Съботно четиво: „Изкуството да бъдеш спокоен” от Райън Холидей

5/5

По книжарниците излезе „Изкуството да бъдеш спокоен” от Райън Холидей – ментор на десетки успешни личности по света, ръководител на свръхпопулярни кампании за „Гугъл” и автор на хита „Твоето его е врагът”. В предишната си книга Холидей атакува вечния враг, който дреме във всеки от нас и ни нашепва, че не сме достатъчно добри – егото. В „Изкуството да бъдеш спокоен” той обръща поглед към други двама мъчители в живота ни – напрежението и безпокойството.

В живота ни често цари хаос. За известна част са виновни външни фактори – шумното строителство, разговорите по улицата, лаят на кучетата, клаксоните на колите. За друга част сме си виновни сами – липсата на организация, неспособността на кажем не, отровният шепот на егото ни, което ни кара да се нагърбваме с повече, отколкото можем да носим. Тези условия не са подходяща среда, в която човек може лесно да свърши каквото и да било. Но как така има хора, сполетени от нещастия и трудности, които не само че не стават жертва на напрежението, безпокойството и съжалението, но всъщност именно тогава намират необходимото спокойствие, за да мислят ясно и да създадат най-добрите си трудове?

Култовият автор на мотивиращи книги и статии и ментор Райън Холидей продължава своя път към спокойствието и продуктивността след световния си бестселър „Твоето его е врагът”. Холидей е световноизвестен маркетингов специалист, ръководил кампании за „Гугъл” и компании от ранга на „American Apparel”, една от най-големите модни вериги в света. В „Изкуството да бъдеш спокоен” (ИК „Сиела“) Райън Холидей разказва личната си философия – когато не позволяваш на празния шум на света да те смущава, тогава владееш живота си напълно и нищо не може да го извади от релси. Защото ако успееш да постигнеш мир със себе си, тогава целият свят може да се намира във война, но ти пак ще можеш да мислиш и да работиш добре.

„Изкуството да бъдеш спокоен” подчертава огромното значение на спокойствието в човешкия живот – далеч от постоянните смущения и дребнави проблеми, които ни карат да живеем без цел и смисъл. Далеч от информационния шум, от преувеличените до колосални размери от медиите и социалните мрежи световни кризи. Рядко осъзнаваме пагубните ефекти на целия този смазващ стрес, на който сме изложени постоянно. Но ключът към по-щастлив и смислен живот – и ключът към успеха – в действителност се крият именно в способността да се изключим от отровата, да намерим вътрешния си баланс и да започнем да практикуваме изкуството да бъдеш спокоен.

Предлагаме ви отлъс от книгата, предоставен от издателство „Сиела“:

Призивът за духовен покой се заражда тихо. Съвре­менният свят обаче не е тих.

В допълнение към тропота, грохота, брътвежите, интригите и вътрешните борби, познати на граждани­те от времето на Сенека, ние се наслаждаваме още и на клаксоните, силната музика, алармите на мобилните телефони, съобщенията на социалните медии, пневма­тичните чукове, самолетите.

Също толкова силно ни натоварват нашите лични, а и професионалните ни проблеми. Конкуренти нахлуват в нашата област. На бюрата ни се трупат купчини от до­кументи, а пощенските ни кутии са препълнени с имей­ли. В дома ни се разразяват караници, които започват от един есемес. Новините ни бомбардират с криза след криза от всеки екран и от всеки монитор, който при­тежаваме – а такива имаме много. Мелницата на труда ни мели ли, мели, и сякаш никога няма да спре. Ояли сме се, а сме недохранени. Психиката ни е натоварена с прекалено много стимули, графикът ни е претрупан и се чувстваме самотни.

Кой има време да спре? Кой има време да се замисли? Има ли човек, който да не е изложен на врявата и хаоса, присъщи на нашето време?

Макар че мащабът и значението на тоя проблем са белег на съвременната епоха, по същество той е вечен. Всъщност историята ни показва, че да постигнем уми­ротворение и да потушим вълнението вътре в нас, да успокоим духа си, да разберем емоциите си и да побе­дим телата си е било винаги нещо изключително труд­но. „Всички проблеми на човека – казва през 1654 г. Блез Паскал, – произлизат от неговата неспособност да стои спокойно сам в стаята си.“

Известно е, че в хода на еволюцията напълно раз­лични видове са преминали през еднакви процеси на адаптация, за да оцелеят. Същото се отнася и за фило­софските школи, отдалечени от огромни океани и раз­стояния. Те са развили уникални пътища, водещи към една и съща, изключително важна цел: душевния покой, необходим на човека, за да стане господар на своя живот. За да оцелява и за да процъфтява във всяка среда, неза­висимо колко е шумна или неспокойна тя.

Ето защо идеята за спокойствието не е някаква глу­пост, измислена от смахнати привърженици на движе­нието ню ейдж, нито е нещо, предназначено само за монасите и мъдреците. В действителност той е нещо, от което всички ние отчаяно се нуждаем, независимо дали управляваме хедж фондове, или играем в Супербоул, дали започваме някакъв творчески проект, или изграж­даме дом и семейство. За всеки тип човек покоят е път, който той може да измине, за да постигне просветление и отлични постижения, величие и щастие, да извърши подвиг, както и да докаже своята духовна сила.

Покоят е онова, към което се стреми стрелата. Той дава пространство за нови идеи. Подчертава перспек­тивата. Намалява страничния шум, за да можем да чуем музите на вдъхновението. Забавя топката, за да можем да я ударим. Създава визия, помага ни да устоим на страс­тите на тълпата, създава мястото, където могат да въз­никнат благодарността и чудото. Покоят ни позволява да сме упорити. Да преуспеем. Той е ключът към гениал­ните прозрения и ни позволява да разбираме обикнове­ните хора.

Настоящата книга ви обещава, че ще ви разкрие мяс­тото на тоя ключ… както и формулата за това: не само как да го добиете, но и как да го носите като факел в един свят, който се нуждае от вашата светлина.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp