Трагедията на поколението без баби и дядовци

5/5

Сигурно се питате кое е това поколение – то всъщност вече расте и дори не предполага, че ще получи един тежък удар в развитието си  само благодарение на събития, които са се случили десетилетия по-рано. За какво става дума? Настанете се удобно, защото темата ще е неудобна. 

Възрастта, на която хората взимат отговорно решение да имат деца,  с годините става все по-голяма.  Ако премахнем от статистиката онези малцинствени групи, които раждат по 10 деца в рамките на първите 23-25 години от живота си, статистиката ще загрубее значително. Именно заради тях в мометна виждаме цифри като 27-29 средна възраст на майките в България и Европа. Но всеки учил статистика ще знае, че когато имаш отклонения при които деца раждат деца, няма как да изведеш реална информация от данните. 

Истината е, че хората все по-късно се решават да имат деца. Нещо повече – статистиката отчита майки, но бащите са друго нещо – те често са по-възрастни от жените. И всичко това е така по обясними биологични причини. Но проблемът изобщо не идва от възрастта, макар че именно оттам започва всичко. 

Ако вашите родители са ви родили на 30 години, а вие имате дете на 40, то когато детето ви се роди, бабата и дядото ще са на  70. Когато детето стане на 20, бабата и дядото ще са на 90, ако изобщо са… Трябва да се радваме и на статистиката, че средната продължителнсот на живот постоянно се покачва, което е бонус, но не може винаги да разчитаме на това. 

Спомнете си сега своето детство – помните бабите и дядовците си. Помните и хубавите и лошите моменти с тях. Историите им, които като малки може и да са ви били скучни, но сега споделяте като интересни факти от миналото. Дори самото преспиване при бабите и дядовците с една вечеря  или разходка са ви дали нещо, което дори не знаете какво точно е, но най-общо можем да го обобщим като възпитание, обща култура, житейски опит. 

Моите дядовци починаха сравнително рано, въпреки това ги помня сравнително добре. Бабите ми живяха 25-30 години повече от съпрузите си и аз имах късмета да почерпя от тях всякаква информация – смислена, безсмислена, забавна, шокираща, истории, опит, практика, съвети, идеи. Не с всичко съм съгласен, но дори идеи, с които не си съгласен,  могат да те накарат да мислиш по-трезво и да разбереш какво е било преди 80-90 години.

При налични баби и дядовци едно дете може да добие представа за 2 поколения назад – това на родителите и това на бабите и дядовците. Това са около малко под 100 години назад във времето – опит, знания, умения, истории, мъдрост. 

Когато казваме дете,  ние си представяме индивид на 5 или 10 години. Но едно дете не може да поеме повече мъдрост отколкото са неговите години. Така,  ако на 10 то разбира част от историите, на 15 ще разбере друга част, на 20 трета,  а на 25 може и да ги осмисли в пълнота.  

Но какво би се случило, ако тези истории изчезнат. Няма ги. Няма кой да ги разкаже, няма опита от баби, дядовци,  а само от родители, чичовци и лели. Реално ще се загуби цяло поколение на мъдрост, която няма да бъде предадена, а само ще бъде щрихирана от по-младите наследници, доколкото те помнят и знаят. 

В момента расте именно това поколение и пропастта в тяхното знание и мъдрост спрямо предходните поколения ще бъде толкова осезаема, че вероятно ще ни се наложи да преживеем ужасите на миналия век, за да може това поколение да добие нужния за него житейски опит и мъдрост, който така лесно сме пропуснали да им осигурим, раждайки твърде късно своите наследници. 

Разбира се, това не се случва само заради хората, решили да имат деца твърде късно. Причините за отлагането са много и те са ни набивани в главите от ранна детска възраст през възпитание вкъщи, училище, филми и медии. Накратко – винаги се е гледало с лошо око на хора, които имат деца в ранна възраст. Това е било нещо, което поколения вярват и набиват в главите на своите деца. Познавам хора, правили по няколко аборта последните 20 години, дори при забременяване от човека, с който са женени просто защото… ами времето не е дошло. Абортът стана висша ценност, за която хората са готови да свалят правителства. Не отричам правото на тази свобода, но съм крайно против пропагандирането на тази медицинска интервенция като нещо прекрасно. Xапчетата за бърза контрацепция пък се продават като бонбони и за забременяването често се използва думата “белята”. ,,Направиха белята’’ казват родителите на хората в ранна възраст, които просто са реализирали единствения биологичен смисъл да ги има – да се размножават. За ситуацията, както става ясно, не е отговорен един или друг, а държави, корпорации, законотворци, родители и учители. Накратко – всички. 

Въпросът, който обаче си задавам, е – колко ли клето може да е едно поколение, което живее в излишък и консуматорство, има на разположение виртуална реалност, оръжия за масово унищожение, социални мрежи и дийпфейк. Какви ли поразии биха могли да надробят, когато е нямало някой да им предаде мъдрост дори и с един задвратник. Не знам в какви времена ще живеем, но знам само че поколението, което расте в момента, е слабо. А знаете принципа, че слабите хора, създават трудни времена.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
WhatsApp