Упорство: Силата на страстта и посто­янството

Какво различава Тери Уолс от повечето хора? Какво кара нея и всички описани в тази книга да мислят, че техните действия биха променили нещо, което не подлежи на промяна?

Зададох този въпрос на Анджела Дъкуорт, професор по психоло­гия в Пенсилванския университет, въвела термина „упорство“, който тя формулира като постоянство плюс страст, насочени към дългосроч­ни цели. В навечерието на нейната лекция, станала много популярна в рамките на TED, тя пише Упорство: Силата на страстта и посто­янството. Според нея упорството е главният предвестник на успеха – преди коефициента на интелигентност, социалната интелигентност и дори преди семейния произход. Според проучването на Дъкуорт това качество е най-силно проявено при кадетите от Уест Пойнт, участни­ците в националните конкурси по правопис, търговците, учителите и студентите: те са настойчиви. А да си настойчив, дава резултат. Тери и всички останали, описани на тези страници, напълно го потвърждават със своята изключителна, почти налудна решителност.

Но как се става такъв? Кое прави даден човек упорстващ, непо­бедим? Все още не знаем, казва Дъкуорт. Това е един от въпросите, на които тя се надява да намери отговор при следващите си проучвания в Лабораторията за изследване на характера към Пенсилванския уни­верситет, чийто основател и научен директор се явява.
Макар науката все още да търси отговор кое прави хората ре­шителни и непоколебими, Дъкуорт твърди, че един от начините да се опитаме да проумеем човешката мотивация, е като се вгледаме в ра­ционалните икономическите агенти. Идеята е, че хората се стремят да правят неща, които им изглеждат ефективни и са добри за тях, а не вредни. Работата е там, че всеки от нас вижда това по различен на­чин. Хората нееднакво интерпретират що е то залог с малък успех и джакпот.

Дъкуорт взема за пример работата на предприемача, за да илю­стрира променливите, които оказват влияние на мотивацията. Да ре­чем, че някой петнайсет години работи върху усъвършенстването на транзистор – приспособление, използвано в електрониката. Погледна­то отстрани, предвид вероятността за успех и потенциално възнаграж­дение, това усилие може да се види на някого чиста лудост. Дъкуорт обаче смята, че от гледна точка на предприемача продължителните усилия изглеждат напълно рационални. Стереотипното мислене е, че предприемачите са хора на риска. „Случаят обаче не такъв“, казва тя. Просто те по-добре виждат шансовете за успех. Особено ако вярват в себе си.

Стойността на възнаграждението също може да бъде не по-малко субективна. „При хора с особено упорство, като Нобеловите лауреа­ти да речем, разплащателната валута е заинтересоваността и целта“, твърди Дъкуорт. Казано иначе, възнаграждението за тях е усещане­то, че вършиш нещо същностно и значимо. Стойността на смисъла като вид компенсация в техните очи е много по-голяма от онова, което останалите хора биха оценили.

Макар да не е изследвала конкретно упорството в условията на здравословен проблем, Дъкуорт твърди: „Според мен за един родител да направи нещо, което е значимо, релевантно и консеквентно за де­цата му, може да вземе връх над всичко останало. Всичко е свързано“. Такава е нашата човешка природа. „А отплатата за това – продължава Дъкуорт – е безгранична.“ Точно така го почувствах и аз самата.
Другият ключов фактор при упорството, както го нарича Дъку­орт, е усилната работа. Но и това е променлива величина. Хората имат съвсем различна представа за това що е усилие, казва тя. „Става ясно, че за притежаващите истинско упорство например полагането на големи усилия не е така отблъскващо както за останалите. За мнозина от тях жертвата всъщност е много по-малка. Истински упоритите хора привикват да полагат големи усилия без субективна стойност.“

Но нищо от това не върши работа, ако няма надежда. Не съще­ствува упорство без надежда.

Ето защо – според цитата от Дъкуорт в главата за Тери Уолс – ако не очакваш да промениш с нещо ситуацията, в която се намираш, то­гава рационалната реакция е да не предприемаш нищо. „Човек трябва да поддържа надеждата – казва тя. – Що е това надежда? Като цяло надеждата е очакването, че има начин да подобриш ситуацията, в ко­ято се намираш; едно от нещата, които те карат да губиш надежда, е схващането, че нищо не можеш да направиш.“

А схващанията на човек се оформят от неговата житейска исто­рия, твърди Дъкуорт. Визирайки хората, описани в тази книга, тя каз­ва: „Какво са научили те от живота? [Какво ги е научило.] Че ако по­стоянно полагаш усилия за нещо, рано или късно ще го постигнеш? Това базисно прозрение – ако искаш да укрепиш надеждата, ако искаш да откриеш надежда – е свързано с очакването, че си способен да на­правиш нещо. То отчасти е повлияно от личния опит, когато човек по­пада в ситуации, които може или не може да промени.

Това звучи като възможно обяснение защо хората, описани в тази книга, са толкова жилави и устойчиви. Всеки от тях има история на рационален агент (Рационален агент (англ. rational agent) е агент, който действа по най-оптималния на­чин за постигането на възможно най-добрия резултат. Терминът е един от фундаменталните за икономиката, теорията на игрите, теорията за вземане на решения и изкуствения интелект. Рационален агент може да бъде кое да е действащо лице, което взема решения. – Б.пр.), на действащ и постигащ успех като резултат. Пре­ди овладяването на болестта те са преживели тежко детство или са се сблъскали и преодолели други неблагополучия и беди.

Гените, разбира се, също трябва да се вземат под внимание – Тери проявява решителност още откакто се помни. Същото важи и за Аманда Хансън, една майка, с която предстои да се запознаете.

Откъс от книгата “Не се предавайте” на Сузана Медоус, на издателство “Сиела”.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.