Съкровената „Изповед“ на Толстой с второ издание

Класикът утвърждава за първи път в есето си принципите на своя светоглед

Автобиографичният труд-есе „Изповед“ на великия руски писател Лев Толстой, с който издателство „Кръг” стартира своя каталог преди година и половина, вече е с второ издание. Един от ключовите текстове на класика в новия превод от оригинал на Денис Коробко се превърна във важна, полезна и вълнуваща книга за родните читатели. Въпреки малкия си обем – едва 100 страници, тази творба бележи преломен момент в живота на писателя, когато цялото му разбиране за света рухва.

Благородникът по рождение Толстой изпада в тежка депресия на 51 години. По това време той разполага с всичко: добро здраве, голямо семейство, материални облаги, а романите му „Война и мир“ и „Ана Каренина“ вече работят за литературното му безсмъртие. И все пак творецът обмисля самоубийство: „Аз сякаш бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до пропаст и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, само гибел. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, за да не гледаш как пред теб няма друго, освен измамата на живота и щастието, истинските страдания и истинската смърт, пълното унищожение“.

Според някои литературоведи тъкмо „Изповед“ предпазва Толстой от „пълното унищожение“ в онзи критичен момент от живота му. Да запише на хартия всичките си страхове, грехове и съмнения, да премисли дните си го съхранява. Думите му са привидно подредени, но безкрайният поток на мисълта му е несъмнен знак за психологическа нестабилност. Размишленията му в „Изповед” се разпростират до класически текстове от Библията, Платон, Буда и Шопенхауер. Всичко това прави есето дори по-актуално за читателя днес. То позволява да се надникне в ума на един от големите творци, и то в момент на пълна слабост. Думите му тук утвърждават за пръв път основните принципи на новия Толстоев светоглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през следващите десетилетия.

Лев Толстой:

„Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, не само ми опротивя, но и загуби всякакъв смисъл. Всичките ни действия, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато действията на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото истинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го приех.”