Във втория ден на Коледа Ви предлагаме откъс от тематичния разказ „Неразменната монета“ на руския писател и журналист Николай Семьонович Лесков. Текстът е публикуван в сборника „Коледно чудо“ (изд. „Паритет„), който събира топли истории, посветени на Коледа, от класици на световната литература като Пушкин, Андерсен, О`Хенри, Рид, Мопасан и др.
Николай Лесков (1831 – 1895) един сред класиците на руската литература, оставил след себе си огромно по мащаб и значение творчество. За разлика от повечето големи руски писатели на своето време авторът на „Неразменната монета“ не принадлежи към дворянството. В произведенията си създава широка галерия на праведници от народа. Склонността му към неочаквани развръзки ярко се проявява в коледните му разкази и новелите-анекдоти. Съвременниците му го наричат най-руския от руските писатели, който от всички най-дълбоко и най-широко познава руския народ такъв, какъвто е.
Откъсът от разказа „Неразменната монета“ е любезно предоставен от издателство „Паритет“:
Много хора знаят как да се сдобият с неразменна монета, но не всички знаят, че може да я загубят лесно по собствена вина.
Съществува поверие, че с магически средства може да се сдобиете с неразменна рубла, тоест такава, която, колкото и пъти да давате, тя винаги се връща в джоба ви. За да се сдобиете с такава монета обаче, трябва да направите доста страшни неща. Не помня всичките, но знам например, че трябва да вземете една черна, абсолютно черна котка и да я продадете в нощта срещу Коледа на кръстопът, в който се пресичат четири пътя, един от които задължително трябва да води към гробища.
Трябва да застанете на кръстопътя и да стиснете котката, така че да почне да мяука, и да затворите очи. Всичко това трябва да направите няколко минути преди полунощ, а точно в полунощ ще се появи някой и ще започне да се пазари за котката. Купувачът ще дава за бедното животинче много пари, но продавачът трябва задължително да иска само една монета – нито повече, нито по-малко, само една сребърна монета. Купувачът ще настоява да даде повече, но трябва упорито да искате една монета и когато най-накрая я получите, да я сложите в джоба си и да я държите в ръката си, докато колкото се може по-бързо се отдалечавате от мястото, без да се оглеждате. Именно тази рубла е неразменна, тоест не можете да я похарчите – колкото и пъти да я използвате, за да платите нещо, тя винаги ще се връща обратно в джоба ви. За да платите например сто монети, трябва само сто пъти да пъхнете ръка в джоба си и всеки път ще вадите оттам една монета.
Това поверие, разбира се, е глупаво, но има прости хора, които са склонни да вярват, че наистина може да се сдобият с неразменна монета. Когато бях малко момче, и аз вярвах в това.
Веднъж, когато бях малък, бавачката, докато ме слагаше в леглото в нощта преди Коледа, каза, че сега много хора в селото ни не спят, а се занимават с гадания и предсказания и между другото, се сдобиват с неразменна монета. Тя каза още, че хората, които са тръгнали да се сдобиват с неразменна монета, сега се тресат от страх, защото трябва да се изправят лице в лице срещу дявола на един далечен кръстопът и да се пазарят с него за черна котка, но пък след това щяло да ги чака голямо щастие…
Колко много и хубави неща могат да се купят с една неразменна монета! Само ако имах такава монета, колко неща щях да направя! Тогава бях само на осем години, но вече бях ходил в градовете Орел и Кроми и бях видял някои прекрасни произведения на руското изкуство, които търговците докарваха за традиционния коледен базар на нашата енорийска църква.
Знаех, че в света съществуват жълти меденки с петмез[1] и бели меденки с мента, че има захарни петлета, че има такива лакомства, като различни видове халва и бонбони, че продават сурови или печени орехи, а тези, които имат пари, може да си купят стафиди и фурми. Освен това бях виждал картини с генерали и много други различни неща, които не можех да купя, защото ми даваха обикновена сребърна монета, а не неразменна. Бавачката обаче се наведе към мен и прошепна, че този път ще е различно, защото баба ми имала такава неразменна монета и била решила да ми я подари, но че ще трябва много да внимавам, за да не се лиша от тази чудна монета, защото тя притежавала едно вълшебно, но много капризно качество.
- Какво? – попитах аз.
- Това ще ти каже утре баба ти. Заспивай сега, а когато утре сутрин се събудиш, баба ти ще ти донесе неразменната монета и ще ти каже какво да правиш с нея.
Омаян от това обещание, аз се опитах веднага да заспя, за да не се измъчвам в очакване на неразменната монета.
Бавачката не ме излъга: нощта мина като миг, който дори не забелязах, и ето баба ми вече стоеше до леглото, с неизменната си забрадка с ресни, и държеше в ръцете си превъзходна нова и чиста сребърна монета.
- Ето ти една неразменна монета – каза тя. – Вземи я и отивай в църквата. След обедната литургия ние, старците, ще отидем при отец Василий да пием чай, а ти сам – съвсем самичък – можеш да отидеш на базара и да си купиш каквото поискаш. Ще спазариш това, което искаш, ще извадиш от джоба си паричката, а тя пак ще се върне там.
- Добре – отвърнах – вече знам всичко.
Междувременно бях стиснал здраво монетката в ръката си, а баба ми продължи:
- Рублата винаги се връща, това е самата истина. Това е чудното й качество, както и това, че не можеш да я загубиш, но тя притежава и друго качество, то е много лъжовно: неразменната монета ще се връща в джоба ти само дотогава, докато купуваш с нея неща, които са необходими или полезни за теб и другите хора. Ако обаче я изхарчиш за нещо непотребно, монетата тутакси ще изчезне завинаги.
- Благодаря много, че ми каза това, бабо, но аз вече съм голям и знам кое е полезно и кое не на този свят.
Баба ми поклати многозначително глава и се усмихна, като ми каза, че малко се съмнява. Аз пък я уверих, че знам как трябва да се живее, когато си богат.
- Много добре – каза баба ми – но все пак запомни добре това, което ти казах.
- Не се притеснявай, бабо. Ще видиш, че ще дойда при отец Василий и ще донеса всякакви чудесни покупки, а рублата ще си е в джоба ми.
- Добре, ще видим. Все пак не бъди толкова самонадеян. Помни, че не е толкова лесно да различиш нужното от ненужното.
- Тогава не може ли да дойдеш с мен на базара?
Баба ми се съгласи, но ме предупреди, че няма да може да ми даде някакъв съвет или да ме спре, защото този, който притежава неразменна рубла, не може да чака съвети от някого, а трябва сам да решава.
- Мила бабо – отвърнах аз – няма да се наложи да ми даваш съвети – ще те погледна и ще разбера какво трябва да направя.
Да тръгваме тогава – каза баба ми и изпрати едно момиче да предупреди отец Василий, че тя ще отиде при него по-късно, а ние тръгнахме към базара.
[1] Петмѐз, наричан още рачел, маджун, представлява сгъстен сироп от плод с високо съдържание на захар – захарно цвекло, захарна тръстика, грозде, диня, сини сливи, тиква. – Бел. ред,
