Доктор Емануил Стоев запали последната цигара, смачка кутията и я хвърли в кошчето под мраморната маса, на която лежеше труп. „Днес е един от тези дни, в които просто не трябва да ставаш от леглото. Хвърляш си телефона през прозореца, завиваш се презглава и опитваш да върнеш хубавите сънища.“ Имаше си достатъчно грижи, но нямаше как да откаже на Пламен. Майор Пламен Паргов му бе позвънил лично, за да го уведоми, че „в бетонното корито на реката, под моста, до кооперативния пазар е открито тялото на висок рус мъж, между четирийсет и петдесет годишен, с неустановена самоличност“. Нямал в себе си никакви лични вещи и документи, но предполагали, че е чужденец и цялото управление било на крака. Стоев му бе припомнил, че е хирург, а не патолог, но се бе съгласил да го „погледне“ – в болница като тяхната му се беше налагало и друг път да върши неща, дето не са му работа.
Този приличаше на скандинавец. Да си далеч от дома и да загинеш толкова нелепо. Така, както лежеше гол на мраморната маса, мъжът изглеждаше най-вече самотен. Самотата плашеше Емануил Стоев. Откакто Мартин замина да учи в София, той все по-често разсъждаваше върху собственото си положение. Съпругата му ги бе оставила след четвъртия рожден ден на момчето. Нямаше драми, беше дала на Емануил достатъчно дълъг срок да преосмисли ината си да „гние в тази скапана държава“. Предлагаше да заминат заедно, а детето да поверят на майка й, докато му дойде времето за училище. За две-три години те ще са устроени – лекарите се ценят навсякъде. Е, той остана и отгледа сам сина си (тъщата и тъстът живееха на майната си, а неговите родители бяха починали). Понастоящем бившата му живееше в Сидни с някакъв зъболекар от Смолян. Не беше се връщала, чакала да пораснат трите им породени деца, за да ги доведе да видят България и да се запознаят с брат си. Вариант брат им да пътува до Австралия не се споменаваше.
Емануил Стоев така и не се ожени отново – след няколко тегави връзки преустанови опитите да намери майка за сина си, а след това продължи по инерция с ергенския живот. Едва напоследък – лягайки си сам в глухата къща и събуждайки се още по-сам – си казваше, че май е време да помисли и за себе си.
Докторът зави фаса в парче стар вестник, хвърли го в кошчето и изми пепелника. Пламен Паргов беше най-близкият му приятел и се чуваха всеки ден, за радост – рядко по служба. Тъкмо се чудеше какво да напише в полето „име“ на протокола, когато „поетът“, както на шега наричаше майора (не и пред други хора), се появи на вратата. Късо подстриган, просребрен, по светли дънки и прилежно изгладена бяла риза с къс ръкав, шефът на полицията в града приличаше на учител по история.
– Ха здрасти. Имаш ли цигари? От сутринта три пъти се подсещам да взема и все ми изфирясва от акъла.
– Нямам, пък и пушенето е забранено в болницата.
Майорът се огледа и възкликна с недоумение:
– И тук долу ли? А защо ми мирише на цигари? Леле, това тук е като фосил от социализма. Между впрочем единственото, което открихме в нашия човек – кимна към мраморната маса, – са пет ръчно свити цигари с марихуана. Даже не са се намокрили, толкова ни е пълноводна реката.
– Лято е, ти какво очакваш. Да ти напомня, че след два дни излизам в отпуск, а имам да свърша куп работи преди това, Пламене.
– Зная, но трябва да удариш едно рамо да разгадаем случая. Жертвата изглежда е чужд гражданин, представи си аз на какъв огън се пека, Емануиле.
– Ето ти удобен случай да станеш Стиг Ларшон, Несбьо или как се казваше оня другият пич? – подкачи го докторът.
– Теорин. Тия скандинавци правят голям бум.
– Вас сигурно ви карат да ги четете служебно. Мен скандинавци не ме кефят. До един са изроди като този тук – хващам бас, че и той е някакъв викинг. Липсват следи от насилие, доколкото може да се види от толкова татуировки. Луцифери, велзевули – целият ад е тук. Иначе количеството алкохол в кръвта не дава основание да се счита, че не е могъл да се контролира.
Откъсът е от разказа „Tе са всичките дни” (редактиран от Захари Карабашлиев), из сборника „Всичките дни” на Георги Томов.
Вижте още информация за възстановяване и рехабилитация след оперативно лечение.
