Съботно четиво: „Евангелието на Локи“ от Джоан Харис

Сериалът „Локи“, който е новият хит на стрийминг платформата Disney+, е към края си, но всички имаме нужда от още и още Локи, затова новата книга на Джоан Харис грабна интереса ни веднага.

Локи. Той е познат под много имена – Носителят на светлината, измамникът, шегобиецът. Мразен еднакво от богове и демони заради страстта си към създаването на проблеми, Локи винаги е бил представян в не особено благоприятна светлина от бардовете.

Но това предстои да се промени, защото на симпатичния антигерой му е дошло до гуша от това да бъде хулен и критикуван. Локи е решил да разкаже историята си сам – и както единствено той умее.

Когато в началото Один въвежда Локи в Асгард, недоверието, което всички изпитват към младия бог, е осезаемо. Не че Локи изпитва кой знае колко топли чувства към останалите. Тор в очите му е основно мускули, малко мозък, Балдур е толкова съвършен, че направо да ти се доповръща, стражът Хеймдал е надут пуяк, а собствената му съпруга Сигюн е вероятно най-досадната жена в Деветте земи.

Е, останалите богове може да не са най-големите почитатели на Локи, но поне Один е на негова страна. Само че повелителят на небето крои свои планове и е не по-малко манипулативен от прочутия измамник. Один има нужда от някого, който да му свърши мръсната работа, и много добре знае как да притисне брат си в стената.

Локи е носител на Хаоса, а Один има нужда именно от него, за да предизвика промяната в света, която иска.

Но Хаосът може ли да бъде опитомен? Сянката на Рагнарок надвисва над Асгард… и ще постави на изпитание всичко, което някога сме мислили, че знаем.

Разказан от първо лице от името на любимия на всички антигерой, „Евангелието на Локи“ е неочакван роман, който не спира да забавлява. Джоан Харис разкрива ново лице на познатите нордически митове и легенди – версия, в която Хаосът е добродетел, мракът се крие на неподозирани места, а един симпатичен измамник се бори за разбиране… и може би за малко справедливост.

Предлагаме ви откъс от „Евангелието на Локи“ на Джоан Харис, предоставен любезно от издателство „Сиела“:

Добре, чакайте малко. Чакайте малко.

Това беше официалната версия. Пророчеството, преразказано на Один, Бащата на боговете, от главата на Мимир Мъдрия, в което цялата история на Деветте земи е предадена в общо трийсет и шест стиха: от „Нека бъде светлина“ до Рагнарок.

Кратко и ясно, не мислите ли?

Е, това не е официалната версия. Това е моята версия на събитията. И първото нещо, което трябва да разберете за това кратко повествование, е следното: истинско начало няма. Както няма и истински край, като стана дума. Макар и разбира се, да е имало по много и от двете. Многобройни краища и многобройни начала, преплетени толкова плътно помежду си, че вече никой не може да ги разграничи. Краища, начала, предсказания, митове, приказки, легенди и лъжи – всички те са нишки, с които се тъче на един и същ стан. Особено с лъжите, разбира се – както се очаква да кажа именно аз, Бащата и Майката на лъжите. Но поне този път това за лъжите е поне толкова вярно, колкото и всичко останало, свързано с този свят и неговата история.

Защото точно това е най-важното в историята. Тя е неговата история. Нищо повече. Версията на събитията според Стареца – която всички останали, общо взето, се очаква да възприемаме като неоспорима истина. Е, може и да съм циник по природа, но никога не съм приемал нищо на доверие. И по една случайност знам, че историята не е нищо повече от увъртане и метафори – съставните части на всеки разказ. А онова, което прави от една история истински хит – или мит – е как е разказана и от кого.

По-голямата част от онова, което наричаме история, е извлечена от един-единствен текст: „Пророчеството на Оракула“. Древен текст на древен език, който дълго време беше горе-долу единственото, което знаехме по всички въпроси. От началото до края Оракулът и Стареца се бяха наговорили помежду си за всяка подробност; още по-оскърбително в светлината на факта, че не разбрахме за какво всъщност става дума в това пророчество, докато вече не беше твърде късно да направим нещо.

Но ще стигнем и дотам.

Както се казва в Средните земи, „блага дума железни врати отваря“. Но това не е всичко – подходящите думи създават цял един свят под властта на онзи, който ги изрече. И в този нов свят той е владетел, или дори бог – което ни води обратно към Стареца; майстора на приказките; пазителя на руните; господаря на поезията; летописеца на Началото и Края. Според онези, които вярват буквално на светите писания, всяка дума от неговата история е истина. Но литературната измислица винаги е била запазена територия на Стареца. Или както изберете да го наричате, защото той има много имена.

Както и аз впрочем. И тъй като това не е неговата история, а моята, нека поне веднъж за разнообразие да започнем с мен. Другите вече имаха възможност да разкажат своята версия на събитията. Това е моята.

Ще я нарека Lokabrenna – в приблизителен превод, Светото писание на Локи. Локи съм аз. Локи, Носителят на светлината, неразбраният, изменчивият, привлекателният, скромният главен герой в тази конкретна сбирщина от лъжи. Не вярвайте на всичко в нея, но тя е поне толкова истинска, колкото официалната версия – и по-забавна, нищо че го казвамаз самият. До този момент неговата история ме представяше в доста незавидна светлина. Сега е мой ред да взема думата.

Да

бъде

светлина.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO