Синьокрачко и Жужа – новите супергерои за деца и възрастни!

Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа

Разговаряме с Мария Ангелова – автор детската книжка “Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа”. Преди да се насочи към детските книжки, Мария е известна като автора на най-продаваните туристически пътеводители в страната – “50 места, които да видите през 2015 и 2016”, “203 пътеводители за пътешественици” и главен редактор на сайтовете Peika.bg и лидерът в туристическия сегмент от 2007 година – nasamnatam.com.

Кой е Синьокрачко и какво всъщност представлява той? Каква е историята му преди да срещне Жужа?

Синьокрачко е от вида синьокрак рибояд – истинска птица, която живее на Галапагос и има сини крака (наистина). Аз имам дълга история с това симпатично пиле – още от времето, когато с приятели го бяхме принтирали, оцветили в синьо и залепили на клечка, за да пътува с нас по света и у нас. Имаше си даже фейсбук профил, приятели, истории и общо взето, собствен живот. С годините спряхме да разнасяме синьокрачкото с нас, но пък образът му беше толкова колоритен, че не устоях на изкушението да го превърна в детски герой. Това се случи, когато в първите месеци след раждането на сина ми животът на майка се оказа доста скучен и еднообразен за мен. Затова докато гушках малкия Деян, пишех историите за Синьокрачко и му ги четях в реално време. 

Снимка: Личен архив на анонимен пътешественик. Краков, Полша, 2013.

Знаем, че си обиколила света и си преживяла безкрайно много приключения. Има ли твои лични истории, разказани като приказки?

От години с приятели си правим нощни пикници, особено през август около пика на Персеидите. Друго, което двамата герои правят в книгата, е да събират билки около лятното слънцестоене – нещо, което правя от 10-годишна. Също така съм фен на пътуванията без посока – онези, на които потегляш пет минути, след като си решил, че ти се ходи някъде. Завиваш на първата табела за някое село или се качваш на първия влак, без да те интересува крайната цел, а самото пътуване. Когато Синьокрачко и пчелата Жужа тръгват на такова пътешествие с влак, лелката на гишето за билети ги пита закъде пътуват. Синьокрачко отвръща: “За никъде. Не може ли едно синьокрако пиле и една пчела с челник просто да се повозят във влак?”

Имаме странното усещане, че книгата ти е насочена както към деца, така и към възрастни, които могат да видят съвсем други неща от тези, които децата ще намерят сред красивите страници.

Това е от онези книги, които възприемаш по един начин, когато си на шест, по съвсем на друг – на десет, и по съвсем трети, когато пораснеш и откриеш колко много се случва на заден план.  

Разкажи ни малко за илюстрациите. Ти така ли си ги представяше, когато пишеше книгата, или те се родиха впоследствие?

Илюстрациите са дело на Елена Владинова (можете да я следите в страницата й Leni’s Lines). Тя надмина и най-развихрените ми фантазии за това как ще изглежда книгата, когато си има и картинки. Следя я от няколко години и знаех, че искам тя и никой друг да рисува моите герои. 

До колко е важно детската книжка да има и илюстрации, за да предадат една история?

Картинките понякога разкриват нещо допълнително към историята. Друг път са пълни със скрити детайли, в които можеш да се вглеждаш с часове. Разбира се, зависи от възрастта на читателите, но “Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа” е за деца от 5 до 10-12 години, а там илюстрациите са все още много важни. 

Освен това накрая двамата герои ги има на специални страници за изрязване. Всеки може да си ги залепи на клечка и да си ги мъкне насам-натам, както ние правехме с оригиналния Синьокрачко. И да пратят весели снимки на фейсбук страницата на героите.

Като един от най-продаваните автори на туристически книги в страната, тази книга се явява бягство и почивка от неспирно пътуване, или точно обратното – ново пътешествие в непознати светове?

От дете мечтая да напиша детска книга. Бях във втори или трети клас, когато написах първия си детски роман. Сама си го редактирах, сама си го илюстрирах и бях единствен собственик и акционер на издателството, което го “издаде”. През годините писането за пътуване стана моя страст, но идеята да напиша истинска детска книга току се появяваше сред другите неща. Времето, което имах, за да си гледам бебето, беше перфектният вакуум, в който това се случи. От една страна, имах достатъчно време, а от друга, беше скуката – мощен стимулатор за идеи и най-вече за тяхното реализиране. 

Кажи ни защо да купим “Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа” веднага. На момента. Още докато четем това интервю.

Няколко души, които прочетоха книгата (възрастни), ми казаха, че я смятат за шантава. Това, надявам се, означава, че майките няма да четат с досада трета глава за 357-и път. За децата пък е пълна с идеи за какво могат да ползват въображението си. Какво по-хубаво от това!