Драги читатели, имам удоволствието да ви представя днешния ни гост, който по някаква причина има физическата и емоционална нужда да снима Луната през нощта, вместо да спи, както правят всички нормални хора из милата ни родина. Името на гостът ни е Росица Димитрова и може би много от вас я познават под псевдонима Trips with Rosie.
Когато се запознах с Роси по имейл, я помолих за дребна услуга, като в замяна ѝ обещах, че ако има нещо интересно, което да сподели с нашата аудитория, с удоволствие ще ѝ помогна. Както са казали хората, внимавайте какво обещавате, защото един ден може да ви се наложи да изпълните обещанието.
Сега щем не щем, ще трябва да се съсредоточим и да разберем защо аджеба едно момиче скита из гори и поля и дебне Луната (може пък да е върколак, не се знае нищо).
Ако и на вас ви е станало толкова интересно, колкото и на мен, може да последвате приключенско-фотографските шашми на Роси и в Instagram и Facebook.
Кога за пръв път разбра, че обичаш Луната?
Всъщност… май винаги съм я обичала! Но откак взех в ръцете си един дълъг обектив назаем (70-200mm), за да снимам лунното затъмнение януари тази година, тази любов някак си се материализира и стана реалност. Почти веднага си купих дори още по-дълъг обектив (100-400mm) и реших, че цялата тази година ще се уча да снимам Луна. Погледнеш ли я веднъж толкова отблизо, аха да се протегнеш и да я хванеш, няма как да забравиш чувството никога повече.
Какво е танцът на Луната за теб и защо реши да го уловиш?
Всичко започна със… слънцето! От януари снимам слънчевата аналема (ще разкажа за нея накрая), та се замислих – защо да не направя същото нещо с Луната?! Виждала съм доста лунни панорами с лунните фази из интернет и всички са поставени на доста случаен принцип. Много ми се прииска за себе си да видя КАК всъщност се движи Луната по небето и да се опитам да уловя точно този неин месечен танц. Из интернет има доста малко подобни снимки, които реалистично да го показват, а не мисля, че в България някой е правил подобно нещо досега. А аз обичам предизвикателствата! 😁
Колко време ти отне, за да хванеш всички фази на Луната и какво ти струва?
Отне ми “само” 7 месеца. Не че очаквах да успея за 2-3, но се надявах времето да е благосклонно и да успея за 5-6 месеца 😃 Струва ми немалко безсънни нощи, повечето от които по-скоро не можех да заспя, защото се опитвах насън да изчислявам някакви неща. Ама не го препоръчвам, насън не се смята добре 😂
Разкажи ни за целия процес и подготовка?
Оле, ще успея ли за целия процес? 😁
Изчисления: Всеки ден Луната изгрява средно с 51 минути по-късно от предходния – по пълнолуние изгрява след залез слънце, а при новолуние се движи почти наравно със слънцето. Е, трябваше да си направя една огромна екселска таблица и да ги сметна тези 51 минути, разбира се.
Снимане: Взех си телеобектив. Започнах да снимам фазите. Още в първия месец (февруари 2020-та) имах поне ⅓ от тях! Тогава лъжливо се зарадвах, че за 2-3 месеца ще успея да хвана всички фази. Да, ама не! В едната от фазите беше облачно 5 месеца подред. Сериозно… Времето не беше особено на моя страна 😂 Признавам, че последните фази, които снимах, малко ги отлагах, защото трябваше да стана в 3-4 сутринта, да снимам Луната и пак да си легна. Което… не е много привлекателно, някак си, особено като едни гладни детски очички ще те събудят в 7. Ама, тъй де, и без това предните месеци имаше облаци в тия фази! 😂 Трябва и да уточня, че трите фази покрай новолуние не са включени, тъй като Луната е около и под 1% и е почти невидима.
Съхранение: Номерирах всяка една от фазите с прости цифрички и си наложих в ексел файла си тези цифрички срещу първия месец. Впоследствие ги наложих и срещу още един месец, и още един, и още един… Та, станаха доста. Даже като малко детенце с цветно блокче си оцветявах старателно всеки месец какво съм снимала и какво не. Вземах си изчисленията за това на колко % ще е Луната в дадения ден от TimeAndDate.com и прилежно си подреждах колонките месец след месец. Зубърска работа, май е време да си взема едни кръгли нърд очила, да си призная пред света колко ме кефят такива неща и да се приключва 😂
Подредба: Някъде след около 3-4 месеца снимане реших да тествам как ми се получават нещата. То хубаво, ама нали искам да е реалистично, как да ги пльокна тия Луни в пространството?! Една моя приятелка (благодаря ти, Рада! 💜) ме свърза с Кали Стоименова от Катедрата по астрономия в СУ, която ми помогна да направя една първоначална графика. След това с помощта на Stellarium успях да си довърша графиката за точните дати, които си бях намислила – от 8-ми февруари до 8-ми март. До ден днешен не знам точно какво са azimuth & altitude, ама знам, че едното е колко е нагоре Луната, а другото – колко е настрани 😂. И добре, че бях отваряла Stellarium и преди (за планиране на снимки на Млечен път), че иначе бях загубена.
Пиксели, пиксели, пиксели… Та, намерих си някакъв случаен преден план (който е точно този, който виждате и на финалната снимка, защото нищо не ми хареса повече от него) и се появи нов проблем (още един ли, по дяволите?!). Аз хубаво имам координатите на всяка фаза в небето на графика в Excel, ама как да ги сложа във Photoshop?! Понеже съм “математически гений”, реших да превърна azimuth & altitude в пиксели според това колко е висок и широк файла. Трудно беше, ама се получи! Наложих около ⅔ от фазите, които вече имах, и много се развълнувах. Доста повече, отколкото когато завърших финалната снимка 😁 Някак в този момент проектът ми “оживя” и започна да ми изглежда постижим и реален. А тези моменти винаги са най-сладки!
Реално самото снимане не ми е отнело толкова време, въпреки няколкото безсънни нощи. Адски трудно беше и да се “наканя” да си снимам фазата – всеки има дни, в които изобщо, изобщо нищо не му се прави. Но успявах да преодолея това чувство всеки път, когато ме беше налегнало! Най-много време ми отне предварителната подготовка, изчисленията и “проумяването” как и кога се движи таз пуста Луна.
Ако знаеше, че ще трябва да хвърлиш толкова усилия, щеше ли да се захванеш?
Тотално, да. Без да ми мигне окото! Тази снимка е направо второто ми дете, отне си почти колкото една бременност да я “родя” 😁
Сама ли правеше снимките или имаше хора, които ти помагаха?
Снимките си ги правех сама. Представяте ли си да има още един луд като мен, който да ме придружава?! 😂 Единствено Кали ми помогна за първоначалните изчисления и отговори на няколко мои сложни въпроса, за което съм безкрайно благодарна! И мъжът ми даде няколко идеи, както и ме търпя да ставам по нощите, а и правеше закуска на малката понякога, когато не можех да се отлепя от леглото сутрин 😁
Виеше ли срещу Луната, докато правеше снимките?
Е ЛУНАТА КАК ДА ЗНАЕ, ЧЕ Я СНИМАМ, АКО НЕ ВИЯ?! 😂 Шегувам се, ти пък. Виех само по пълнолуние!
Това ли е най-щурото нещо, което си правила? Ако не е това, разкажи ни за най-щурото нещо.
Мисля, че вече стана ясно, че съм зубър-сухар 😂 Честно казано по-щуро ми е снимането на лунните изгреви, защото там изчисленията са ми все още АДСКИ трудни (за тях ползвам Photographer’s Ephemeris & Photopills). Когато снимаш с телеобектив, колкото и да планираш откъде ще изгрее Луната, колкото и да гледаш Augmented Reality, понякога се случва да не ти е точно в кадър. Там трябва да се вземе предвид колко по-високо е обектът, с който искам да снимам Луната, както и на кое пълнолуние тя ще е най-близо до него. Обикновено попрецъквам цялата година, за да си намеря правилната дата. А на моменти (понеже позицията ми трябва да е доста прецизна) снимам почти на ръба – я на някоя ограда на двор с кучета, я на някой бетонен стълб, за който ако не се държа с една ръка – падам. Такива работи, все весели 😂
Но може би още по-весело ми е нощното снимане. Това лято често си избирах някакви странни места със странни пътеки до тях (например – скалната гъба край село Женда), като връщането по тъмно винаги е истинско предизвикателство. А точно на тази скална гъба се чуваха лаещи кучета (уж далече, ама колко да са били далече…), изстрели и викове на хора 😬 Добре де, май тук имах предвид весело, ама в кавички 😂 На Каменните гъби край Кърджали поне бяхме съвсем близо до колата, така че там не се наложи да обикаляме да я търсим в продължение на 40 мин 😁
Имаш ли други подобни идеи, които искаш да осъществиш?
Мисля сега да снимам фазите на Земята от Луната! 😂
От януари снимам слънчевата аналема (същото нещо като за Луната, но в продължение на 1 година). Всъщност, от нея точно ми дойде идеята за Луната. Слънцето го снимам в един и същи час (до секундата) от една и съща позиция, всяка седмица в събота. Там също направих една междинна сглобка преди няколко месеца, но тук позицията на апарата трябва да е толкова точна, че не всички кадри са ми използваеми. Залепих изолирбанд на пода на терасата си, за да ми е по-лесно да позиционирам статива в същата позиция, та ще видим дали ще има подобрение.
Отделно съм си намислила две адски мечтани пътувания – през 2024 г., когато ще има пълно слънчево затъмнение в Мексико, и през 2027 г., когато ще има пълно слънчево затъмнение в Египет (и то в Луксор!). Това май са ми най-далечните планирани неща, ама добре се познавам – само да сме здрави, ще отида! 😁
Но продължавам да си търся обекти, с които да снимам Луната (и понякога – слънцето). Имам планове за пълнолуния за почти година напред, само дебна точните дати. Но на всеки от вас горещо препоръчвам – гледайте на изток след залез слънце по пълнолуние. Лунните изгреви са нещо толкова адски красиво, че видите ли ги веднъж с очите си, ще искате да ги гледате отново и отново 💜
