“Убиец” с премиера в края на месеца

Романът „Убиец” на подгласника в реалити формата „Ръкописът” Васил Панайотов излиза до броени дни. Премиерата на книгата ще се състои на 31 март (четвъртък) от 18:30 часа в книжарница „Сиела” в подлеза на СУ „Св. Климент Охридски”.

В представянето ще вземат участие писателката и журналистка Станислава Чуринскиене, писателят, главен редактор на „Сиела” и член на журито на „Ръкописът” Захари Карабашлиев и самият автор Васил Панайотов.

Filmov_kada-r-ot-RAKOPISAT_EP06_111115_x264.mp4
Снимка: БНТ 1

Откъс от романа „Убиец”, Васил Панайотов

Бяхме почти деца. Бяхме си първите. Нямахме с кого да се сравняваме. Изглежда заради това така си паснахме. Всеки видя в другия себе си. И го обикна с най-висшата любов – любовта към самия себе си. Бяхме едносъщностни. Бяхме еднакви. Дори инициалите ни бяха еднакви.
Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнайсет сиви години от нощта, в която съм отворил черните си очи, до деня, в който видях жълтите й коси. За мен цвета на космите по главата на жената не е важен и никога не го забелязвам даже, но когато морският вятър разроши нейните и пръсна встрани разпилени кичури, се сетих за френската реплика на Тарзан – Рахан и за това колко красив беше той сред черните диваци в племето. В черното море също чернееха много хора. Предимно от племената българи и румънци. Беше средата на месеца, падащ се среден за годината, падаща се последна за света, ако можеше да се вярва на предсказанията и масовата истерия по предстоящия проблем 2000, така че тълпи туристи идваха да почернеят от лъчите на нашето слънце, преди окончателно да изгорят от мълниите на Неговия гняв. Преди да се разгневи обаче, Той бе решил пак да си поиграе на Бог или както е в неговия случай – просто да си поиграе, събирайки две изгубени души, от две прозаични родни места, на едно романтично трето, където двете отново да се родят. В радостта на едно раждане винаги присъства болката от едно страдание и след като в онзи ден я видях на плажа, на следващия не я видях никъде. На по-следващия също. Както и този след него. Беше си тръгнала. Моят първи ден в Созопол се падал за нея последен. Но моят първи ден с нея не стана последният й ден без мен. Превърнах почивката си в работа, докато разбера, че името й е Вяра, Вяра е от Пловдив, от Пловдив веднага заминава за Париж, където един месец ще живее и дивее със свои стари френски другари, преди пак да се върне тук, за да учи в Нов български университет. Изчислих, че вероятността младо момиче от провинцията на България да се върне в провинцията на света, след като е прекарало един месец между краката му, е незначителна, но все пак достатъчна, за да послужи за стимул на едно младо момче от София да изчака един месец на място, вместо да тръгва да я търси в Париж. Намерих я на третия ден от обсадата ми на университета. Понеже знаех само малкото й име, нямаше как да я проследя по списъци, затова просто се подпрях на парапета и зачаках. На третия ден, точно както става в приказките, я видях. Оставих я да ме подмине, защото нямах куража да я срещна в лице и заложих на изненадата. Приближих се отзад и я хванах за ръка.
– Здравей! – казах ти аз. – Видях те в Созопол. Три дни чакам да дойдеш тук.
– Здрасти! – каза ми ти. – И аз те видях там. Трийсет дни чакам да дойда тук.
Ако до тук всичко се бе развило като в приказка, от тук всичко се разви като в телеграма. Същия ден с Вяра излязохме заедно. Седмица по-късно заживяхме заедно. Месец по-късно бяхме на меден месец. След няколко години се роди Ема. След още няколко – Емо. Сега, тринайсет години по-късно, аз, Вяра, двете ни деца и едното ни куче живеехме спокойно и предимно щастливо в една от вилните зони в подножието на вулкана Витоша.
И двамата завършихме нейния Нов български университет. Най-полезното знание, което неприложимата в пазарна среда специалност „Българистика“ ни даде, бе да не си губим времето в скромната система на образованието, а да насочим усилия в разравяне чернозема на икономиката. Почвата се оказа твърда, но след като заедно счупихме няколко плуга, нещата потръгнаха. Двамата се впрегнахме и ето ни сега – почти успели и почти все още млади, с не особено ясен за съседите ни бизнес, но с безупречна данъчна декларация и, както ни увери счетоводителят, законен произход на парите. Имахме пари, но имахме и време, през което да ги харчим. Имахме светски приятели, които подбирахме внимателно, но и няколко истински, които пазехме внимателно.

Точно в онази вечер обаче не исках да виждам нито едните, нито другите. Исках само да пристигаме по-бързо във FAMOUS и по-бързо да си ходим от там.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.