Спасовден - чудеса на крачка от табуто

По нашите ширини християнството така хубаво се е оплело с отколешните езически обичаи, че вече е трудно да се разграничат езическите обреди от църковните. Трудно е да се каже със сигурност, кое от кое произлиза, но очевидно народът ни е запазил старите си вярвания, преплитайки ги с ритуалите на новата вяра. Спасовден не е изключение. Днес православната църква празнува Възнесение Господне. Според поверието 40 дни след Великден, душите на мъртвите се отправят към небето заедно с Божия син. Техните гробове се преливат с вода, палят се свещи и огньове. По-интересни са обаче не чисто религиозните вярвания свързани с празника. Фолклорът изобилства от поверия и предания за чудесата, случващи се в нощта на Спасовден. Смята се, че болните могат да бъдат излекувани, а жените, които до сега не са заченали, най-сетне да станат трудни. В най-общия случай се извършва следният ритуал, с известни разлики в отделните райони на страната. За да бъде изцерена, жената трябва да преспи в гората с чужд мъж. Важно е жената да легне до/под стрък росен. Росенът е храстеновидно растение, което има множество приложения във фолклорния бит, често обгърнати в мистика. До себе си жената трябва да остави паница с вода, по която на сутринта се гадае и от която се пие в следващите 40 дена. Ако на разсъмване във водата има паднал цвят от росен, това е на добро, ако във водата няма нищо или има шумки това е на лошо. На следващата година ритуалът трябва да се повтори. Тя и нейният спътник се прибират по домовете си на разсъмване без никой да ги разпитва какво се е случило през нощта. Казано на разбираем език, на Спасовден това не е прелюбодеяние. Може също в гората да се оставят дарове за русалиите (митични същества подобни на самодивите). Нито двойката, нито останалите имат право да разказват какво и как се е случило в тъмните часове, иначе безплодието няма да остане под росена. За това и те нямат право да се обръщат назад, след като веднъж вече са се запътили към къщите си. Сами усещате разликата. На Спасовден християнството обръща поглед към душите на мъртвите, а народната мисъл е вперила своя взор към новия живот, към неговото създаване, към бъдещето.