Романът „Всичко е осветено“ на Джонатан Сафран Фоер се ражда от дипломната работа на автора си и става световен бестселър

Дипломна работа по философия, превърнала се в бестселър – има и такива явления в световната литература и романът „Всичко е осветено“ от Джонатан Сафран Фоер е сред най-ярките примери. От няколко дни той е и в нашите книжарници с огърлица от отличия – „Книга на годината“ на в. „Лос Анджелис Таймс“, бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“ за 2002 г., „Най-добра дебютна книга“ според в. „Гардиън“, победител в състезанието „Млади лъвове в художествената литература“ през 2003 г. и в надпреварата за приза „Уилям Сароян“, носител на Национална награда за еврейска книга и приза „ПЕН“.

Заслугата да се появи за първи път в България е на издателство „Лист“, което преди две години реализира у нас и друг роман на Фоер – „Ето ме“. Преводът отново е дело на Петя Петкова, която беше удостоена с Голямата награда „Кръстан Дянков“ за работата си по „Ето ме“.

„Всичко е осветено“ е сред акцентите в каталога на издателството за предстоящия Панаир на книгата до НДК.

Първите глави от историята на романа проблясвят в края на 90-те години на ХХ век в Принстънския университет, къдетоДжонатан Фоер учи философия. Дипломира се през 1999 г. с изследване на опустошенията от Холокоста върху собствените му баба и дядо.

Научен ръководител в Принстън му е изтъкнатата писателка Джойс Каръл Оутс, която настоява Джонатан да продължи темата и да разшири текста си. По-късно той винаги ще я посочва като първия човек, окуражил го да пише сериозно. Надъхан с младежка енергия и съвети от Дж. К. Оутс, Фоер тръгва на пътешествие из Украйна. Посещава родните места на предците си и се връща с готов роман в главата си. „Всичко е осветено“ излиза през 2002 г. и предизвиква възторг от стила на автора и начина, по който скача от история в история – едната реална, другата художествена измислица. В началото на XXI век САЩ съпреживява трагедия, разиграла се 60 години по-рано в някогашния еврейски щетъл Трахимброд в Западна Украйна. След германското нападение над СССР през 1941 г. нацистите го превръщат в гето за местните жители. През август и септември 1942 г. почти всички евреи от Трахимброд и околностите са избити от войските на SSс участието на Украинската помощна полиция, която обгражда евреите. Загиват между 3000 и 4000 души.

Фоер се превръща в герой на собствения си разказ – той е авторът, който в романа пътува до Украйна в търсене на Августина – жената, спасила живота на неговия дядо по време на нацистката ликвидация на Трахимброд. Единствената му следа е нейна фотография. Придружават го възрастен шофьор, който твърди, че е сляп, и куче, наречено Сами Дейвис младши-младши. В странната компания има и преводач – внукът на шофьора, Алекс, чиито знания по английски език често будят недоразумения и смях.

В това пътуване към миналото смешното се редува със страшното. Спомени и сънища, любов и предателство, смърт и просветление се събират и раздалечават в една разтърсваща история за Холокоста и надеждата. Разказът се движи между настоящето и миналото, между комичното и трагичното, сплетени майсторски с „конците” на магическия реализъм.

Корицата на книгата е на Вяра Бояджиева

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO