“Тупак Шакур. Сам съм срещу целия свят” – откъс от биографичната книга за известния рапър

На български език излезе биографична книга, посветена на един от най-известните рапъри в историята: Тупак Шакур. Изданието “Тупак Шакур. Сам съм срещу целия свят” с Верена Вибек излиза с логото на издателство “Паритет”, които ни предоставиха любезно този интересн откъс от книгата. Приятно четене:

Бездомие в Ню Йорк

Знам, че животът понякога изглежда труден, но запомни едно: след всяка, дори най-тъмната нощ, настъпва ден.

Затова не е важно колко трудно е да постигнеш това, което искаш, изпъни рамене, вдигни главата и търпи.

Тупак Амару Шакур

Афени едва била навършила 20, когато се озовала с дете на ръце. Сестра ѝ Глория живеела в Балтимор, щат Мериленд, била омъжена и имала две деца. Афени често ѝ се обаждала да я пита как вървят нещата. Всеки път тези разговори завършвали с това, че Глория започвала да об- винява Афени за всички смъртни грехове. Ако някой слу- шаше тези разговори, щеше да каже, че сестрите се мразят, но това не било така. Афени и Глория се обичали. Майката на бъдещия рапър знаела, че ако се озове в дома на сестра си в Мериленд, винаги ще ѝ помогнат. За нея винаги имало място в техния малък и бедно обзаведен апартамент в по- крайнините на града. Афени обаче не искала и да мисли за подобно развитие на събитията. Това би означавало пъл- но поражение, крах на всичките надежди. Това би означа- вало, че нищо не е успяла да постигне с работата си в Чер- ната освободителна армия. Тя не можела да допусне това. На двайсет години човек все още не е готов да признае, че всичките му надежди и мечти може да отидат по дяволи- те. На това се научава малко по-късно – към трийсетте.

Преди да излезе от затвора, Афени на практика не се замисляла за парите. Всъщност всички разходи поемала партията. Винаги имала къде да живее и какво да яде. Ако ѝ трябвали пари в брой, тя отивала в някой от университети- те и четяла лекции за правата и свободите. В един момент тези лекции били много популярни. Афени неведнъж изна- сяла такива пред аудиторията на Харвард. Вятърът обаче променил посоката си. Всички се уморили от безкрайните протестни митинги и сбивания, интересът на медиите към „Черните пантери“ окончателно угаснал и по тази причина Афени покрай загубила и без това малките си доходи.

Помня първата ни среща. Беше на 168 улица, близо до сградата на Арсенала. Отидох там, за да чуя речта на Луис Фарахан* по време на митинга. На края на сцената стоеше Афени и държеше в ръцете си още съвсем мънич- ко бебе. То беше на не повече от два месеца, но вече ак- тивно участваше в политическия живот на страната.Карън Лий – приятелка на Афени Шакур

Афени вече не можела да си позволи да живее под наем дори в малкия апартамент в Харлем. Заедно с бебето непрекъснато се местела по домовете на многобройните си приятели. Понякога заедно с детето спели на дивана в хола, понякога – в банята или в склада на магазина. Макар че такъв живот не е лесен, в крайна сметка било весело и интересно. Всеки ден в живота на Афени нещо се случвало. Всеки ден тя прекарвала в компанията на приятели, които били винаги готови да я нахранят и да нагушкат детето.

Тя често нощувала при Асата и Мутулу, но те непре- къснато пътували, а роднините им не обичали много Афе- ни. Един ден ги изгонили от склада на магазина, в който нощували с детето. В отчаянието си Афени се обадила в благотворителния център за лица без постоянно место- жителство и помолила за помощ. Оказало се, че при тях не може да прекара повече от три нощи. Вече след като пристигнала в центъра разбрала, че с дете пък изобщо не приемат. Със сълзи на очи Афени все пак успяла да получи разрешение от администрацията и да прекара нощта там.

На другата сутрин дошъл да ги вземе Мутулу, братът на кръстницата на детето на Афени. Семейството на Асата направо се гордеело с този едър младеж. Той бил един от активните членове на програмата за детоксикация и тога- ва вече ръководел един от центровете, които помагали на бившите наркомани да се социализират в обществото. На

21 години вече бил опитвал наркотици, няколко негови приятели били загинали в престрелки, имал бивша жена и син Морис (Моприм Шакур), когото се опитвал с всички възможни средства да отнеме от бившата си жена.

– Защо точно наркотици? – попитала го веднъж Афени.

– По същата причина, поради която програмата по- мага на наркоманите – присвил рамене Мутулу. – Опитвал съм наркотици. Много мои приятели починаха заради тях, затова реших да се боря с наркотиците. А ти, Афени, какво искаш да правиш?

– Да помагам на хората – отговорила младата жена след известен размисъл.Този разговор променил много неща в живота на Афе- ни, както и в живота на самия Мутулу. Младежът разрешил на Афени да поживее известно време при него. Вечер водели дълги разговори за политиката. Мутулу дал на Афени да про- чете някои книги, разказвал ѝ истории от живота на велики- те държавници. Историята на един латиноамерикански ли- дер направила особено впечатление на девойката. Ставало дума за прочутия перуански революционер Тупак Амару II**, който до края на живота си се борел за правата и свободата на своя народ.

– Ако ми се роди син, ще го нарека Тупак, в чест на Ту-

пак Амару II – подхвърлил веднъж Мутулу.

Тази история за легендарния революционер оказала толкова голямо влияние на Афени, че един ден тя показа- ла на Мутулу акта за раждане на сина си, в който вече било записано друго име – Тупак Амару Шакур.

От този ден нататък Мутулу наистина се превърнал в баща на бъдещия рапър. Тъй като парите продължавали да не стигат, Афени решила все пак да започне работа. Бла- годарение на Мутулу успяла да се уреди в център за без- платни юридически консултации. По цели дни обяснявала какви права имат бедните жители на Харлем и Бруклин, които изобщо отказвали да повярват, че имат някакви права. Работата била тежка, но носела реална полза на хо- рата, което не можело да не радва Афени. Въпреки всичко тя не изгубила вярата в идеалите си.

Скоро се родила дъщерята на Мутулу и Афени, която нарекли Секейва. От този момент нататък трудният жи- вот на Афени започнал постепенно да се нарежда. Рабо- тата в центъра за безплатни юридически консултации ѝ харесвала, харесвало ѝ да бъде майка на голямо семейство. Мутулу постепенно се издигал нагоре в своя център за де- токсикация, помагал на бившата си жена, често водел сина си през почивните дни у дома. Момчето било само две го- дини по-голямо от Тупак, затова те често играели заедно.

През 1973 г. кръстницата на Тупак и сестра на Мутулу Асата станала неволен свидетел на престрелка на едно от платените шосета в Ню Джърси. По време на престрелка- та момичето случайно ранило тежко един от полицаите. Арестували я и ѝ повдигнали обвинение по шест точки. В продължение на няколко години, докато се водело след

ствието, Афени и Мутулу помагали на Асата, ходели на свиждане при нея в затвора. Отначало всички смятали, че ще я оправдаят, както в миналото оправдали Афени, но всичко се развило по друг начин. Асата била призната за виновна по три от точките, което стигало за една дожи- вотна присъда.

Произнасянето на присъдата прозвучало като гръм от ясно небе. Мутулу по цели дни седял неподвижно вкъщи и просто не можел да повярва, че повече няма да види сес- тра си, че Асата не може да се надява да има семейство и деца. Единственото, на което можела да се надява, е да я помилват след двайсет и пет години затвор.

Няколко месеца след произнасянето на присъдата властите насочили вниманието си към дейността на центъра по детоксикация, ръководен от Мутулу Шакур. Да- нъчната служба намерила някои грешки в отчетността и задължила Мутулу да затвори центъра за две седмици. Той нямало как да не се подчини в тази ситуация. Наложило се да затвори центъра и да наеме ново помещение.

Само след две седмици той открил нов център за де- токсикация, който се намирал на границата на щата Ню Йорк – така дотам можели да стигнат всички пациенти, но самият център бил извън контрола на градските власти.

Колкото повече властите притеснявали бившите чле- нове на Черната освободителна армия, толкова по-безумни планове кроели бившите членове на тази организация. Ня- колко месеца след преместването на центъра за детоксика- ция два нови члена на Черната освободителна армия нахлу- ли в затвора, където излежавала присъдата си Асата Шакур. Въоръжените до зъби младежи пленили двама от охрани- телите на затвора и поискали Асата да бъде освободена. Администрацията на затвора се съгласила. Довели Асата, качили я заедно със заложниците в брониран камион.

– Ако забележим, че ни следите, първо ще умрат вашите охранители – казал един от народните отмъстители, преди да потеглят.

Учудващо е, но този чудовищен по отношение на дързостта си план, успял. Някъде на половината път към Маями преместили Асата в друга кола и пуснали охрани- телите на свобода. Момичето успяло да стигне до Маями и оттам да излети в Куба, с която САЩ нямали договор за връщане на престъпници.

Никой не знаел дали Мутулу е имал нещо общо със случилото се. Въпреки това той бил един от основните за- подозрени по делото. Скоро му се наложило да затвори и втория си център. Заедно с Афени се преместили в един от останалите филиали на Weather underground*** в Харлем. Прекарвали по цели дни в този малък апартамент в покрайнините на града. Също както по време на делото

„Пантера 21“ Мутулу и Афени започнали да проявяват лека параноя. Постоянното напрежение, което изпитвали, бук- вално не им позволявало да разсъждават правилно, лиша- вало ги от възможността да дишат свободно. Освен про- блемите със закона Мутулу дължал голяма сума за наема на помещението, както и на кредиторите, към които му се наложило да прибегне при преместването. За разлика от властите, кредиторите не се церемонели. Няколко пъти те разбивали апартамента на Афени и Мутулу, а когато им се наложило да се преместят, започнали да заплашват Афени и децата.

Тупак по онова време вече ходел на училище. Всеки път, когато отивала към училището, Афени се молела само за едно нещо: да прибере сина си преди това да направят кредиторите на Мутулу.

– Може би ще е по добре да замина за известно време

– казал веднъж Мутулу.

Афени плачела, но Мутулу не се поддавал на никакви молби. Тогава му се струвало, че това е единственото нещо, което може да направи, за да защити семейството си.

След няколко месеца, когато Афени, Тупак и Секейва вече живеели в малка стая в покрайнините на Харлем, ги посетили полицаи и поискали да разберат местонахожде- нието на Мутулу.

– Защо търсите баща ми? – недоверчиво попитал еди-

найсетгодишният Тупак.

– Баща ти е много лош човек, синко – отговорил един от полицаите и добродушно погладил момчето по глава- та. – много ще ни помогнеш, ако ни кажеш къде е.

– Дори не го познавате, как решихте какъв човек е? –

викнало момчето със стиснати юмруци.

Оказало се, че след като заминал, Мутулу решил да се обедини заедно с още неколцина бивши членове на „Панте- рите“ и Weather underground и да започнат да ограбват коли- те с инкасо в името на революцията. Успели като цяло да от- краднат над 900 хиляди долара. Властите успели да разкри- ят самоличността на членовете на групата и всички членове на семейството веднага били обявени за издирване.

Отново настъпили тежки времена за Афени. Заедно със сина и дъщеря си наели стая на първия етаж в един от социалните домове в Харлем. Парите едва стигали за пла- щането на наема, затова скоро им спрели парното и тока. За дрехи и храна също нямало пари. Тупак всеки ден питал Афени кога ще се върне баща му. Отначало тя казвала, че той е заминал по работа, и отивала в другата стая, но ско- ро самообладанието ѝ се пропукало и вече не можела да сдържа сълзите си при споменаването на името Мутулу. Тупак разбрал това и спрял да пита.

* Луис Фарахан – американски обществен деец, лидер на радикалната организация „Ислямска нация“. Дейността му често била критикувана, обвинявали го в расизъм и антисемитизъм.

** Тупак Амару II, истинско име Хосе Габриел Кондорканки Ногера (1738 – 1781) – организатор и ръководител на въстанието на местното население срещу испанските колониални власти в Перу. Приел прозвището си в чест на последния лидер на импери- ята на инките Тупак Амару. Въпреки че въстанието претърпяло неуспех, Тупак Амару II се превърнал в символ на освобождението на Перу от испанско владичество.

*** Weather underground – лява радикална терористична група, която действала през 60-те и 70-те години на миналия век.