“Стъпвайте тихо, защото стъпвате върху трупове”

5/5

Когато се отправихме към остров Белене, не очаквахме да се потопим в един свят на насилие, непредизвикана агресия,  граничеща със садизъм на забравено от Бога място. 

Посещавал съм полския Аушивиц и Биркенау, бил съм във фабриките на Шиндлер, известни от филма “Списъкът на Шиндлер” и в доста  затвори по света, където хората да били запращани с лека ръка поради различни причини – цвят на кожата, религия, политически пристрастия или просто защото са твърде интелигентни… 

Интересното при концентрационния лагер “Белене” е, че той е функционирал до 1989, което се усеща като почти вчера. За разлика от своите учители от нацистките лагери на смъртта, комунистическата управа е успяла да унищожи всички документи и свидетелства за това,  което се е случвало вътре. Но не са успели да унищожат спомените на оцелелите, които стигат до нас посредством редица книги, филми и разкази на очевидци, потърпевши  и техните семейства. 

Преди да попаднем на острова,  минаваме паспортна проверка от органите на “Главна Дирекция Изпълнения на Наказанията”. Точно така, в момента на остров Персин има действащ затвор за тежки престъпления. Той не се намира на мястото на предишния лагер, но вероятно всички обитатели усещат, макар и задочно, онова отчаяние да бъдеш запратен накрая на света с перспективата това да е последното място, което да посетиш през живота си. 

След бързата проверка и преминаване през понтонния мост, следва 13- километров път през дивата природа на острова, която сякаш напук на случващото се там,  гъмжи от живот  с над 1100 животински вида и близо 500 растителни. Символиката в броя в цифрата 13 и избуялия живот, които не биха направили впечатление в една обикновена ситуация,  в този случай крещят. Крещят и птиците, които често с досада правят път на автомобила,  който пресича тяхната територия с ръмжене.

Мястото е изоставено и занемарено през годините с желанието това да бъде заличено от историята. И все пак няколко сгради още свидетелстват кое къде се е намирало, а докато се разхождаме из порутените сгради,  гледаме единствените оцелели портрети на затворниците. Не, не снимки, а рисунки с молив, правени от друг затворник. От стените ни гледат лицата на предприемачи, адвокати, учени, висши военни и дори партийни дейци, които не са били съгласни с Народния съд и политиката на партията, за която те са се борили. 

На връщане ,  човекът, който ни развежда из района,  споделя  реплика на земеделец, посетил мястото преди години: “Стъпвайте тихо, защото стъпвате върху трупове”. Мисъл, която, ако извадим от контекста,  би звучала просто оригинално, но в настоящия контекст кънти с втрисаща душата острота. Защото е не просто фраза, а истина. 

Там,  на този остров и на околните острови,  за заровени телата на огромен брой българи,  убити в този и в близки до Белене лагери. Някои от тях са завършили в масови гробове, като онези, които сте гледали да зариват с фадрома по време на Втората световна война, а други тела са станали храна за дивите прасета,  обитаващи този остров. 

Защо ви споделям тази толкова жестока  история? Вместо нея можех да ви напиша статия за най-хубавите сладоледи в Европа  и да спечеля много повече харесвания. Споделям я,  защото децата, на които купувате сладолед,  трябва да знаят истинската история  за зверствата на комунизма, за ужасяващото насилие, което е избило цялата интелигенция на страната ни  само в рамките на 45 години. Защото всички ние трябва да видим, да почувстваме, да помиришем тази наша история,  за да не позволяваме никога тя да се повтори. Защото историята, която се забравя,  има свойството да бъде повтаряна.

Повече информация по темата: Фондация “Остров Белене” – http://beleneisland.org/

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp