Съботно четиво: „Трип за децата“ от басиста на Red Hot Chili Peppers Флий

Малко са хората, които не биха разпознали лицето на легендарния басист и съосновател на култовата рок банда Red Hot Chili Peppers, Майкъл Балзари – Флий. Но само най-заклетите фенове на групата ще разпознаят Флий от корицата на неговата автобиографична „Трип за децата”, която излиза на български година след представянето си пред света.

Изданието е в превод на Андрей Ч. Арнаудов и носи логото на издателство „Кръг”, а великолепното оформление на корицата, дело на Милена Вълнарова, калиграфски имитира почерка на самия Флий, подпечатвайки го с култовия му усмихнат подпис. На бандерола към изданието пък българските почитатели на RHCP ще разпознаят снимка на басиста от експлозивния концерт на бандата в София през 2012 г.

Само преди година медиите по цял свят разпространиха новината, че Флий е издал мемоари и се е венчал за любимата си жена. Всички го цитираха: „Животът ми се промени завинаги. Чувствам се смирен и благодарен”. Но как смиреният Флий си спомня бунтарските си години? Приключили ли са те? За какво съжалява? Какво търси и в какво вярва? В мемоарите си той е брутално откровен, не скрива нищо, защото самият акт на написване на тази книга за него е по-дълбоко гмурване навътре в себе си и своеобразна изповед.

„Трип за децата” не е история за Red Hot Chili Peppers. Макар самият Флий да я определя като „книга, която няма нищо общо с живота на рок звезда”, всъщност той е рок звезда. Въпреки че пише предимно за детството и младежките си години, преди да пробие с бандата, точно това е пътят, отвел го до върха и изградил го като човек и гениален музикант.

Copyright-Satyr-WeRock.bg

Автобиографията започва с поетичен предговор от голямата певица и поетеса Пати Смит и бързо ни пренася през църква в Етиопия, австралийската пустош, разказана през спомените на малкия Майкъл, нюйоркските предградия и улиците на греха в Лос Анджелис.

Младият Флий, в опит да избяга от разпадащ се дом, открива ново семейство от музиканти, артисти и обикновени отрепки, които също като него живеят на ръба. Прекарва времето си в купони и дребна престъпност. Но в музиката открива по-висш смисъл, място да канализира безсилието, самотата и любовта си. Тогава ще се промени и животът му: заедно с най-добрите си приятели, духовни братя и партньори в прегрешенията ще създаде онази банда, която ще се превърне в Red Hot Chili Peppers.

Флий има убедителен, жив, търсещ глас, който ехти с еднаква сила от всяка страница на книгата – остроумна и непредсказуема като самия него. Негов редактор и спътник в това преживяване е Дейвид Риц, който има зад гърба си сериозен труд върху мемоари и биографии на други големи музиканти (Арета Франклин, Марвин Гей и др.).

Майкъл е роден през 1962 г. в Мелбърн, Австралия. Когато е на 5-годишна възраст семейството се премества в Ню Йорк. Пет години по-късно родителите му се развеждат и баща му Мик Балзари се връща в Австралия. Скоро след това майка му се омъжва повторно, за джаз музикант и отново се местят, този път в Лос Анджелис, където Флий ще срещне своя съмишленик и духовен брат Антъни Кийдис. В голяма част от мемоарите си Флий описва общите им преживявания и перипетии, както и формирането на идеята за създаване на групата, спечелила световна слава като Red Hot Chili Peppers.

Предлагаме ви откъс от „Трип за децата“ на Флий, предоставен любезно от издателство „Кръг”.

Сламени сънища

Точно бях навършил дванайсет, когато сестра ми за първи път ме напуши. Четях в леглото и ги чух с нейния прия­тел да се кикотят в съседната стая. Дойдоха в моята и тя ми показа как да пуша запаления и оставящ петна по пръстите ми джойнт. Дръпнах си успешно няколко пъти, засмуквайки силно, за да ги впечатля. Опитах се да се държа готино пред по-големия тийнейджър за няколко минути, след което те от­ново изчезнаха. Излегнах се на леглото и осъзнах, че съм много напушен. Загледах се в тавана. Еха… ето какво значи да си на марихуана. Това възнасящо чувство беше толкова готино. Гушнах се в чаршафите си. Замислих се за Дизи Гилеспи и бийтълси­те, дали момичетата ме харесваха, дали можех да хвърля добра топка с отскок. Лежах там напушен, носех се, чувствах се пух­кав и доволен, наслаждавах се на сенките на светлината в ста­ята, мислех по един нов начин. Точно в този момент направих съзнателното решение: „Да. Това е за мен“.

Бях напафканяк от някъде година, когато мама изведнъж стана авторитарна и започна да лае: „Ако някога те хвана да пушиш марихуана, ще те спукам от бой, ще си загубиш всички привилегии“. Сигурно съм бил напушен, когато го каза, а аз мислех, че всъщност не ме беше усетила. Малко след прокламаци­ята майка ми намери полароидни снимки с мен и приятеля ми Пепър Джоунс – как размахваме огромни растения марихуана, които бяхме откраднали от нечий двор. Бяхме с току-що сви­ти джойнтове, стърчащи от ушите ни, запалени в устите, и великодушни, големи, весели, напушени физиономии. В опита си да е родител, тя, симулирайки загриженост, ме попита: „Какво е това?“, след което се върна към замъгляването на собствено­то си съзнание с цигара, бира и клюкарско списание в ръка.

Кое е по-лошото – клюкарски списания или тревата?

Всеки път, щом зачитах такива списания, те ми се струваха мъртви, изглеждаше като да е най-тежката съдба да паднеш дотам да четеш тези тъпотии. Те са предвестник на едно още по-жалко и центрирано около известните хора риалити шоу бъдеще. Клюкарските списания са създадени да те карат да се чувстваш грозен и различен или в най-добрия случай се опит­ват да ти вдъхнат празно чувство за себестойност.

През следващите осемнайсет години редовно пушех трева.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO