„Скарлет + Иво = ВНЛ“ или защо е добре да гледаме на различията помежду ни с усмивка

За различната гледна точка на мъжа и жената за нещата от живота и любовта пише известният български сценарист, телевизионен водещ, журналист и драматург Иво Сиромахов в новия си роман „Скарлет + Иво = ВНЛ“ (ИК „Сиела”).

В типичния си стил авторът на „BG дневници и нощници“ и „Българско радио“ описва сложните взаимоотношения между преуспялата Скарлет и колоритния Иво. Той някога зарязал жена си, за да бъде със Скарлет, а тя, изморена от неговите изневери, хванала самолета за САЩ, без да му дава каквито и да е обяснения. Три години по-късно обаче Скарлет е убедена, че с Иво трябва да си дадат още един шанс…

Това, което следва, е своеобразно продължение на романите „Моят таен любовен живот“ и „7 жени“. С хапливия си хумор и пиперлив език Иво Сиромахов прави дисекция на секса и връзките, която ще накара читателя да се смее до сълзи и да прави (понякога не особено ласкателни) паралели със собствения си личен живот.

Предлагаме ви откъс от романа, предоставен от издателство „Сиела”:

Скарлет се върна

 

Вчера сутринта, тъкмо си миех зъбите, и ми звънна Скар­лет.

– Ко прайш, Иве? – вика.

Ма с един такъв спокоен тон, сякаш нищо не е било. Три години не е звъняла, а сега изведнъж „ко прайш“.

– Бера гъби – заядох се.

– Мноо смешно, няма що. Да ти имам шегите.

– Да ги имаш, ама ги нямаш – наежих се аз още повече.

– Иво, случило ли се е нещо? – смени тона Скарлет.

– А не, бе! Нищо не се е случило – казах. – Заряза ме като счупена играчка, три години те няма никаква, а сега изведнъж ми звъниш и питаш какво се е случило. Аз трябва да те питам какво се е случило.

– Ами питай ме.

– Изобщо не ме интересува.

– Обаждам ти се, за да ти кажа, че съм в България за две седмици. Ако искаш, може да се видим.

Мълчах.

– Искаш ли да се видим? – повтори Скарлет.

– Не знам дали искам.

– Аз искам.

– Оффф – изпъшках.

– Чакам те в нашто кафе.

И затвори. Какво да я правя сега тая? Аман от жени, дето докато сте заедно, се правят на много велики, мачкат те, после те зарязват, като ти обясняват какъв боклук си, а след известно време ти звънят закъсали и искат да се видите. Знам ги тия но­мера. Ама айде ше ида да я видя, от мен да мине.

Теглих си един душ, измих си пак зъбите за всеки слу­чай, обух си едни нови боксерки за още по-всеки случай и си фъшнах малко парфюм зад ушите. Реших да не се бръсна, за да изглеждам небрежен, сякаш ми е безразлична, и тръгнах към „нашто кафе“. „Нашто кафе“ е кафенето на Монката от 68-и блок. Той през 90-те беше голям баровец, крадеше коли от Гер­мания и беше фрашкан с мангизи. Ма после го фанаха некви зли мутри от Поморие, пребиха го и му взеха всичко.

Обаче Монката се оказа пич с характер. Не се сдуха, ами си стъпи пак на краката, отвори кафене и оцелява някак си. Е, вече не кара S класа, ами петнайсетгодишна астра, ама важното е, че оцелява.

Та влизам аз в кафенето на Монката, и гледам Скарлет седи самичка на една маса. Като я видях, коленете ми омекнаха. Господи, колко красива беше тая жена! По-красива от всякога.

Тя скочи от стола си и почна да ме прегръща. Аз направо се разтреперих, но не отвърнах на прегръдките й, за да се направя на кораво копеле. Идеше ми да я хвана за прелестния задник и да го намачкам като в добрите стари времена, но вместо това стоях като пълен бастун и се правех на важен. Скарлет се опита да ме целуне, но аз обърнах глава настрани. Сякаш едва ли не ме е гнус от целувките й. Да се е*а в горделивеца!

Седнахме на масата, аз си заръчах кафенце и минерална во­дичка и въздъхнах. Скарлет също въздъхна. Помълчахме малко и аз пак въздъхнах. Тя също въздъхна. Седяхме един срещу друг и си въздишахме като последни глупаци.

– Кво нещо е животът, Иво… – каза по едно време Скарлет.

Е*ахти наглата! Кво нещо бил животът. Тя ме заряза, раз­бираш ли, отиде да си вее гъза три години по Щатите, без дори да звънне един телефон, разбираш ли, да пита жив ли съм, добре ли съм, разбираш ли, а сега кво нещо бил животът… Направо не знаех какво да отговоря на тая простотия.

– Развеждам се – каза Скарлет.

– Знам – рекох. – Четох в жълтите сайтове.

– О, мани ги жълтите сайтове – възмути се Скарлет. – Как­ва ли не ме изкараха… Ку*ва съм била, не знам си каква съм била. А истината е, че аз през цялото време страдах за теб, Иво. Опитах се да те забравя, но не можах. Бракът ми беше обречен от самото начало. Ричард е добро момче, обича ме, но аз всяка нощ мислех за теб и плачех. Не можех да остана повече с него, при положение че сърцето ми е при теб. Кого лъжех?…

И се разрева. Аз я гледах и не можех да повярвам, че е способна на такова дебелоочие. Разведох се заради нея, цяла година я мъкнах къде ли не, за да й правя кефа, и след всичко това тя ме заряза като някакъв боклук. Дори не се обърна да ме погледне, когато се качваше на самолета. А сега реве и едва ли не се изкарва жертва…

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.