Един от най-популярните учени в света Дейвид Игълман промени изцяло публичната представа за невронауката с популярните си книги „Мозъкът. Това си ти“, „Жива мрежа“ и „Инкогнито“, доказвайки, че тя може да бъде достъпна и разбираема и за незапознатия читател. Но на някои въпроси науката все още не е намерила еднозначен отговор и невроученият се заема именно с тях.
С изцяло нов превод, дело на Елена Филипова, на български се появява „Сума“ – различна и смайваща книга от Дейвид Игълман, в която той предава 40 вдъхновяващи и изненадващи истории от отвъдното, с които търси отговор на въпроса какво следва след смъртта.
Какво е Бог? Има ли отвъден живот? Как би изглеждал той? Зависи ли отвъдният ни живот от поведението ни в настоящето? Наистина ли хората се делят на добри и лоши? Има ли ад и рай? И съществува ли равенство между хората в отвъдното?
В този смел полет на въображението ще откриете, че Бог може би е с големината на микроб и да не подозира за съществуването ни. Или пък всички сме просто актьори в живота на другите. А може би Бог е женена двойка, вселената се движи наобратно или всички сме принудени да живем в отвъдното със своите дразнещи версии от животи, в които сме взели различни житейски решения?
Без да търси сензационни разкрития или да прави категорични умозаключения, Дейвид Игълман разкрива пред читателя различни възможности за това, което ни очаква, когато земният ни път достигне до своя неизбежен завършек.
Преведена на над 30 езика, „Сума“ побира 40 мисловни експеримента – забавни, иронични към някои общоприети научни методи на изследване, смешни и понякога тъжни истории, които обаче разкриват много по-сложни и дълбоки идеи.
Предлагаме ви кратък откъс от „Сума“ на Дейвид Игълман, предоставен любезно от издателство „Сиела“:
В отвъдния живот повтаряш отново всичките си преживявания, но този път събитията са пренаредени по нов начин – всички моменти от сходен тип са групирани заедно.
Прекарваш два месеца в шофиране по улицата пред дома си, седем месеца в правене на секс. Спиш трийсет години, без да отваряш очи. Пет месеца подред прелистваш списания, докато седиш в тоалетната.
Изпитваш цялата си болка наведнъж, всичките ѝ двайсет и седем напрегнати часа. Чупят се кости, блъскат се коли, реже се кожа, раждат се бебета. Минеш ли веднъж през това, в останалия ти оттатъшен живот повече няма болка.
Но това не означава, че той винаги е приятен. Прекарваш шест дни в рязане на ноктите си. Петнайсет месеца в търсене на изгубени вещи. Осемнайсет месеца в чакане на опашка. Две години скука – гледане през прозореца на автобуса, чакане на терминала на летището. Една година в четене на книги. Очите те болят и те сърби, защото не можеш да си вземеш душ, докато не дойде време за маратона ти от двеста дни къпане. Две седмици в чудене какво се случва, когато умреш. Една минута в осъзнаване, че тялото ти пада. Седемдесет и седем часа в объркване. Един час в осъзнаване, че си забравил нечие име. Три седмици в проумяване, че грешиш. Два дни в лъжене. Шест седмици в чакане за зелен светофар. Седем часа в повръщане. Четиринайсет минути в преживяване на чиста радост. Три месеца в пране. Петнайсет часа в полагане на подписа ти. Два дни във връзване на обувките ти. Шейсет и седем дни на разбито сърце. Пет седмици в шофиране след изгубване на пътя. Три дни в пресмятане на бакшиши в ресторанта. Петдесет и един дни в решаване какво да облечеш. Девет дни в преструване, че знаеш за какво се говори. Две седмици в броене на пари. Осемнайсет дни в разглеждане на хладилника. Трийсет и четири дни в копнеж. Шест месеца в гледане на реклами. Четири седмици в седене и размишляване дали няма нещо по-добро, което да правиш с времето си. Три години в преглъщане на храна. Пет дни в занимания с копчета и ципове. Четири минути в чудене как ли би изглеждал животът ти, ако пренаредиш събитията. В тази част от отвъдния си живот си представяш нещо подобно на своя Земен живот и тази мисъл е блаженство – живот, в който епизодите са разделени на малки късчета, лесни за преглъщане, където моментите не се проточват, където човек изпитва радостта да скача от едно събитие към следващото като дете, подрипващо от място на място върху парещия пясък.
