Съботно четиво: „Митология“ на Едит Хамилтън

Илюстрация на Джим Туърни от "Митология" на Едит Хамилтън

Световно признатата класика „Митология“ на Едит Хамилтън, която завладява милиони читатели по света с безсмъртните си разкази за богове и герои, успява по-убедително от всяка друга книга да съживи за съвременния читател гръцките, римските и скандинавските митове, които са от първостепенно значение за западната култура. Сред тези историите за богове и герои, които вдъхновяват хората от Античността до настоящето са драмата на Троянската война и приключенията на Одисей, вълнуващата история за Язон и похода на аргонавтите, трогателното повествование за любовта на Купидон и Психея и трагичния разказ за родовото проклятие на Агамемнон. В книгата ще открием произхода на имената, дадени на съзвездията. Ще стигнем до самите извори, от които черпят вдъхновение безброй произведения на изкуството, литературата и културното изследване – от Едиповия комплекс на Фройд до оперния цикъл на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“.

Тази прекрасно илюстрована книга, доказала своята непреходна стойност, може да служи както за справочник на изследователите, така и да се чете просто за удоволствие.

Едит Хамилтън (1868–1963) е американка по произход, родена в Дрезден, Германия, и израснала в Индиана, САЩ. През първата четвърт на ХХ в. тя е директор на частния колеж „Брин Мор“. След пенсионирането си започва да пише за цивилизациите на древния свят и скоро получава световно признание като познавач на класическата епоха. На голяма популярност се радват нейните книги „Митология“ (Mythology), „Гръцкият път“ (The Greek Way), „Римският път“ (The Roman Way), „Три гръцки пиеси“ (Three Greek Plays) и „Ехото на Гърция“ (The Echo of Greece). Едит Хамилтън е избрана за член на Американската академия по изкуства и литература. Тя лично определя като най-забележителния момент от живота си церемонията през 1957 г., на която гръцкият крал Павлос я обявява за почетен гражданин на Атина.

Джим Тиърни учи специалност „Илюстрация“ в Университета по изкуствата във Филаделфия. Работил е върху кориците на книгите „Американски богове“ (American Gods) и „Момчетата на Ананси“ (Anansi Boys) на Нийл Геймън, „Божествена комедия“ на Данте Алигиери и „Теранавти“ (The Terranauts) на Т. К. Бойл, както и много други.

Предлагаме ви откъс от „Митология“ на Едит Хамилтън, предоставен любезно от издателство „Изток-Запад“:

Староскандинавските богове

Нито един гръцки бог не можел да бъде героичен. Всички олимпийци били безсмъртни и непобедими. Те никога не можели да почувстват пламъка на смелостта; не можели да предизвикат опасността. Когато се сражавали, били сигурни в победата; невъзможно било да им се случи зло. В Асгард било различно. Гигантите, чийто град се наричал Йотунхайм, били дейни, последователни врагове на Аезир, както се наричали боговете, и не само представлявали постоянна опасност, но знаели, че в крайна сметка ги очаква сигурна победа.

Знанието за това тежало на сърцата на всички, които обитавали Асгард, но най-вече на техния вожд и владетел, Один. Подобно на Зевс, Один бил небесният баща,

облечен в облачносива риза и качулка, синя като небето.

С това обаче приликата между тях свършва. Трудно можем да си представим образ, който да се различава от Омировия Зевс повече от Один. Той е странна и сериозна фигура, винаги затворен в себе си. Дори когато седи на пировете на боговете в своя златен дворец, Гладсхайм, или с героите във Валхала, той не яде нищо. Храната, сложена пред него, той дава на двата вълка, които лежат в краката му. На раменете му стоят кацнали два гарвана, които всеки ден обхождат в полет света и му донасятвести за всичко, което вършат хората. Името на единия е Мисъл (Хугин), а на другия – Памет (Мунин).

Докато другите богове пирували, Один размишлявал върху наученото от Мисъл и Памет.

Той повече от всички други богове имал отговорността да отложи колкото е възможно повече деня на гибелта, Рагнарок, когато небето и земята щели да бъдат унищожени. Той бил бащата на всички, най-висш сред богове и хора, но въпреки това постоянно се стремял към повече мъдрост. Слязъл до Кладенеца на мъдростта, който бил пазен от мъдрия Мимир, за да помоли за една глътка от него, а когато Мимир отговорил, че трябва да плати за нея с едното си око, той се съгласил на цената. Отново чрез страдание придобил и знанието за руните. Те били магически надписи с неизмерима сила за онзи, който можел да ги напише върху каквото и да е – дърво, метал, камък. Один ги изучил с цената на невиждано мъчение. В Старата Еда той казва, че висял

девет цели нощи на дърво, разтърсван от вятъра,

пронизан с копие.

В жертва на Один, от мен за себе си,

на онова дърво, непознато на никого между хората.

Той предал на хората придобитото с мъки знание. Те също получили способността да използват руните в своя защита. Один рискувал отново живота си, за да отнеме от гигантите скалдическата медовина. Всеки, който я опитвал, ставал поет. Один дал този хубав дар както на боговете, така и на хората. Той облагодетелствал човечеството по всевъзможни начини.

Негови помощници били девойки на име Валкирии. Те прислужвали на трапезата в Асгард и се грижели роговете за пиене да бъдат винаги пълни, но главната им задача била да присъстват на бойното поле, за да решават, по заповед на Один, кой трябва да победи и кой – да загине, и да отнасят при него мъртвите храбреци. Val означава „убит“, а валкириите били тези, които избирали убитите; мястото, където отнасяли героите, било Залата на убитите, Валхала. В битка героят, обречен да загине, виждал

девойки с чудна красота,

яхнали жребци в блестящи брони,

сериозни и замислени,

с белите си ръце приканват.

Сряда, разбира се, е денят на Один. На южното наречие неговото име било Уоден. От другите богове само петима имат значение: Балдер, Тор, Фрайр, Хаймдал и Тюр.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO