Технохуманизъм и датаизъм – новите (техно)религии

0
87

Едно от най-продаваните заглавия на книжния пазар в България през последния месец е мащабният труд „Homo deus” на израелския професор по история Ювал Ноа Харари. След като разказа в „Sapiens” историята на човечеството, което надделява над всички и успява в битката за оцеляване, завладявайки планетата, в новата си книга ученият пише какво предстои за човешкия род. Кои ще са упорните точки в дневния ред на човечеството? Дали изкуственият интелект и надмогването на смъртта няма да са водещи? Ще се превърнат ли хората в „богове“ и как ще защитят този крехък свят от собствената си разрушителна сила? Колко ключово е мястото на технологиите за бъдещето на човека?

Отговорите дава Харари на страниците на „Homo dues”.

Убедете се сами защо книгата заслужава мястото си сред бестселърите в книжарниците, чрез откъса от „Homo deus”, предоставен от издателство „Изток-Запад”:

Океанът на съзнанието

Новите религии вероятно няма да се появят в пещерите на Афганистан или медресетата в Близкия изток. Те ще се появят по-скоро в изследователските лаборатории. Така както социализмът завладя света, обещавайки спасение с помощта на парните двигатели и електричеството, в идните десетилетия новите технорелигии може би ще покорят света, обещавайки спасение с помощта на алгоритмите и гените.

Въпреки приказките на радикалния ислям и християнския фундаментализъм най-интересното място на света от религиозна гледна точка не е Ислямска държава, нито Библейският пояс, а Силициевата долина. Именно там всякакви гуру на високите технологии ни готвят прекрасни нови религии, които с Бога нямат почти нищо общо, но с технологиите – всичко. Те ни обещават добре познатите възнаграждения – щастие, мир, благоденствие и дори вечен живот, но тук на земята, с помощта на технологията, а не след смъртта, с помощта на някакви божествени създания.

Тези нови технорелигии могат да бъдат разделени на две основни групи: технохуманизъм и датаизъм, или религия на данните. Религията на данните твърди, че хората са изпълнили задачата си във Вселената и сега трябва да предадат щафетата на съвсем нов вид субекти. Ще поговорим за мечтите и кошмарите на религията на данните в следващата глава. Настоящата глава е посветена на по-консервативното кредо на технохуманизма, което все още приема хората за венец на сътворението и се придържа към много от традиционните хуманистични ценности. Технохуманизмът е съгласен, че Homo sapiens такъв, какъвто го познаваме, е извървял историческия си път и в бъдеще ще бъде ирелевантен, но заключава, че именно затова ние трябва да използваме технологиите, за да създадем Homo deus, един много по-съвършен човешки модел. Homo deus ще запази някои от основните човешки характеристики, но ще има усъвършенствани физически и умствени способности, които ще му позволят да отстоява позициите си дори когато е изправен срещу най-сложните несъзнателни алгоритми. Тъй като интелектът вече се отделя от съзнанието и тъй като несъзнателният интелект се развива с шеметна скорост, човешките същества трябва активно да актуализират умовете си, ако искат да останат в играта.

Преди седемдесет хиляди години когнитивната революция преобразява ума на Sapiens и превръща една с нищо незабележителна африканска маймуна във властелин на света. Усъвършенстваните умове на Sapiens изведнъж получават достъп до огромната сфера на интерсубективността, а това им позволява да създават богове и корпорации, да строят градове и империи, да измислят писмеността и парите и накрая да разцепят атома и да полетят до Луната. Доколкото ни е известно, тази епохална революция е резултат от няколко дребни промени в ДНК на Sapiens и леко пренастройване на техния мозък. Ако това е така, заявява технохуманизмът, може би няколко допълнителни промени в нашия геном и още едно пренастройване на мозъка ни ще са достатъчни, за да поставят началото на втора когнитивна революция. Менталните подобрения от първата когнитивна революция дават на Homo sapiens достъп до интерсубективната сфера и ги превръщат във владетели на планетата; една втора когнитивна революция може би ще даде на Homo deus достъп до невъобразими нови сфери и ще ги направи повелители на Галактиката.

Тази идея е осъвременен вариант на някогашните мечти на еволюционния хуманизъм, който още преди век призовава към създаване на свръхчовеци. Но ако Хитлер и други като него възнамеряваха да създадат свръхчовеци чрез селективно възпроизводство и етническо прочистване, технохуманизмът на ХХІ в. се надява да осъществи тази задача по много по-мирен път, с помощта на генното инженерство, нанотехнологията и технологията интерфейс „мозък – компютър“.

Отваряне на пролука в ума

Технохуманизмът се стреми да усъвършенства човешкия ум и да ни осигури достъп до неизпитвани по-рано преживявания и непознати състояния на съзнанието. Преструктурирането на човешкия ум обаче е крайно сложно и опасно начинание. Както видяхме в глава 3, ние всъщност не разбираме ума. Не знаем как се появяват умовете, нито каква е тяхната функция. Чрез опити и грешки се учим как да модифицираме менталните състояния, но рядко осъзнаваме напълно последиците от такива манипулации. И което е още по-лошо, не знаем какви цели да си поставим, тъй като не познаваме целия спектър от такива състояния.

Приличаме на обитателите на далечен малък остров, които току-що са изобретили първата лодка и се готвят да поемат на път без карта и дори без определена цел. Всъщност ние сме в още по-лошо положение. Обитателите на нашия въображаем остров поне знаят, че заемат едно съвсем малко място сред огромно и загадъчно море. Ние, от друга страна, не признаваме, че живеем на мъничък остров от съзнание сред може би безкраен океан от ментални състояния, които са ни чужди.

Така както спектърът на светлината и спектърът на звука са много по-широки, отколкото ние, хората, можем да видим и да чуем, и спектърът на менталните състояния е много по-обширен от онова, което обикновеният човек познава. Ние виждаме светлина само с дължина на вълната между 400 и 700 нанометра. Над този малък отрязък, достъпен за човешкото око, се простират невидимите, но огромни територии на инфрачервените, микро- и радиовълните, а под него са мрачните владения на ултравиолетовите, рентгеновите и гама-лъчите. По същия начин спектърът на възможните ментални състояния може би е безкраен, но науката е изучила само два мънички участъка от него: субнормативен и WEIRD.

Повече от век психолози и биолози правят обстойни изследвания върху хора, страдащи от различни психични разстройства и ментални заболявания – от аутизъм до шизофрения. Затова днес ние имаме подробна, макар непълна карта на субнормативния ментален спектър: онази зона на човешкото съществуване, за която са характерни по-слаби от нормата способности да чувстваме, мислим и общуваме. Същевременно учените са изследвали менталните състояния на хора, смятани за здрави и отговарящи на нормата. Повечето от изследванията върху човешкия ум и човешките преживявания обаче са правени върху членове на WEIRD общества – т.е. западни (Western), образовани (educated), индустриални (industrialised), богати (rich) и демократични (democratic), които обаче не са типични представители на човешкия род. Науката за човешкия ум засега приема, че Homo sapiens е Хоумър Симпсън.

В единствено по рода си изследване от 2010 г. Джоузеф Хенрих, Стивън Дж. Хайне и Ара Норензаян систематично анализират всички статии, публикувани между 2003 и 2007 г. във водещи научни списания и отнасящи се за шест различни раздела на психологията. И установяват, че макар изследванията често да правят генерални обобщения за човешкия ум, повечето от тях се позовават изключително на представители на WEIRD общества. Така например в доклади, публикувани в списанието за личностна и социална психология (Journal of Personality and Social Psychology) – по всяка вероятност най-авторитетното научно списание в областта на социалната психология, – 96% от изследваните индивиди са WEIRD, а 68% са американци. При това 67% от американските субекти и 80% от неамериканските субекти са студенти по психология! С други думи, над две трети от индивидите, изследвани за научните доклади в това престижно списание, са студенти по психология в западни университети. Хенрих, Хайне и Норензаян полу на шега предлагат списанието да промени името си на „Списание за личностна и социална психология на американските студенти по психология“.[i]

Студентите по психология са главните персонажи в много от изследванията, защото преподавателите им ги задължават да участват в експериментите. Ако аз съм професор по психология в Харвардския университет, за мен е много по-лесно да извършвам експерименти със собствените си студенти, отколкото с жителите на прочут с висока престъпност бедняшки квартал в Бостън, камо ли да пътувам до Намибия и да интервюирам ловци събирачи в пустинята Калахари. Може би обаче именно бедняците в Бостън и ловците събирачи в Калахари преживяват ментални състояния, за които никога няма да узнаем, ако караме студентите по психология в Харвард да попълват дълги въпросници или да си пъхат главите в скенери за функционална магнитно-резонансна томография.

Дори да обиколим света и да изучим всяка отделна общност, няма да обхванем дори малка част от менталния спектър на Sapiens. Днес всички хора са докоснати от модерността и живеят в едно глобално село. Ловците събирачи в Калахари може и да са в известен смисъл по-малко модерни от студентите по психология в Харвард, но те не са пристигнали от далечното ни минало с машина на времето. И те са били повлияни от християнски мисионери, европейски търговци, заможни екотуристи и любопитни изследователи (неслучайно някои шеговито казват, че в пустинята Калахари типичната група от ловци събирачи се състои от двайсет ловци, двайсет събирачи и петдесет антрополози).

Преди появата на глобалното село, нашата планета е галактика от изолирани човешки култури, в които може би са се развивали днес вече изчезнали ментални състояния. Различните социално-икономически условия и ежедневни занимания са подхранвали различни съзнателни състояния. Кой може да изследва умовете на ловците на мамути от каменната епоха, земеделците от неолита или самураите от шогуната Камакура? Много предмодерни култури вярват в съществуването на по-висши състояния на съзнание, до които хората могат да стигнат чрез медитация, с наркотични вещества или ритуали. Шамани, монаси и отшелници систематично изследват мистериозните територии на ума и се връщат оттам със съкровища от изумителни истории. Разказват за непознати състояния на върховен покой, невероятно изострена проницателност и несравнима чувствителност. Разказват как съзнанието се разширявало до безкрайност или се превръщало в празно пространство.

Хуманистичната революция кара модерната западна култура да изгуби вяра и интерес към по-висшите ментални състояния и да санкционира прозаичните преживявания на обикновения човек. Модерната западна култура е истинско изключение поради факта, че в нея няма обособена класа от хора, които се стремят да преживеят необичайни ментални състояния. Тя смята, че всеки, който се опитва да го постигне, е наркоман, психически болен или шарлатанин. Затова ние имаме подробна карта на менталния пейзаж на студентите по психология от Харвард, но знаем много малко за този на индианските шамани, будистките свещеници или мистиците суфисти.[i]

При това дотук говорихме само за ума на Sapiens. Преди петдесет хиляди години ние сме споделяли планетата с неандерталските си братовчеди. Те не са изстрелвали космически кораби, не са строили пирамиди, нито са изграждали империи. Очевидно те са имали съвсем различни ментални способности и не са притежавали много от нашите дарби. Въпреки това са имали по-големи мозъци от Sapiens. Какво точно са правели с всички тези неврони? Нямаме ни най-малка представа. Но те може би са познавали много ментални състояния, които Sapiens никога не е преживявал.

Дори да включим в сметката всички човешки видове, които някога са съществували, това далеч няма да обхване целия ментален спектър. Други животни вероятно имат преживявания, които ние, човеците, едва ли можем да си представим. Прилепите например възприемат света чрез ехолокация. Те издават много бърза последователност от високочестотни звуци, абсолютно недоловими с човешко ухо. След това улавят и дешифрират ехото от тях, за да си създадат представа за света. Тази представа е толкова подробна и точна, че прилепите могат да летят бързо между дървета и сгради, да гонят и ловят нощни пеперуди и комари, като същевременно избягват бухалите и други неприятели.

Прилепите живеят в свят от ехо. В света на хората всеки предмет има характерна форма и цвят, а в света на прилепите всеки предмет има свое ехо. Прилепът може да различи дали едно насекомо е вкусно, или отровно, по ехото, което се отразява от деликатните му крилца. Някои ядливи насекоми се опитват да се защитят, изграждайки си ехомодел, който наподобява ехото на отровни насекоми. Други развиват дори още по-удивителна способност да отклоняват вълните на радара на прилепите и като „невидими“ стелт бомбардировачи могат да летят около прилепа, без той да усеща присъствието им. Светът на ехолокацията е сложен и бурен като познатия ни свят от звуци и светлини, но ние нямаме представа за него.

 

[i] Benny Shanon, Antipodes of the Mind: Charting the Phenomenology of the Ayahuasca Experience (Oxford: Oxford University Press, 2002).

[i] Joseph Henrich, Steven J. Heine and Ara Norenzayan, ‘The Weirdest People in the World’, Behavioral and Brain Sciences 33 (2010), 61–135.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.