Съботно четиво: „Презареждане на мозъка“ от Дейвид и Остин Пърлмътър

Мозъкът ни е в основата на всичко, което (не) правим, (не) мислим, (не) избираме, (не) чувстваме, (не) желаем. Именно заради това от особена важност е да се грижим за него и да му даваме заслужена почивка от света, в който живеем днес. В новата книга на издателство „Изток-Запад“ – „Презареждане на мозъка“ – д-р Дейвид Пърлмътър, д-р Остин Пърлмътър и Кристин Лобърг разглеждат тревожността и депресията, като резултат от почти постоянното взаимодействие с технологиите за мигновено удовлетворение, които манипулират и вероятно дори физически променят мозъка ни.

Според авторите „не е задължително, да се чувствате хронично отчуждени, като в някаква мъгла, тревожещи се за несигурното бъдеще и дълбоко разочаровани – а може би дори смазани – от самия живот“. Много от нас търсят спасение от притискащия ги свят в нездравословната храна или внезапните покупки, но това е само симптом на проблема, не и решение.

Постоянно облъчвани от реклами хиляди пъти на ден, на вас ви се внушава, че задоволяването на потребностите на момента е пътят към щастието. Това послание ви се налага подсъзнателно. Харчат се милиарди долари, за да ви убеждават да продължавате да преследвате щастието по грешен начин, буквално препрограмирайки мозъка ви да жадува за нещата, които ви доближават до вашата цел“, допълват още учените.

Повече потемата можете да прочетете в откъса от книгата, предсоатвен от издателство „Изток-Запад“:

За една-единствена секунда мозъците ни изстрелват зашеметяващ брой сигнали, задвижвайки жизненоважна информация през нашите неврони със скорост 431 км/ч. Невроните – основните клетки на нервната система, които предават химически и електрически импулси, чрез които общуват с другите клетки – продължават да стрелят с поразителен темп, подобен на скоростта на туптенето на сърцето. Мозъкът е наистина забележителен дар, затворен в кутия 1,5-килограмов орган, който съдържа повече връзки, отколкото са звездите в познатата ни галактика. Той създава целия ни житейски опит, като постоянно ни помага да осмислим невероятно сложния и променящ се свят и да вземаме решения, преди дори да сме го осъзнали. Нашите фино настроени мозъци ни дават възможност да процъфтяваме на тази планета, справяйки се с безброй предизвикателства, включително и реални заплахи за нашето оцеляване.

В развитите страни днес основните нужди на хората са задоволени и няма застрашаващи живота заплахи. Теоретично това ни дава възможността да се съсредоточим върху нашите мисия, радост и крепко здраве. Но както видяхме в предишната глава, днес сме изправени пред епидемии от самота, депресия, тревожност, зависимости и предотвратими хронични заболявания. Стигнали сме до това тъжно състояние, защото древните мозъчни процеси, благодарение на които сме оцелявали милиони години, бяха „отвлечени“ от някои аспекти на съвременния живот. Това ментално отвличане ни държи в състояние на постоянно търсене на незабавно удовлетворение и във вечно и ненужно състояние на стрес, страх и недоволство. Както казахме в глава 1, наричаме това състояние синдром на отчуждението. Ще ви покажем как точно се случва това на ниво мозъчна мрежа и ще ви научим как да си върнете контрола, за да можете да живеете по-пълноценен, по-щастлив и по-присъствен живот.

Безспорно вашето всекидневно съществуване се дефинира с преживяванията и взаимодействията, запълващи часовете, в които сте будни. Всички тези моменти изискват процес на обработка, преди да бъдат осмислени. Мозъчните един милиард и нещо неврона могат да направят това чрез невротрансмитери – сигнални молекули, които осъществяват пренос на съобщения през мозъка. Върху тези съобщения оказват влияние и хормоните – друг набор от химични посредници, които въздействат върху мозъка и останалата част от тялото. Невротрансмитерите и хормоните работят в екип, събуждайки чувства като радост, гняв, блаженство, глад, похот, копнеж. Тези молекули се повлияват абсолютно от вашите храна, сън, физическа активност и взаимодействието ви с околната среда и другите хора. Молекулите зависят и от нивата на стрес, чувството на благодарност и чувството на съпричастност и състрадание към другите. Когато някой сигнален път – било то в мозъка, или другаде в тялото – дефектира или някак излезе от равновесие, може да настъпят нежелани последици за вашето здраве и дори за поведението ви. Нека разгледаме тази биологична схема, като обърнем основно внимание върху главния команден център: мозъка.

Което се запали заедно, гори заедно

Мозъкът е едно електрическо чудо. Във всеки един момент електрически сигнали възбуждат вашите неврони, за да предават информация между мозъчните ви клетки. Когато сигналната молекула достигне края на неврона, в малкото пространство между невроните, наречено синапс, прескача химически пратеник – невротрансмитер. Тези пространства са сложните зони на постоянна комуникация между невроните, като силата на комуникация зависи от това колко плътно са свързани невроните. Често срещани невротрансмитери, за които ще чуете повече, са допамин, серотонин, адреналин, норадреналин и ендорфини.

Всеки неврон може да образува хиляди връзки към съседните мозъчни клетки, създавайки трилиони синапси в един обикновен човешки мозък. Невротрансмитерите се приемат от съседната клетка от дендрити, които ги трансформират отново в електрически сигнали, и съобщението се предава нататък. Тази сложна мрежа позволява на невроните да комуникират един с друг и да генерират биологични чудеса като мисли, усещания и движения.

Едно от най-проникновените открития в живота ни е, че мозъкът е невероятно пластичен, което означава, че може да преструктурира самия себе си, като образува нови невронни връзки през целия ни живот. Той е пластичен, възприемчив и моделируем. Това означава, че можете да промените своята мозъчна мрежа във всеки момент. Както се казва в средите на невролозите, невроните, които се запалват заедно, горят заедно: когато една мозъчна клетка изпраща сигнали към друга, връзката между двете става по-здрава. Колкото повече сигнали се изпращат между двете клетки, толкова по-стабилна става връзката им. Всеки път, когато изпитате нещо ново, мозъкът ви леко променя мрежата си, за да преработи новото преживяване. И колкото повече се занимавате с определена дейност, толкова по-незаличими и влияещи стават връзките, необходими за извършването на тази дейност. Най-просто казано, колкото повече правиш нещо, толкова повече правиш нещо.Това е вярно, независимо дали това „нещо“ е добро, или е лошо за вас.

Всъщност начинът, по който решите да използвате мозъка си, влияе върху това как е организиран мозъкът ви като цяло. Докато изучавате и опознавате света, връзките между вашите нев­рони търпят промени. Създават се нови връзки, а тези, които не се използват, изчезват. Така изграждаме един по-ефективен мозък. Той постоянно и динамично крои и прекроява сам себе си – и в структурно, и във функционално отношение – в отговор на преживявания, учене на нови неща и дори нараняване. Добре познатият ни д-р Майкъл Мерзених, невролог и пионер в изследванията на пластичността на мозъка, го описва чудесно в книгата на Шарън Бегли „Тренирай своя ум, промени своя мозък“ (Train Your Mind, Change Your Brain): „Преживеният опит, съчетан с внимание, води до физически промени в структурата и бъдещата функционалност на нервната система. Това ни поставя пред ясния физиологичен факт… че миг след миг ние избираме и ваем начина, по който ще работят нашите постоянно променящи се умове. Ние избираме кои ще бъдем в следващия момент съвсем реално и тези избори създават физическия релеф на нашите мозъци.“

Описанието на пластичността, което прави д-р Мерзених, е ключов момент, защото това означава, че невропластичността – способността на мозъка да формира и организира синаптични връзки – може да работи както в наша полза, така и в наша вреда. Тоест, ако ние изберем да участваме в дейности, които непрекъснато ни бомбардират с негативизъм или пробуждат чувство на страх, мозъкът ни ще бъде препрограмиран да отговори на този негативизъм и диктуваното от страха състояние. Потвърждение са думите на Далай Лама: „Мозъкът, който развиваме, е отражение на живота, който водим.“

Ако се чудите как точно мозъкът подсилва и защитава връзките си, това до голяма степен става чрез помощта на протеин, наречен мозъчен невротрофичен фактор, или BDNF. В мозъка BDNF е активен при синаптичните връзки. Повечето от това, което учените знаят днес за този протеин, е на базата на изучаване на хора, които страдат от липса му. Например изследванията показват понижени нива на BDNF при пациенти с болест на Алцхаймер. За това заболяване световноизвестният експерт по невродегене­ративни заболявания д-р Дейл Бредесен посочи, че се характеризира най-вече със загубата на връзки (синапси) между мозъчните клетки.Ще направим паралели, за да видите как синдромът на отчуждението може да бъде фактор за развитието на заболявания като алцхаймер. Всъщност предотвратяването на когнитивния упадък до голяма степен e в съответствие с основния стремеж на тази книга – запазване и усилване на целеустремеността, радостта и здравето през целия живот. Оптимизирането на здравето на мозъка с цел да запазим нашето мислене и интелекта си е изключително важно; това е целта на Програмата за презареждане на мозъка.

От всичко дотук се вижда, че не бива да е изненада, че учените търсят начини да увеличат BDNF в мозъка. Оказва се, че изборите, които правим относно начина си на живот, играят много важна роля в това отношение. Можете да впрегнете това впечатляващо зрънце информация, за да образувате нови връзки в мозъка си, набелязвайки важни области като префронталната кора, за да ви помогнат да вземате добри, осъзнати решения на базата на миналия ви опит и очакванията ви за бъдещите последици. Програмата за презареждане на мозъка включва стратегии за увеличаване на вашия BDNF, за да можете да промените своя мозък.