Stambolov1

Първото осъвременено издание на най-ранната биографична книга за един от най-известните български държавници – Стефан Стамболов, е по книжарниците. Авторът на „Стамболов. Биография” (ИК „Сиела”) е британският дипломат, журналист и личен приятел на Стамболов А. Х. Биман, а книгата излиза за първи път на английски и на български език година след смъртта на Стамболов – през 1896 г.

Важен исторически документ, каквато е биографията на Стефан Стамболов (1854–1895), написана от британския журналист, дипломат и приятел на българския държавник Ардърн Джордж Хюлм Биман, вече може да бъде прочетена в първото си осъвременено издание на български. Оригиналът на „Стамболов. Биография” е писан докато българският министър-председател все още е бил жив и е допълнен веднага след смъртта му, за да излезе за първи път на английски език през 1896 г. Още същата година биографията е преведена на български от  Вълко Шопов. През 1990 г. у нас се появява фототипно издание на ръкописа със стария ни правопис, а през 2019 г. текстът излиза с осъвременен правопис.

Стамболов. Биография” е както лична и политическа биография на министър-председателя ни за периода 1887–1894 г., така и своеобразен политически репортаж на трудностите, пред които Стамболов се е изправял всекидневно в размирните години и преди, и след Освобождението. А. Х. Биман, чийто текст е плод на личния, всекидневен контакт със Стамболов, проследява живота и политическия път на българския държавник – от раждането му през 1854 г. в Търново, през революционните години, адвокатството, първите стъпки в обществения живот и в политиката, встъпването в длъжност като министър-председател на България и смъртта му през 1895 г. в София.

От книгата, издадена непосредствено след убийството на Стамболов, разбираме интересни факти около гоненията срещу него, както и за събитията, довели до смъртта му. Освен че е първата биография на български държавник, текстът е и важен исторически документ –интересен портрет на Стамболов, описващ подробно и политическите настроения към България в Европа през периода. Текстът на Биман е историческо свидетелство за сложната геополитическа обстановка на Балканите и в Европа в края на XIX век и за голямото значение, което България и нейният амбициозен премиер са имали в играта на Великите сили. Биман разглежда обстойно и събитията около ключовата роля на Стамболов за Съединението, Сръбско-българската война и свалянето на княз Александър I Батенберг. Сред темите, които вълнуват Биман, са още избирането на княз Фердинанд бързото развитие на младото княжество и грубите опити за вмешателство в неговата политика от страна на Великите сили и най-вече на Русия.

Настоящото издание на „Стамболов. Биография” съдържа предговор от проф. Михаил Неделчев, който пише: „Книгата, която читателят държи в ръцете си – „Стамболов“ от А.Х.Биман – е уникална всред цялата огромна биографическа, мемоарна, политологическа, документално-архивистка, художествена и пр. литература, посветена на личността на националреволюционера, на големия политик, дал името на цяла епоха за българската история от предпоследното десетилетие на XIX век. Тя е издадена непосредствено след зловещото събитие – убийството на дългогодишния министър-председател. Написана е след близко всекидневно общуване със своя герой и се схваща веднага като негово своеобразно завещание.

Корицата на „Стамболов. Биография” е на художника Дамян Дамянов, а преводът от английски – оригиналният на Вълко Шопов от 1896 г.

 

Откъс от „Стамболов. Биография”, А. Х. Биман

През септември 1885 г. Каравелов отива в Търново на раз­ходка. На 6 септември сутринта те отишли да се разходят със Стамболов. Един стражар спира файтона и подава една телеграма от Пловдив, с която се съобщавало за успеха на рево­люцията и провъзгласяването на княза за княз на Северна и на Южна България. Каравелов бил разярен и обвинявал Стамболов, че е ускорил делото, на което той му отговорил, че нача­лото на всеки заговор зависи от заговорниците, но моментът за извършването му не зависи от тях.

Събитията доказват, че князът, Стамболов, Каравелов и другите водители в София, ако и да били добре уведомени върху това, което се готвело в Източна Румелия, никой от тях не очаквал, че революцията ще стане преди края на месец ок­томври, когато щели да станат изборите. Войската не била още подготвена от тях за Съединението, и преждевременното избух­ване било еднакво неприятно за всички, с тази разлика само, че Стамболов бил първият, който съзрял небходимостта да се прегърне извършеното дело, когато другите се двоумели дали да го приемат, или не. Отпосле станало явно, че първоначалната дата, определена за революцията, била 26 септември, но раз­ни причини предизвикали нейното ускоряване. В първите дни на месеца Гаврил паша посетил Цариград, където бил бляскаво приет. Един ден след завръщането му избухва едно смущение в Панагюрище, което обаче било потушено без трудности. Но на 3 септември Гаврил паша започва да подозира, че се готви нещо твърде сериозно; той повикал Дригалски паша, началник на милицията, и му заповядал да арестува майорите Николаев и Муткуров. Подобна заповед обаче лесно се дава, но мъчно се изпълнява. Съзаклятниците, като чули за намерението на пра­вителството, решават да не чакат повече и веднага вдигат зна­мето на въстанието. В сряда вечер, на 3-ти, избухват смутове в Пазарджик и в Голямо Конаре[i]. Пловдивският префект отива в последното село, където бил арестуван от населението. В чет­въртък Съединението на двете Българии се прогласява в Чир­панска околия и едва на следващия ден в самия Пловдив; може би съзаклятниците са искали по този начин да отвлекат внима­нието на властите. Рано в петък заран майор Николаев, начело на своята дружина, влиза в града и се среща с Дригалски паша и войската му, която от по-преди била подготвена. Нещастният Дригалски веднага бил арестуван и Николаев се прогласява за началник на армията. Тъкмо тогава пристига една значителна част въстаници от Конаре; Пловдив бил вече съвършено в техни ръце. Слънцето почти изгрявало, когато майор Николаев потеглил към конака, където прочита следния манифест, който бил готов напечатан и вече разпространен навсякъде.

ПРОКЛАМАЦИЯ

Братя! Жребият вече е хвърлен и Съединението с Кня­жество България под скиптъра на българския княз е вече провъзгласено. Затова от вашите мишци и от вашите сили и патриотизъм отечеството и народът ни очакват най-големи жертви, без които страната ни може да се тури в най-голяма опасност. Временното правителство вече е взело нужните мерки, за да се накаже най-строго всеки, който по този, или онзи начин избягва указанията на настоящата прокламация, като не ще се спира пред никакви средства: затова всеки от вас подир 48 часа след залепянето на настоящата прокламация е длъжен да се намери в комендантското управление на своята си дру­жина, с въоръжението и облеклото си, за по-нататъшно­то разпореждане от страна на коменданта.

г. Пловдив, 6 септември 1885 г.

Привременното правителство

Временното правителство, което се образувало тутак­си, се състояло от доктор Странски като председател и около десетина други от по-видните (граждани), между които били майорите Николаев и Муткуров.

След прочитането на прокламацията всред буйни „ура“, трима от видните въстаници – Захарий Стоянов, Зидаров и Андонов, били изпратени при Гаврил паша да му известят за станалото и да го поканят да напусне Пловдив, където при­съствието му за по-нататък не било желателно. Тука послед­вала една непохвална подигравка с нещастния паша, който бил заставен да седне в един отворен файтон, в който седнало и едно селянче момиче, окичено с кордели и с изваден меч в ръка. Пашата пребледнял, като видял приготвения за него по­зор, но бил принуден да се подчини. По тоя позорен начин той бил прекаран край руското консулство, което вдигнало знаме, когато множеството минавало и обикаляло целия град посред смях и подигравки към пашата. След това той бил отведен в Конаре и оттам – в София[ii].

Временното правителство тутакси телеграфирало до княза в Сандрово[iii], близо при Варна, който веднага тръгнал за Тър­ново, като телеграфирал на Каравелов и на Стамболов да го чакат там.

Той пристигнал тук на 7 септември и имал едно съвещание с тях. Каравелов бил в двоумение кой път да поеме, но Стамболов настоявал пред княза да не пропуска случая.

Александър се боял, че ако приеме поканата на въстани­ците, освен че ще си навлече явно омразата на Портата, но възможно е, че повечето, ако не всичките сили, ще се обявят против него. Едничката държава, от която можел да очаква одобрение на действията си, била Русия. В това време той имал основание да се надява на това, но тая надежда останала съвсем измамена. От друга страна, ако се откажел, той би за­сегнал целия български народ.

Стамболов бил решителен в своя съвет. „Господарю – ка­зал той, – Съединението е свършено дело, то е невъзвратимо и време за двоумене няма. Пред Ваше Височество стоят два пътя: един за Пловдив и докъдето Бог каже; другият за Сви­щов, Дунава и Дармщат. Аз Ви съветвам да поемете короната, която народът Ви предлага.“

[i] Днес град Съединение. – Бел. ред.

[ii] На ония, които четат руски, препоръчвам книжката на Е. Львов, под название „Румелийската революция“, където ще намерят най-подробно описание на случилото се през тия няколко дни. – Бел. авт.

[iii] Днес Евксиноград. – Бел. ред.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.