат“ (2013). Носител е на редица литературни награди, между които: „Български роман на годината“ 2013 г. – за първия си роман „Апарат“, и на награда „Хеликон“ 2011 г. – за сборника с разкази „Деград“.

От TriO.bg се срещнахме с Васил Георгиев малко след излизането на втория му роман – „Екс орбита„. Ето какво той разказа пред нас.

  • Здравей, Васко, радвам се да си поговорим. Ти си действащ адвокат и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет, защитил си докторска дисертация в областта на правото на Европейския съюз. Как реши да започнеш да пишеш художествена литература, какво те подтикна?

Дойде си с възрастта. На 27 написах първия си разказ и май ми се получи. После написах и още един, а след 6 години разказите бяха двайсетина и ги издадох на книга. Значи по три-четири разказа на година. Та, подтикна ме това, че писането не ми отнемаше особено много време, а ми се получаваше сравнително добре. Литературата се оказа ефективен начин да се покажа – не изискваше много усилия и време, а в същото време получавах позитивна реакция за себе си.

  • Кога и какво беше първото нещо, което написа? За какво се разказваше?

Разказваше се за един младеж, когото почти изгонват от един купон и той се озовава в едно езеро, където ходи по водата.

vasoto4
Снимка: Теодора Икономова
  • Звучи забавно, трябва да го прочета 🙂 Писателството и адвокатската професия ми се струват толкова различни. Създаването на художествена литература разтоварва ли те от правните въпроси? Кога намираш време да пишеш?

Не са толкова различни. Романът е просто един отворен прозорец в уърд, заедно с още пет-шест неща, по които работя. Тези пет-шест неща са работата ми. Понякога с нея се гордея повече. Понякога литературата ме натоварва, а правото ме разтоварва. Все пак, литературата е по-спокойното занимание. Отнема не повече от половин-един час на ден – просто още една задача – дълга, неясна, но все пак те кара да мислиш търпеливо и дългосрочно.

  • От къде черпиш вдъхновение?

Самата дума „вдъхновение” не ми подхожда. Писането е мисловен процес, съпроводен от прозрения. Тъй като светът, който създаваш с писането, е измислен, то и прозренията са измислени. Сигурно затова лошите писатели вярват в гениалността си – измислят си банални прозрения. Това всичко го казвам, защото наистина не знам откъде черпя вдъхновение. Може би ми диктуват извънземните от Тралфамадор. Или рептилоидите? Или Всеобщия Разум?

Снимка: Тихомир Райчев / No Frame Studio
Снимка: Тихомир Райчев / No Frame Studio
  • Известен си и като „уличник“ – по името на втория ти сборник с разкази, в който разкриваш портрети на различни софийски улици. Коя е любимата ти улица и защо?

Едно време беше „Шишман”. Сега предпочитам изходите от София. Това, с улиците, беше забавно. Поех в едно списание рубриката за 3-4 месеца, те станаха 6 години. И сега се чудя как 6 години подред всеки уикенд съм обикалял улици в София. Не ми тежеше, това мога да кажа.

  • Разкажи някоя забавна „улична“ история 🙂

Веднъж търсих улица „Ванче Михайлов”, някъде на края на Люлин. Обикалях, обикалях, а те, местните, не са свикнали с други хора и моето присъствие май ги поизнерви. Та по едно време от една компания излъчиха един, той ме пресрещна и пита какво търся. „Търся улица „Ванче Михайлов”, знаете ли къде е”, отговорих с въпрос повече от любезно, а онзи ми се изхили с редки зъби и отговори „Не знам къде е, но знам къде е Йорданчо Йорданов” (и се посочи в гърди), после се обърна и рече на другите „некъв хахав”.

drfgsr

  • Първият ти роман „Апарат“ разбуни духовете в литературните среди – номиниран за награда „Хеликон“ (а със сборника „Деград“ вече си я печелил), удостоен с наградата на Национален дарителски фонд „13 века България“ за „Български роман на годината“ на 2014 г. Каква е основната му тема и какво те подтикна да напишеш книгата?

Проблемът с опазване на природата и с това как живеем и как хабим планетата си е основния въпрос, с който трябва да се занимаваме. Капитализмът се захранва от консуматорското общество – от желанието да имаш повечe, да купуваш излишни неща, които бързо се развалят, за да дадат място на следващите, да обогатяваш корпорациите. Омагьосаният кръг на work – buy – consume – die (работи, купувай, консумирай, умри), е нещото, което ни се натрапва ведро – но всъщност е отчаянието на някой, който го е страх, че няма да си пробута стоката. Безсмислени технически джаджи, опустошена природа, климатични промени – това са предизвикателства пред човечеството, много по-страшни от тероризма. Мисля, че и самият тероризъм се поражда именно от подобни социални условия.

  • Сега излиза новият ти роман – „Екс орбита“. Той продължава ли в известен смисъл темите, поставени в „Апарат“ или поема в друга посока? Какво можем да очакваме (и какво да не очакваме 🙂 ) от него?

„Екс орбита” не е продължение на предишния ми роман. „Екс орбита” е преживяване, близко до мистичното. Нещо като нирвана, като просветление, като единение. Но в един малко по-различен контекст – контекстът на едно общество, което не е успяло да се справи добре с последния век, но все пак е оцеляло – и е започнало да вярва в малко по-различни неща. И затова в книгата има много и различни неща: световна конспирация, градска мистика и духовност, единство-творчество-красота, глобално затопляне, олигархично управление и най-вече потвърждение на интимната национална идея, че всички народи произхождат от българския  и народът ни е световния имперски народ на Всеобщия разум.

екс орбита
Корица: Ирина Пенева
  • Действието се развива в една България от бъдещето. Бихме ли искали да живеем в тази бъдеща България или книгата ти е мрачно предупреждение за нея? Разкажи ни повече за нея.

Антиутопичната визия няма за цел да „познае числата от тотото”. Тя трябва да оцени настоящето и да види къде могат да доведат тенденциите, които се случват в обществото.

  • Какво ще ни посъветваш да правим, за да предотвратим този сценарий (ако той е негативен), доколкото зависи от нас?

Да се научим да съчетаем две противоположни неща: да отстояваме собствените си интереси, без да го правим изцяло за сметка на другите. Например – аз карам ски, карам и сноуборд. Значи интересът ми би трябвало да бъде всички планини да са пълни с лифтове и ски-писти. Но аз съм против това. Трябва да осъзнаем, че не бива собствените ни желания да стигат до крайността, в която всички други са ощетени. Уважението към интересите на другите, е в основата на преодоляването на алчността ни и в разбирането, че ние като човечество имаме да решаваме и някои общи проблеми, а не само да задоволяваме собствените си интереси.

  • И за финал – кои са любимите ти писатели? А писатели – фантасти?

Нямам любими писатели. Благодаря много на Умберто Еко – не само защото ме научи да мисля по няколко различни начина едновременно, но и защото с „Как се пише дипломна работа” ми помогна да си напиша докторската дисертация.

Не съм много по фантастиката. Харесвам Чайна Миевил, напълно откачен в добрия смисъл автор.

От TriO.bg желаем успех на романа „Екс орбита“ и на неговата премиера на 21 април в клуб „Перото“. А на Васил Георгиев пожелаваме още творческа свежест, прозрения и много читатели! 🙂

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp