Съботно четиво: „Начала. Как Земята създаде човека“ от Луис Дартнел

Когато за една книга прочетем, че може да се сравнява единствено със “Sapiens” на Ювал Ноа Харари вниманието ни е приковано към нея на мига. Затова днес, в рубриката ни “Съботно четиво” ще Ви представим “Начала. Как Земята създаде човека” (ИК “Изток-Запад”) от астробиолога професор Луис Дартнел.

Когато говорим за историята на човечеството обикновено се фокусираме върху конкретни личности, оставили своя белег в историята, върху популационните фактори и съдбовните войни. Каква роля, обаче, е играла Земята в тези процеси? Флуктуациите в орбитата на нашата планета са причина за климатични промени, които са ни принудили да преминем от номадски живот към земеделие. Планинският терен е причина за развитието на демокрацията в Гърция. Атмосферната циркулация е предначертала пътя на географските открития, на колонизацията и търговията. Дори и днес електоралните нагласи в югоизточната част на САЩ следват закономерности, свързани с отложени преди 75 милиона години седименти от отдавна изчезнало море. Където и да погледнем, ще видим дълбокия отпечатък на планетата върху еволюцията на човека. От култивирането на първите растения до основаването на съвременните държави “Начала” разкрива неподозираните влияния на Земята върху човешките цивилизации.

Откъсът от “Начала” на проф. Луис Дартнел е предоставен любезно от издателство “Изток-Запад“:

Да опитомиш дивото

Раждането на цивилизацията не станало възможно единствено благодарение на култивирането на различни растителни видове. За това било нужно също дивите животни да бъдат превърнати в покорен добитък.

Одомашняването на първите животни се случило още преди човечеството да премине към уседнал начин на живот. Кучетата някога са били вълци, опитомени от ловците събирачи в Европа по време на последната ледникова епоха, преди повече от 18 000 години.49 Те им помагали в лова и ги предупреждавали за приближаването на хищници. Мнозинството от животните, които познаваме от днешните ферми, обаче са опитомени далеч по-късно, успоредно с култивирането на растенията. Овцете и козите са опитомени в Леванта преди малко повече от 10 000 години – овцете в подножието на планината Тавър, а козите – край Загрос.50 Приблизително по същото време се появили говедата, които произлизат от дивите зубри, опитомени в Близкия изток и Индия. Прасето било одомашнено в Азия и Европа преди между 10 000 и 9000 години, а кокошката – в Южна Азия преди около 8000 години. Ламата била одомашнена в Андите преди около 5000 години, а пуйката – в Мексико преди 3000 години.51 В Сахел пък е одомашнена токачката.52

Във всички тези случаи одомашняването е краят на дълъг процес на съжителство между дивите животни и човека. Хората не биха влагали време и сили в развъждането, изхранването, отглеждането и защитата на животните, ако вече не са познавали техните навици, както и ползата от тях. В резултат от взаимодействието ни с жи­вотните около нас сме се превърнали първо от любители на мър­шата в ловци, а след това в скотовъдци.

Както вече видяхме, превръщането на дивите растителни видове в културни растения увеличава добивите дори ако това се случва с цената на повече време и усилия. Същевременно одомашняването на животните осигурява надежден източник на месо без нужда от продължителен лов. То обаче създава и други възможности, които не са достъпни за странстващите ловци събирачи. От убитите животни получаваме месо, кръв, кости и кожа. Това са изключително полезни суровини, използвани за храна, изработка на сечива и подслон, но се сдобивате с тях еднократно. От друга страна, ако отглеждате животни, развъждате ги и ги предпазвате, можете да си осигурите надежден източник на всички тези суровини. Когато сте одомашнили съответния вид животни, става възможно да получавате и други трайни ползи от тях, каквито дивите животни не могат да ви осигурят. Скотовъдството открива съвсем нов тип перспективи. Често това бива наричано „революция на вторичните продукти“.

Млякото е само един от тях. Първоначално козите и овцете, след това кравите, а в някои култури дори конете и камилите били използвани заради своето мляко, което човекът консумирал вместо техните малки. Млякото е надежден източник на храна – богато е на мазнини и белтъци, съдържа и калций, а направените от него продукти като киселото мляко, маслото и сиренето запазват тези хранителни вещества за дълги периоди от време. Ако кобила бива доена през целия си живот, това би осигурило около четири пъти повече енергия в сравнение с месото ѝ.54 От друга страна, единствено коренните жители на Европа, Арабския полуостров, Южна Азия и Западна Африка могат да храносмилат млякото.55 В резултат от еволюцията си те са се сдобили с ензим, който разгражда млякото. Другите бозайници го имат само докато са бебета, но при някои хора той се произвежда и докато те са възрастни. Това е един от най-ясните примери за успоредната еволюция на хората и животните, които сме одомашнили и развъждали селективно с оглед на собствените ни цели.

От одомашнен добитък може да се добива и вълна. Дивите овце имат доста къса, къдрава вълна. В хода на поколенията чрез селективно развъждане хората са успели да я направят по-дълга. Първоначално я скубели, но след това започнали да я подрязват и така преди между 6000 и 5000 години започнали да правят от нея дрехи.56 Ламата и алпаката са изпълнявали сходна функция в Южна Америка.

Одомашняването на едри животни е осигурило още един важен ресурс, който не е достъпен за ловците събирачи – мускулната им сила, която можело да се използва за теглене и транспорт. Първото товарно животно било магарето, но то постепенно било изместено от коня, мулето (неспособният да има собствено поколение хибрид на коня и магарето) и камилата, които могат да носят по-големи товари на по-големи разстояния. Говедата били първите впрегатни животни, които теглели плугове и каруци. Причината е, че относително лесно може да се преметне хомот през рогата им, освен това воловете (кастрираните бикове) са силни, но кротки.57 Използването на животинската сила позволило преход от основаното на човешката мускулна сила земеделие, в което се използвали леки сечива като мотики и пръчки за копаене, към използването на плугове. Това увеличило допълнително земеделската продукция. Освен това станало възможно да се обработва и земя, която не е особено плодородна. Товарните животни, пренасящи стоки през неравен терен, и впрегатните животни, дърпащи каруци през равнините, увеличили съществено количеството и разнообразието на стоките, които можело да се транспортират, и с това изиграли решаваща роля за установяването на търговски маршрути на големи разстояния. Освен това теглените от коне колесници предизвикали истинска революция в начина на водене на война в Евразия през второто хилядолетие преди нашата ера. По-късно, когато се появили по-едри и силни породи коне, които били подходящи за яздене, кавалерията се утвърдила като най-ефективната бойна единица.

Одомашнените животни са особено полезни, когато се отглеждат по няколко вида едновременно. Това се оказало особено важно за номадските племена – в областите, където обработваемата земя не достигала, хората възприели начин на живот, който се основавал на отглеждането на едър добитък, странствайки от пасище на пасище. Животни като овцете, козите и кравите са подвижни машини за преработка на суровини. Те се хранят с трева, която е безполезна за хората, и я преобразуват в хранителни вещества – месо, костен мозък и мляко. Освен това от тях може да се произвежда вълна, плъст и кожа, които се използват за изработка на дрехи, завивки и палатки. В пастирските общности тези животни осигуряват поминък, но освен това са стока, която може да бъде търгувана.58 Яхналите коне пастири можели да контролират огромни стада от животни, пръснати по обширните пасбища, което довело до огромно увеличаване на достъпните за тях ресурси. Освен това теглените от волове талиги служели като преносим дом, позволяващ на семейните групи да странстват, следвайки стадата си. Тъкмо съчетанието от стада добитък, ездитни коне и впрегатни животни превърнало обширните тревисти равнини в централната част на Евразия в дом на номадските племена. Взаимодействията, а често и кървавите конфликти между тези племена от степите и водещите уседнал начин на живот земеделски общества по границите им са изиграли важна роля в историята на Евразия, както ще видим в седма глава.

Използването на животинска сила съществено увеличило възможностите на човешките общества – конят, мулето и камилата направили възможни пътуването и търговията на големи разстояния, а силни, но бавноподвижни животни като воловете и биволите теглели каруци и плугове. След изобретяването на сбруята през V в. в Китай конете също можели да се използват като впрегатни животни – нововъведение, което през Средновековието съществено увеличило земеделските добиви от твърдите почви в Северна Европа. Одомашняването на тези животни и заместването с тях на човешките мускули е първата стъпка в процеса на овладяването на все по-мощни източници на енергия. Животинската сила си остава основен двигател на цивилизацията в продължение на около шест хилядолетия, преди началото на използването на изкопаеми горива по време на индустриалната революция, когато захранваните с въглища парни машини започнали да задвижват влаковете и корабите. По-късно двигателите с вътрешно горене, захранвани с течно гориво, получено чрез преработката на петрол, щели да ни позволят да изминаваме обширни разстояния с удивителна скорост.

Нека сега да разгледаме процесите, които са довели до появата на одомашнените от нас животински и растителни видове.

Сексуалната революция

Нашият съвременен свят на блещукащи небостъргачи и междуконтинентални полети продължава да се изхранва с онези тревисти растения, които предшествениците ни култивирали преди около 10 000 години. Зърнените култури осигуряват основната част от енергията, от която се нуждаем ежедневно. Все пак не живеем само на хляб и вода. Диетата ни включва и различни видове плодове и зеленчуци. Въпреки привидното им многообразие обаче практически всички растения, с които се храним, принадлежат на една конкретна група, известна като покритосеменни. Какво представляват те, ще видим след малко, но преди това ще се запознаем с техните предшественици, за да видим какви са удивителните еволюционни нововъведения, довели до появата на покритосеменните растения.

Древните гори от каменовъглената епоха, осигурили ни огромни запаси от въглища и тласнали развитието на индустриалната революция, все още ни осигуряват около една трета от енергията, която потребяваме днес.60 Те били съставени от растения, размножаващи се чрез спори. Подобно на днешните папрати, те освобождавали спори, носени от вятъра, които, ако попаднели на подходящо място, покълвали и на мястото им се появявало малко зелено растениe, покрито с листа, което разполагало само с половината от генетичния материал на своя родител. Тази междинна форма била в състояние да се възпроизвежда – произвеждала сперматозоиди, които трябвало да преплуват през тънкия слой вода, покриващ почвата, и да достигнат до яйцеклетката, произведена от съседно растение. Щом бъдела оплодена и в резултат се сдобиела с пълен набор от хромозоми, яйцеклетката се преобразявала в ново дърво. Това е изключително странен начин на възпроизводство. Все едно ние, хората, да се размножаваме, като първо отглеждаме в почвата миниатюрни копия на самите нас, след което да ги чифтосваме едно с друго, за да получим от тях нов зрял индивид. Освен това тази репродуктивна стратегия била подходяща за растенията, виреещи в мочурливите почви от каменовъглената епоха, но техният жизнен цикъл не може да се осъществява при други условия.

Голосеменните растения се появяват в края на каменовъглената епоха и сред тях са вечнозелените иглолистни дървета, които познаваме днес – ела, бор, кедър, смърч, тис и секвоя. Еволюцията им позволила да прескочат междинния стадий в жизнения си цикъл. След като бъдат опрашени, голосеменните растения произвеждат семена, които се крият под люспите на шишарките им. Те падат на земята, вложени в своята защитна обвивка, и чакат да дойдат подходящи условия да покълнат. Това еволюционно нововъведение позволило на растенията да напуснат мочурищата. (В редица отношения то е аналогично на еволюцията на влечугите, които, за разлика от земноводните, не се връщат във водата, за да се възпроизведат.) Щом голосеменните растения се разпространили по целия свят, останалите растителни видове или буквално били засенчени – орловата папрат и другите растения като нея продължили да оцеляват в сенчестия долен етаж на горите, или пък, подобно на растението гинко в Централен Китай, продължили да виреят в изолирани зони. Голосеменните все още се срещат често и днес – гъсти гори от смърч, бор и лиственица виреят в тайгата, простираща се между арктическата тундра и северноамериканските прерии и евразийските степи. През цялата ни история те са били важен източник на меко дърво, използвано като строителен материал или за производството на хартия. Освен това те съставят макар и незначителна част от диетата ни под формата на кедрови ядки, които слагаме в салата или в соса песто.

Голосеменните растения царстват над целия свят в продължение на около 160 милиона години, но днес мястото им е заето от покритосеменните както по отношение на разнообразието от видове, така и по отношение на различните хабитати, които са покорили – листопадни гори в умерения пояс, тропически дъждовни гори, тревисти пасища в по-сухите региони, кактуси в пустините. Покритосеменните растения са поставили сексуалния си живот на съвсем ново ниво. Семената им не са открити, а са вложени в специален орган, произлизащ от навито листо, в който те се развиват – точно затова се наричат „покритосеменни“.

Далеч по-забележима отлика на покритосеменните е свързана с начина, по който те украсяват и рекламират половите си органи чрез пищни окраски. Това еволюционно нововъведение им позволява да мобилизират голямо разнообразие от насекоми, а също птици, някои прилепи и други бозайници, които им помагат в преноса на полени от едно растение до друго. Първите цветове вероятно са били бели, но с успоредното развитие на растенията и опрашващите ги животни – един от най-удивителните примери за съвместна еволюция в историята на живота на Земята – се стигнало до истинска експлозия от цветове и ухания. Специализираните полови органи на цъфтящите покритосеменни не просто им позволили да впрегнат животните за целите на своето възпроизводство, но яйчниците, съдържащи цветовете, също еволюирали, превръщайки се в сочни плодове, които съдействали за разпръскването на семената.

В края на креда, последния период от ерата на динозаврите, растителният свят на планетата вече започвал да прилича на днешния – имало смокини, чинари, дъбове, брези и елши. Има обаче и едно видимо изключение. Откритите, обезлесени равнини в сухите зони на континентите изглеждали зловещо различни. Макар да имало пирени и коприва, тревистите растения се появили едва в края на този период. Динозаврите стъпвали по земя, върху която не виреело дори стръкче трева.

Еволюцията ни още от времето, когато сме били примати, до момента, когато сме станали ловци събирачи, винаги е зависела от съществуването на плодовете, грудките и листата на покритосеменните растения. Развитието на земеделието също практически изцяло зависи от тях. Зърнените култури са вид покритосеменни – зърното от гледна точка на ботаниката е плод на тревисто растение.

Следи от треви се появяват за пръв път във фосилни находки, датиращи отпреди 55 милиона години. С трайното захлаждане и засушаване на планетата през ценозойската ера тревите заемат доминираща позиция в екосистемите в много части от света в периода преди между 20 и 10 милиона години. В този смисъл не само нашата собствена еволюция е тласната от засушаването в Източна Африка, охлаждането и засушаването на света като цяло създава условия за разпространение на растенията, които по-късно сме щели да култивираме и да превърнем в основна част от прехраната си. Практически всяко от другите растения, които използваме за храна, е член на едно от осем различни семейства покритосеменни.

Втората най-важна група след тревистите растения са бобовите, към които спадат грах, боб, соя, нахут, а също люцерната и детелината, които използваме за фураж за добитъка. Към зелевите спадат канолата и ряпата, а един вид синап е трансформиран чрез селективно размножаване, което подчертава различни аспекти на това растение, в цял куп познати ни днес растения – зеле, кейл, брюкселско зеле, карфиол, броколи и алабаш. Друга група покритосеменни, тази на картофовите, включва картофите, чушките и доматите; към семейството на тиквовите спадат тиквите, кратуните и пъпешите, към семейството на сенниковите (към които при­надлежи беладоната) пък спадат, наред с магданоза, също и па­щърнакът, морковите и целината.

Голяма част от плодовете, с които се храним, спадат или към семейството на розовите (тук попадат ябълките, крушите, прасковите, сливите, черешите и ягодите), или към това на цитрусовите (портокали, лимони, грейпфрут, кумкуат). Палмовите дървета също са играели важна роля в историята, осигурявайки ни кокосови орехи и фурми – концентриран източник на хранителни вещества, използван от керваните, прекосяващи пустините в Средния изток.

При различните семейства покритосеменни използваме за храна различна част от растението. Обожаваме плодовете, които са еволюционно пригодени да привличат животните, които помагат на растенията да разпръскват своите семена. Някои растения създават също и вътрешно хранилище за енергия, което ускорява растежа им през идната пролет – това са онези растения, чиито корени и стъбла използваме за храна. Големи корени имат маниоката, ряпата, морковите, кръмното и захарното цвекло и репичките. Грудките на картофа и ямса пък са увеличени части от стъблото на растението. По-нататък за храна използваме листа от зеле, спанак, манголд и китайско листно зеле, както и други салатни растения и подправки. Карфиолът и броколито всъщност са неразвити съцветия. Така че може да се каже, че се храним не само с трева, а също с роднини на розовия храст и смъртоносната беладона. Освен храна покритосеменните ни осигуряват растителни влакна – памук, лен, сизал и коноп. Към това можем да добавим цял куп билки.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO