„С мисъл за края” – по-човешкото лице на неизбежното

За мъдростта и силата пред лицето на неизбежното, с което всеки от нас рано или късно се среща, пише сертифицираният терапевт по познавателно поведение Катрин Маникс в книгата „С мисъл за края” (ИК „Сиела”). В духа на Пол Каланити и неговия мемоар на годината в Goodreads за 2016 г. „И дъхът стана въздух”, Катрин Маникс описва етапите, през които преминават повечето хора в края на дните си, обяснявайки как, вместо тези дни да бъдат съпроводени с болка и отчаяние, да са изпълнени с грижа, обич и внимание.

След излизането на български на носителя на наградата на читателите на Goodreads за най-добър мемоар за 2016 г. – „И дъхът стана въздух” от д-р Пол Каланити, номиниран също за книга на годината Waterstones – по книжарниците вече е друг лекарски мемоар: „С мисъл за края” от Катрин Маникс.

В книгата си Маникс, която е сертифициран терапевт по познавателно поведение с дългогодишен опит в палиативните грижи за хора, страдащи от тежки и неизлечими заболявания, разказва докосващи реални  истории от границата между живота и смъртта, които нейни пациенти са преживяли пред очите й. Със съчувствие и дълбоко разбиране и вникване в психологията на момента, в който човек се изправя лице в лице със смъртта, Маникс описва етапите, през които преминават повечето хора в края, и как те могат да бъдат съпроводени не с болка и отчаяние, а с внимание, грижа и обич.

Историите, които авторката описва в „С мисъл за края” (с подзаглавие „Умирането, смъртта и мъдростта в ерата на отричането”) не са тъжни. Маникс се позовава на традициите, които векове наред са помагали на хората да си отидат, обградени от близките си, в мир и спокойствие, и обяснява как тази забравена мъдрост може да бъде приложена отново дори в нашето съвремие.

В предговора на книгата си Маникс пише: „Повечето от нашите пациенти са в последните месеци от живота си и това ни дава определено разбиране за начина, по който живеят хората, когато знаят, че умират. И точно тази част от нашия опит бих искала да предам в историите, които ще разкажа – как умиращите преди всичко се справят с живота като всички нас. Това, което съм направила, е да предложа на читателите своите очи и уши, своето място до леглото на умиращите, своето участие в разговорите и своята гледна точка за събитията. Там, където за нас има уроци, те са дар от хората, чиито истории са събрани тук. Там, където има грешки, те са изцяло мои. Време е да се говори за умирането. И това е моят начин да помогна за този разговор.”

Катрин Маникс прекарва няколко десетилетия в грижа за хора, заболели от тежки и неизлечими болести. Сертифициран терапевт по познавателно поведение от 1993 г., Маникс започва работа в определяната като най-добрата в света клиника за подобряване на психическото здраве – британската CBT clinic. Кариерата й преминава през различни етапи като консултант по палиативни грижи в болници, хосписи и частни домове, а книгата й „С мисъл за края” е пряко вдъхновена от професионалния й опит.

Преводът от английски на „С мисъл за края” е на Надя Златкова, а корицата е на Фиделия Косева.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.