Минимализмът и антиконсумеризмът набират все повече привърженици в нашето време – времето на екологична катастрофа, глобални климатични промени и борба за намаляване на екологичния отпечатък на нас, гражданите, върху бъдещето на внуците ни…
Минималистите гордо снимат своите 18 предмета, с които могат да живеят без да имат нужда от друго. Но дори телефонът, с който снимат, е произведен от метал, добит някъде в Африка, доставен в Тайван, за да се произведат чиповете, после е сглобен в Китай и доставен до съответната държава и град. За целия процес, за да достигне един телефон до минималиста, са изразходвани тонове въглеродни емисии, смазочни масла, метали, керосин, нафта, петрол, редки метали и още много ресурси, които заемат по-малък процент от палитрата, като например храната и дрехите на работниците…
И да – дори минималистите консумират порядъчно много.
И в това няма нищо лошо. Защото спрем ли да консумираме, ние ще се върнем назад в развитието си и ще ударим дъното на човешката цивилизация.
Сега ще ви обясня защо.
Преди хиляди години хората са живели в пещери – мъжете са ловували, а жените са събирали семена и плодове. Големият пробив в този примитивен живот идва, когато хората овладяват земеделието и животновъдството. Те вече не разчитат на късмета да уловят плячка или да намерят плод, а разчитат на целенасочените си действия да отгледат и увеличат растенията и животните, които гледат.
И тогава започва консумирането на ресурси.
Благодарение на този напън стигаме до наши дни, когато хората консумират постоянно всякакви ресурси, повечето от които са само за тяхно удобство, улеснение и пестене на време.
Но представете си един по-различен свят, само около 200-300 години назад. Хората тогава не са имали супермаркети, където да влязат и да си купят каквото пожелаят за ядене. Много хора са работили с кръв и пот на челото, за да извадят хляба си от земята. Дрехите са се шиели в домашни условия. Обувките също са били кът. Книгите? Допреди печатната машина, те са били лукс, използван само от аристокрацията и така знанието е останало недостъпно до масите.
Ако вие днес трябва да копаете по 8-12 часа, да шиете след това, да готвите, да си конструирате сами мебелите от нула (не само да ги сглобите като онези в ИКЕА), да си носите водата в кофи и делви от 3 километра разстояние… колко време щеше да ви остане, за да мислите за други неща? За звездите, например. За физиката и принципите, на които е изграден света. Нямаше нито да знаем за големия взрив, нито да знаем за черните дупки, нямаше да имаме интернет, защото никой нямаше да се сети да изстреля спътници, които да ни доставят тази услуга. По същите причини нямаше да имаме и телевизия. Печатната машина щеше да ни е бял кахър и съответно знанието нямаше да се разпространява нито написано, нито електронно. А ние щяхме да мислим единствено за това как и утре да имаме хляб на масата и децата ни да не умират от студ и глад. Това са само няколкостотин години, когато консумацията е била с една идея по-малка от нашата, но виждате разликата.
Днес ние се оплакваме от схръхконсумиране и изричаме думата консуматор с тон, сякаш се изхрачваме… Да, не е приятно да се хвърля храна и да се купуват по 1-2 нови телефона на година само защото е излязъл новият модел айфон, или айкос, или някаква поредна тъпотия, която не ти дава нищо. Но да се откажем от консумирането – не! Това е гаранция за упадък.
Мислите и времето на хората в 21-ви век са освободени от това откъде ще намерят храна, дрехи, обувки, покрив над главата си. Цялото знание на света се намира в джобовете ни и имаме връзка с всичко и всички 24 часа в денонощието. Това ни дава свободата да постигнем всичко, което искаме. И макар и 90% от човечеството да не осъзнава тази си суперсила, то онези 10% правят така, че благодарение на консумирането да променят света към по-добро. Всеки ден.
И вместо да се стремим да намалим консумацията си и да се превърнем в племе, отказало се от всичко, постигнато през последните няколко хиляди години, ние трябва да стимулираме консумирането на всичко – на знание, на ресурси и на време, за да постигнем максимума, което човечеството може. А то не се изчерпва нито с тази планета, нито с тази галактика. И когато един ден нашето Слънце се казва “Алфа Кентавър”, то ние ще сме стигнали там благодарение на консумирането. Когато постигнем надмощие над всички болести и станем почти безсмъртни – ще сме го постигнали благодарение на консумирането. Когато децата и внуците ни живеят щастливо в един по-добър свят – това ще е благодарение на това, че всички ние – техните предци, сме консумирали.
Консумирай!
