Сериозно изследване върху исляма на Ед Хюсеин излиза на български

Как да реагираме адекватно на фона на все по-увеличаващата се идеологическа пропаст между исляма и Запада? Как ислямът дава основа на екстремизма на джихадистите? Кой всъщност е Мохамед и какви са постулатите му? Ценното изследване „Ислямът. Световна история“ (ИК „Сиела“) на британеца от мюсюлманско семейство Ед Хюсеин хвърля светлина по тези въпроси, допринасяйки за формирането на по-адекватно и информирано мнение за една от най-широко изповядваните религии в света днес.

Ислямът, макар и широко изповядван от много граждани на страни от Западния свят, продължава да бъде непозната територия за немюсюлманите. Слушаме много по темата – различни аспекти от ислямската идеология, най-вече радикалните ѝ проявления, са на практика всекидневно присъствие в живота ни под формата на заглавия във вестниците. Познаваме хора, които го изповядват – днес всеки пети човек на планетата изповядва исляма, а държавите, в които той е преобладаваща религия, са 59. Само в България хората, определящи се като мюсюлмани, са над 10% от населението на страната. Данните от множество прогнозни изследвания показват, че това е най-бързо разпространяващата се религия, като след 2050 г. мюсюлманите вероятно ще задминат християните като най-голямата група хора в света, обединени от религиозна идентичност. Същевременно не сме и на крачка по-близо до това да знаем повече по въпроса. Ислямът е все така загадка за нас – близък и все пак далечен, познатият странник в нашия живот.

С оглед на тези тенденции и все по-задълбоченото неразбиране на исляма, формирането на лишено от неистини и сензационалност и базирано на факти мнение би било полезно за всеки човек в XXI век. В своя труд „Ислямът. Световна история” британският изследовател и автор Ед Хюсеин обяснява в детайли какво всъщност е ислямът, проследява произхода на Корана и разграничава вярващите мюсюлмани от джихадистите. Сред въпросите, които вълнуват Хюсеин в изследването, са още кой е Мохамед и какви са постулатите му, какви са законите на шариата, кой е хариджит или такфирит. Авторът обръща специално внимание на начина, по който е възприемана жената в мюсюлманския свят, пише също за семейната трапеза, за образованието и за секса, правейки сравнение между възприятието за секса в традиционния ислям и в традиционното християнство.

Мохамед (Ед) Хюсеин е роден в Лондон в семейство на мюсюлмани през 1974 г. Завършва бакалавър по история в University of North London и магистратура по специалност, свързана с изучаването и разбирането на културата, историята, политиката, икономиката и географията на Близкия изток в SOAS, University of London. Писател, старши сътрудник в британския мозъчен тръст Civitas и глобален партньор на програмата за Близкия изток на Центъра „Уилсън“, Ед Хюсеин е популярен и с книгите си „The Islamist“ („Ислямистът“) и „Ислямът. Световна история“ – отражение на вътрешния мост на автора между исляма и Запада.

Преводът от английски език е на Борислав Стефанов. Автор на корицата е художника Дамян Дамянов.

Откъс от „Ислямът. Световна история”, Ед Хюсеин

Жените

Трябва ли жените да имат същите законови права като мъжете? Деветдесет процента от хората в Индонезия и Турция казват „да“, а в Пакистан 77% са съгласни, но в Саудитска Арабия одобряват само 61%, а в Египет – 57%.

Трябва ли жените да имат право да гласуват? Идеята се подкрепя от 93% от турците, 80% от индонезийците, 67% от пакистанците и 56% от саудитците.

Жените имат ли право да заемат всякаква работна позиция, за коя­то са квалифицирани? 85% от египтяните, 86% от турците и 69% от са­удитците мислят, че да. Когато става въпрос жени да заемат ръководни постове в правителството и на национално равнище в политиката, 50% от египтяните подкрепят и едва 40% от саудитците подкрепят идеята.

На чисто религиозна основа тези отговори в най-голямата досега анкета в мюсюлманските страни би трябвало да са над 90% за все­ки въпрос. Но има едно цялостно отношение и куп мъжки предполо­жения, културни налагания и тълкувания на писанията, които пречат на жените и им отказват свободата да се развиват и благоденстват в мюсюлманския свят. Когато тези възгледи стигнат до крайности, това може да има сериозни и дори фатални последствия.

Един горещ пролетен ден през 2002 г., в едно средно училище в Мека, момичетата свалили потисническите си черни абаи и забрадки, както обикновено. Саудитските мъже носят свободни бели роби, кои­то отразяват изгарящата топлина на пустинята, но жените и момичета­та трябва да носят черно, което е най-неприятният цвят за този климат.

В исляма няма предписание за облеклото на жените, но черното е било традиционното женско облекло в района Наджд в Централна Арабия, от който дошло племето ал сауд, което завладяло свещени­те градове на исляма и установило управлението си над всичко това, което днес е Саудитска Арабия. Мека била част от колоритния, урба­низиран район Хиджаз, но тази космополитност не се понравила на пуританите от Наджд. Цветните хиджазки дрехи били забранени през 1932 г. и сега дори тези момичета по закон трябвало да носят черно. Поне в изцяло момичешкото училище с изцяло женски персонал, мо­жело да свалят хиджабите си и да си починат.

Но на този ден, 22 март 2002 г., в училището им избухнал по­жар. Момичетата се втурнали към изхода, където били спрени на пор­тите от мутава, саудитската религиозна полиция, и принудени да се върнат в горящата сграда. Не можели да ги пуснат навън, защото не носели забрадки и абаи. Пожарникарите пристигнали на мястото, но били възпрепятствани да влязат в сградата, защото вътре имало млади момичета с открита коса. Когато родителите пристигнали, мутавата използвала полицейската си власт, за да ги спре със сила да влязат и да спасят децата си. Петнайсет момичета изгорели до смърт.

Можело е да бъдат спасени, но за саудитския салафитски ислям правилата за женското облекло били по-важни от светостта на човеш­кия живот. И това се случило в Мека, в дома и сърцето на исляма. Първият ключов принцип на шариата, първият от петте макасиди – запазването на живота – бил забравен. Педантичността на буквали­стите взела превес над причината за закона.

Шест месеца по-рано, през септември 2001-ва, десетки хиляди души се излели от две срутващи се сгради, обгърнати в пламъци. В Ню Йорк пожарникарите и полицаите се борели храбро да спасят бя­гащите от кулите близнаци и правели всичко по силите си, за да ги изведат живи. Как може мюсюлманите – и то в Мека – да реагират толкова различно, с такава грубост и жестокост към момичетата и же­ните в името на исляма?

Едно малцинство от салафити с тяхното пуританско мислене сега водят мюсюлманската дискусия и контролират общественото поведе­ние в Мека. Основната им грижа е да са праведни и верни, и това се отразява най-ярко в манията им по жените. Салафитските духовни­ци от Саудитска Арабия са написали пространни томове за месечния цикъл на жените, сексуалните им навици и облеклото, дали и къде е допустимо да работят, ограниченията им при пътуване, бременност и развод.

Битката за идентичността и свободата на жените е най-очевидна в Свещената джамия в Мека, глобалния нервен център на исляма. В рамките на само 150 години на салафитите от Наджд им е било забра­нено да влизат в джамията, окупирали са я, били са изхвърлени от нея, а сега я контролират. Събориха антична архитектура, наложиха по­ловата сегрегацията в молитвите, премахнаха кътовете за учене на не­салафитски мюсюлмански училища и деноминации, изхвърлиха мест­ните хиджазки имами и ги замениха само с хора от Наджд и забраниха събирания на други мюсюлмани в най-святото място за преклонение на исляма. Салафизмът е недосегаем за международните критични по­гледи и властта му е абсолютна.

В тези свети места един салафит заудря съпругата ми Файе с пръчка, когато за първи път отидохме на поклонение, защото носеше дълга рокля, която разкриваше глезените й. Това беше през 2005 г. Той се отдръпна, когато му изревах, но не смея да мисля за мъките на всяка жена, която е сама там.