Силата на волята е съдба

Десетилетия изследователски резултати разкриват извънредното значение на волята в определянето на житейския ни път.

Сред първите подобни изследвания бил един малък проект от 60-те години на ХХ в., в който деца от проблемни семейства получили специално внимание в рамките на една предучилищна програма, която им помогнала да култивират самоконтрола си, редом с други жизнени умения. Надеждите били този проект да повиши коефициента им на интелигентност, но в това отношение той нямал успех. И все пак години по-късно, когато тези деца били сравнени с подобни деца, които не били участвали в програмата, в течение на живота им сред тях имало по-малко тийнейджърски забременявания, отпадания на училище, престъпност и дори отсъствия от работа. Тези резултати били съществен довод в полза на онова, което щяло да се превърне в предучилищните програми „Хед Старт“, които сега са навсякъде из Съединените щати.

По-нататък идва и „маршмелоу тестът“, или тестът с бонбоните, легендарното изследване, проведено от психолога Уолтър Мишел в Станфордския университет през 70-те години на ХХ в. Мишел канел четиригодишни деца едно по едно в „игралнята“ на детската градина „Бинг“ към Станфордския университет. В стаята той показвал на детето поднос с бонбони и други лакомства и му казвал да си избере което си иска от тях.

След това идвала трудната част. Експериментаторът казвал на детето: „Можеш да изядеш бонбона веднага, ако искаш. Ако обаче не го изядеш, докато се върна – аз имам да свърша една работа, – ще получиш два бонбона.“

В помещението нарочно не били оставени никакви развлечения – нямало играчки, нито книжки, нито дори картинки. Самоконтролът е голям подвиг за едно четиригодишно дете в такива тежки условия. Около една трета от децата грабвали моментално бонбона, докато друга една трета изчаквали безкрайните петнайсет минути, за да бъдат възнаградени с два бонбона (последната третина били някъде по средата). Най-показателното – онези, които устоявали на изкушението на лакомството, имали по-високи показатели при измерване на ръководния контрол, особено в пренасочването на вниманието.

Начинът, по който се фокусираме, крие ключа към волята, казва Мишел. Стотиците му часове наблюдение на малки деца, борещи се с изкушението, разкриват, че „стратегическото разпределяне на вниманието“, както го нарича той, е решаващото умение. Децата, които изчакват пълните петнайсет минути, го постигат, като се разсейват сами с различни тактики – преструват се, че си играят, пеят песни или скриват очите си. Ако детето се вторачи в бонбона, положението става неспасяемо (или по-точно, бонбонът става неспасяем).

Когато самоовладяването се изправи срещу моменталното удовлетворение, в ход влизат поне три подвида на вниманието, всичките – страни на управляващото внимание. Първият е способността да откъснем волево фокуса си от обекта на желание, обсебил вниманието ни. Вторият, устоявайки на разсейването, ни дава възможност да задържим фокуса си другаде – да речем, върху някаква игра на фантазията, – вместо да се въртим все около примамливото нещо. А третият ни позволява да запазим фокуса си върху някаква цел в бъдещето, като например двата бонбона по-късно. Всичко това заедно образува волята.

Браво на децата, проявяващи самоконтрол в такава изкуствена ситуация като теста с бонбоните. Но как стоят нещата с устояването на изкушенията в истинския живот? На сцената излиза Дънидин, Нова Зеландия.

Дънидин има малко над сто хиляди жители и приютява един от най-големите университети в страната. Това съчетание направило града подходящ терен за може би най-значимото досега изследване на съставките на житейския успех, влязло в аналите на науката.

В рамките на един впечатляващо амбициозен проект 1037 деца – всички бебета, родени през един дванайсетмесечен период, – били изучавани интензивно в детството си, а после били проследени десетилетия по-късно от екип, събран от няколко държави. В екипа били представени много дисциплини, всяка със своя гледна точка към този ключов белег на самоосъзнатостта – самоконтрола7.

Децата били подложени на впечатляващ масив от тестове в ученическите си години, като например били оценявани поносимостта им към неуспехи и неспокойствието им, от една страна, и силата на концентрацията и упорството им, от друга8.

След две десетилетия затишие всички с изключение на 4% от децата били открити (подвиг, далеч по-лесен в стабилна страна като Нова Зеландия, отколкото, да речем, в хипермобилните Съединени щати). Дотогава вече пораснали млади хора, те били оценени с оглед на:

–   Здраве. Медицински и лабораторни тестове проверили сърдечносъдовото, метаболитното, психиатричното и дихателното им състояние и дори зъбите и възпаленията им.

–   Материално състояние. Дали имали спестявания, дали били неженени/неомъжени и отглеждащи дете, дали притежавали жилище, дали имали проблеми със заемите, дали имали инвестиции и дали имали пенсионни спестявания.

–   Престъпност. Били претърсени всички съдебни архиви в Австралия и Нова Зеландия, за да се види дали са били осъждани за престъпление.

Колкото по-добър бил самоконтролът в детството, толкова по-добре се справяли децата от Дънидин през трийсетте си години. Те имали по-добро здраве, повече финансов успех и били съблюдаващи закона граждани. Колкото по-лошо било управлението на импулсите им в детството, толкова по-малко печелели, толкова по-нестабилно било здравето им и толкова по-вероятно било да имат криминално досие.

Големият шок: статистическият анализ открил, че нивото на самоконтрол на детето е също толкова силен прогностичен фактор за финансовия му успех и здравето му като възрастен (а и криминалното му досие, в този ред на мисли), колкото са социалната класа, материалното състояние на семейството му или коефициентът му на интелигентност. Волята се очертала като напълно независима сила по отношение на успеха в живота – всъщност, за финансовия успех самоконтролът в детството се оказал по-силен прогностичен фактор, отколкото коефициентът на интелигентност или социалната класа на семейството.

Същото важи и за успеха в училище. При един експеримент, при който на американски осмокласници бил предложен долар веднага или два долара след седмица, тази проста мярка за самоконтрол се оказала в по-добра корелация със средния им успех, отколкото бил коефициентът им на интелигентност. Силният самоконтрол вещае не само по-високи оценки, но и добро емоционално приспособяване, по-добри междуличностни умения, чувство за сигурност и адаптивност.

Крайният извод: децата може да имат икономически най-привилегированото детство и все пак ако не се научат да отлагат удовлетворението в преследване на целите си, тези първоначални предимства може да се стопят с течение на живота. В Съединените щати например само две от пет деца на родители, чието състояние в най-горните 20%, успяват да си запазят този привилегирован статут; около 6% се смъкват до най-долните 20% по отношение на доходите10. В дългосрочен план съвестността изглежда дава също толкова мощен тласък, колкото и шикозните училища, частните учители и скъпарските образователни летни лагери. Не подценявайте ценността на упражненията по китара или спазването на обещанието да храните морското свинче и да му чистите клетката.

Друг краен извод: всичко, което съумеем да направим, за да засилим способността на децата за когнитивен контрол, ще им помогне в живота. Дори Бисквитеното чудовище може да се научи да се справя по-добре.

Повече информация по темата можете да намерите в книгата „Фокусът“ на Даниъл Голман – издателство „Изток-Запад“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.