Съботно четиво: „Втората световна война“ на Антъни Бийвър

5/5

Наскоро излезе първи том на ценната книга „Втората световна война“ на световноизвестния британски историк Антъни Бийвър. Изданието е своеобразна хроника на войната, отнела живота на над 60 млн. души по Земното кълбо. В безпощадния си разказ, който проследява събитията от нахлуването на Хитлер в Полша на 1 септември 1939 г. до победата над Япония на 14 август 1945 г., Бийвър описва конфликта в неговия глобален обхват с участието на всички големи държави. Резултатът е зашеметяваща със своя драматизъм и задълбоченост история на най-кръвопролитните и трагични събития на XX век.

Британецът Антъни Джеймс Бийвър (1946) е сред най-популярните и влиятелни историци на планетата. Автор на редица исторически заглавия, книгите му са преведени на 32 езика и са продадени в над 7 милиона екземпляра по света. Носител е на множество престижни литературни награди, между които са призът за военна литература „Прицкер“ – за цялостен принос към писането на военна тематика, наградата „Самюъл Джонсън“, историческата награда „Улфсън“, Наградата на Лонгман и др.  Сред отличията на БИйвър са и държавни такива – от Франция, Белгия, Естония, Испания, както и почетни докторски степени на различни университети. Книгите му, сред които преведени на български са „Битката за Испания“, „Сталинград“ и „Падането на Берлин“, се отличават със задълбочено проучване на темите, прецизност при боравене с фактите и много жив и увлекателен стил на писане. „Втората световна война“ не прави изключение, затова ви предлагаме откъс от този епохален труд, предоставен любезно от издателство „Изток-Запад:

Когато разбира, че опитите му да победи Британия са се провалили, Хитлер се концентрира върху главната цел на живота си. Преди обаче да нахлуе в Съветския съюз, той има твърдото намерение да се осигури по двата фланга. Започва преговори с Финландия, но по-важни са балканските държави на юг. Петролните находища при Плоещ ще доставят гориво за неговите танкови дивизии, докато румънската армия на маршал Йон Антонеску ще служи като източник на жива сила. Тъй като Съветският съюз също счита Югоизточна Европа за своя сфера на влияние, Хитлер знае, че трябва да действа внимателно, за да не провокира Сталин, докато още не е готов.

Катастрофалното нападение на Мусолини срещу Гърция е довело точно до резултата, от който Хитлер се е боял – британско военно присъствие в Югоизточна Европа. През април 1939 г. Британия е дала на Гърция гаранция за подкрепа и генерал Метаксас съответно е отправил призив за помощ. Британците предлагат изтребители – първите ескадрили от Кралския флот стигат до Гърция през втората седмица на ноември 1940 г. – и на Крит е извършен десант на британски части, които да освободят гръцките войски на острова за служба на албанския фронт. Заради нарастващите си опасения, че британците ще използват гръцки летища, за да атакуват нефтените находища при Плоещ, Хитлер моли българското правителство да разположи по границата си наблюдателни постове за ранно предупреждение. Метаксас обаче настоява британците да не нападат нефтените кладенци при Плоещ, защото по този начин ще провокират нацистка Германия. Неговата страна може да се справи с италианците, но не и с Вермахта.

Хитлер обаче по това време вече обмисля собствена инвазия в Гърция, отчасти за да сложи край на унижението на италианците, което се отразява зле на Оста като цяло, но преди всичко за да защити Румъния. На 12 ноември той нарежда на ОКВ да съставят планове за нахлуване през България, за да осигурят северното егейско крайбрежие. На операцията е дадено кодово име „Марита“. Луфтвафе и Кригсмарине скоро го убеждават да включи в плана цяла континентална Гърция.

„Марита“ ще последва завършването на операция „Феликс“ – атаката срещу Гибралтар през пролетта на 1941 г. и окупирането на Северозападна Африка с две дивизии. Тъй като се опасява, че френските колонии може да се отцепят от Виши, Хитлер нарежда да се съставят планове за непредвидена ситуация за операция „Атила“ – превземане на френските владения и френския флот. Изпълнението на тези действия ще бъде много безмилостно в случай на съпротива.

Тъй като Гибралтар е от критично значение за британското присъствие в Средиземно море, Хитлер решава да изпрати началника на Абвера, адмирал Канарис, да се срещне с Франко. Задачата му е да постигне споразумение за преминаването на германски войски по средиземноморския крайбрежен път на Испания през февруари. Само че увереността на Хитлер, че Франко ще се съгласи в крайна сметка да влезе във войната на страната на Оста, се оказва твърде оптимистична. Каудильото дава „ясно да се разбере, че ще може да влезе във войната едва когато Британия бъде изправена пред непосредствен провал“270. Хитлер е решен да не изоставя този проект, но след като плановете му за Западното Средиземноморие са осуетени временно, съсредоточава вниманието си върху южния фланг на „Барбароса“.

На 5 декември 1940 г. Хитлер твърди, че възнамерява да изпрати само две авио­групи от Луфтвафе в Сицилия и Южна Италия, за да атакуват британските военноморски сили в Източното Средиземноморие. На този етап той е против идеята да изпратят наземни войски в подкрепа на италианците в Либия. През втората седмица на януари 1941 г. обаче съкрушителният успех на О’Конър става причина да размисли. Малко го е грижа за Либия, но ако Мусолини бъде свален в резултат от тамошните събития, това ще бъде сериозен удар върху Оста и ще повдигне духа на враговете му.

Присъствието на Луфтвафе в Сицилия е засилено с включването на целия Х авиокорпус, а 5-а лека дивизия получава заповед да се приготви да отпътува за Северна Африка. Към 3 февруари обаче става ясно, че драматичната победа на О’Конър е изложила на риск и Триполитания. Хитлер дава заповед за изпращането на корпус под командването на генерал-лейтенант Ромел, когото познава добре от полската кампания и Франция. Съединението ще бъде наречено „Дойчес Африка Корпс“, а на плана е дадено името операция „Слънчоглед“.

Мусолини няма друг избор, освен да се съгласи да предаде на Ромел фактическото командване на италианските войски. След срещи в Рим на 10 февруари Ромел отлита за Триполи два дни по-късно. Той веднага скъсва италианските планове за отбрана на града. Фронтът ще бъде задържан много по-напред при Сиртския залив, докато войските му бъдат свалени на брега, но това, както Ромел разбира скоро, ще коства време. Пета лека дивизия няма да бъде готова за бойни действия до началото на април.

Междувременно X авиокорпус в Сицилия бомбардира остров Малта, особено летищата и военноморската база Валета, и атакува британските конвои, които рискуват плаване през Средиземно море. Кригсмарине се опитва да убеди командването на италианския флот да атакува Британския средиземноморски флот, но доводите им не дават особен резултат до края на март.

Приготовленията за операция „Марита“, нахлуването в Гърция, продължават през първите три месеца на 1941 г. Формации от Дванайсета армия под командването на генерал-фелдмаршал Лист навлизат в Румъния през Унгария. И в двете страни са на власт антикомунистически режими, които са станали съюзници на Оста в резултат от енергични дипломатически действия. България също трябва да бъде спечелена, за да могат германските войски да преминат през територията ѝ. Сталин наблюдава тези събития с дълбоко подозрение. Уверенията на германците, че присъствието им е насочено само срещу британците, му се струват неубедителни, но не може да направи почти нищо.

Британците, които са много добре осведомени за струпването на германски войски покрай долното течение на Дунав, решават да действат. Чърчил, с мисълта да съхрани доверието към Британия и с надеждата да впечатли американците, нарежда на Уейвъл да изостави всякакви намерения за навлизане в Триполитания и вместо това да изпрати три дивизии в Гърция. Метаксас току-що е починал, а новият министър-председател Александрос Коризис, изправен пред реалността на германската заплаха, вече е готов да приеме всяка помощ, колкото и малка да е тя. Нито печалният Уейвъл, нито адмирал Кънингам смятат, че тази експедиционна сила може да се надява да задържи германците, но тъй като Чърчил е на мнение, че става въпрос за честта на Британия, а Идън е дълбоко убеден, че това е правилният курс, на 8 март им се налага да отстъпят. Всъщност частите с обща численост 58 000 души, изпратени в изпълнение на британската гаранция за Гърция, се състоят от австралийци и новозеландци. Това са формациите, с които им е най-удобно да разполагат, но по-късно това ще породи сериозно негодувание в страните от южното полукълбо.

Експедиционните войски са под командването на генерал сър Мейтланд Уилсън, известен с прякора „Джъмбо“ заради огромната си височина и масивно телосложение. Уилсън не си прави илюзии за предстоящата битка. След като британският посланик в Атина сър Майкъл Палайрет му представя ситуацията в твърде оптимистична светлина, според свидетели той коментирал: „Е, за това не знам. Вече съм поръчал карти на Пеолопонес.“271 Там, в най-южната част на континентална Гърция, е мястото, където неговите войски ще бъдат евакуирани в случай на поражение. Гръцката авантюра по преценка на висшите офицери вероятно ще бъде „още една Норвегия“. Австралийски и новозеландски младши офицери, от друга страна, с ентусиазъм разгръщат карти на Балканския полуостров, за да изследват маршрути за нахлуване през Югославия към Виена.

Експедиционните войски на Уилсън, „W Форс“, се готвят да посрещнат германско нахлуване от България. Те заемат позиции по „линията Алиакмон“, която донякъде върви успоредно на едноименната река и се спуска по диагонал от югославската граница до егейското крайбрежие на север от планината Олимп. Втора новозеландска дивизия на генерал-майор Бърнард Фрайбърг е отдясно, а 6-а австралийска дивизия – отляво, с британската 1-ва бронирана бригада отпред като прикритие. Съюзническите войски си спомнят тези дни на очакване в идилична светлина. Въпреки студените нощи времето е прекрасно, планините са отрупани с диви цветя, а гръцките селяни надминават всяка представа за щедрост и гостоприемство.

Докато войските от Британия и доминионите чакат германското нападение в Гърция, Кригсмарине упражнява натиск върху италианските ВМС да атакуват британския флот, за да отклонят вниманието от транспортирането на войските на Ромел до Северна Африка. Италианците ще имат подкрепата на X авиокорпус в Южна Италия; като насърчение служи и идеята да отмъстят за обстрелването на Генуа от Кралския флот.

На 26 март италианският флот излиза в открито море с линейния кораб „Виторио Венето“, шест тежки крайцера, два леки крайцера и тринайсет миноносци. Кънингам, предупреден за тази заплаха от информационното разузнаване „Ултра“, което подслушва трафика на Луфтвафе, разгръща налични военни кораби в отговор: собственото му съединение „Форс А“ с линейните кораби „Уорспайт“, „Валиант“ и „Барам“, самолетоносача „Формидабъл“ и девет миноносци; и „Форс B“ с четири леки крайцера и четири миноносци.

На 28 март италиански хидроплан от „Виторио Венето“ забелязва крайцерите от „Форс B“. Ескадрата на адмирал Анджело Якино се впуска да ги преследва. Той няма представа за присъствието на Кънингам на изток от Крит и южно от нос Матапан. Торпедоносци от „Формидабъл“ улучват „Виторио Венето“, но корабът успява да се измъкне. Втора вълна самолети повреждат тежкия крайцер „Пола“ и го принуждават да спре. Други италиански кораби получават заповед да окажат помощ и това предоставя шанс на британците. Опустошителният им артилерийски обстрел потопява три тежки крайцера, включително „Пола“, и два миноносци. Въпреки дълбокото разочарование на Кънингам, че „Виторио Венето“ се е изплъзнал, Битката при нос Матапан е голяма психологическа победа за Кралския флот.

Германското нападение срещу Гърция е планирано да започне в началото на април, но в Югославия избухва неочаквана криза. Хитлер се е опитвал да привлече страната и по-специално регента принц Павел като част от своята дипломатическа офанзива да си осигури Балканите преди операция „Барбароса“. Сред югославяните обаче се шири нарастващо негодувание, най-вече заради грубите опити на германците да сложат ръка на всичките им суровини. Хитлер увещава настойчиво правителството в Белград да се присъедини към Тристранния пакт и на 4 март двамата с Рибентроп оказват силен натиск върху принц Павел.

Югославското правителство протака, тъй като е наясно с нарастващата опозиция в страната, но исканията от Берлин стават твърде настоятелни. Накрая принц Павел и представители на правителството подписват пакта на 25 март във Виена. Два дни по-късно сръбски офицери превземат властта в Белград. Принц Павел е отстранен като регент, а младият крал Петър II е поставен на трона. При антигермански демонстрации в Белград е нападната колата на германския пълномощен министър. Хитлер, според неговия преводач, „се задъхва от жажда за мъст“272. Той стига до убеждението, че британците имат пръст в преврата. Рибентроп веднага е извикан от среща с японския външен министър, на когото току-що е предложил японски войски да превземат Сингапур. След това Хитлер нарежда на ОКХ да подготви нахлуване. Няма да има ултиматум или обявяване на война. Луфтвафе трябва да атакува Белград колкото може по-скоро. Операцията ще бъде наречена „Щрафгерихт“ – „Възмездие“.

Хитлер с времето започва да вижда в преврата в Белград от 27 март „окончателно потвърждение“273 за „заговора на еврейските англосаксонски подпалвачи на война и евреите на власт в московския щаб на болшевиките“. Той дори успява да си внуши убеждението, че това е долно предателство спрямо Германо-съветския пакт за приятелски отношения, който сам вече планира да наруши.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp