Романът, вдъхновил екранизацията „Най-екзотичният хотел „Мариголд””, излезе на български език

Година след излизането на хитовия роман „Треска за лалета”, по който е създаден и едноименният филм с участието на Алисия Викандер и Кристоф Валц в главните роли, българският читател има възможността да се наслади на още един майсторски написан и вдъхновил екранизация роман от световноизвестната сценаристка и писателка Дебора Могак. „Най-екзотичният хотел „Мариголд”” (ИК „Сиела”) е една наистина добре разказана трогателна история, изпълнена с топъл хумор и човещина, която ни напомня защо е важна единствено възрастта на духа, а не годините, отпечатани в паспорта.

Родената през 1948 г. във Великобритания в семейство на двама писатели Дебора Могак отново демонстрира завидното си умение да пише увлекателно и да поддържа интереса до последния ред в книгата „Най-екзотичният хотел „Мариголд””.

Художествената история, вдъхновила и филма със същото заглавие, в чийто главни роли се въплъщават известни холивудски имена като Джуди Денч и Маги Смит, ни запознава с колоритна група английски пенсионери, всеки от които, принуден от различни обстоятелства, решава да напусне дъждовната Англия и да поеме към далечна Индия. Възрастните британци – на пръв поглед коренно различни един от друг, но в действителност близки по съдба на този етап от живота си – заминават за бившата британска колония, където планират да прекарат последните си години под слънчевите лъчи, обливащи хотел, рекламиран като „най-екзотичния хотел „Мариголд” в Бангалор. Макар хотелът да не е това, за което се твърди в рекламата, в този нестандартен старчески дом ги очакват куп комични ситуации. Героите на Дебора Могак ще се впуснат в шеметно приключение, което ще им помогне да намерят себе си и да преоткрият смисъла на живота на старини, a докато го правят, ще ви разсмеят от сърце.

Дебора Могак е автор на общо 18 романа и 2 сборника с разкази, както и на не един и два телевизионни сценарии, сред които Stolen и носителите на награди Goggle-Eyes и Seesaw. Телевизионният сериал на BBC Close Relations е по едноименния роман на Могак, която е написала и сценария за телевизионната продукция. Авторката на „Треска за лалета” и „Най-екзотичният хотел „Мариголд”” е номинирана за Наградата на Британската филмова академия за адаптирания сценарий на филма „Гордост и предразсъдъци“ от 2005 г.

Най-екзотичният хотел „Мариголд”” е в превод от английски език на Анелия Янева, а корицата на българското издание е на Фиделия Косева.

Откъс от „Най-екзотичният хотел „Мариголд””

В понеделник предстоеше да приемат Норман в „Сейнт Джуд“ за операция на простатата. Рави вече не издържаше вонята в банята, нито опикания килим. Затова развъртя няколко телефона и включи тъста си в списъка с чакащи. Така щеше да махне стареца от къщи поне за два дни.

В понеделник сутрин Рави лично го закара в болницата. Седнал отпред до него, Норман беше необичайно мълчалив. За момент на Рави чак му дожаля за дъртото копеле.

– Това е съвсем рутинна операция – подхвана той. – Няма от какво да се боиш.

– Сега като сме насаме… – Норман понижи глас. – Като мъж на мъж…

– Всичко ще бъде наред по оня въпрос.

– Старият чеп… – Норман си пое дъх. – Между нас да си остане, ама вече не е като едно време. Още един пирон в ковчега.

– Нищо няма да се промени, само дето ще еякулираш по-скоро навътре, отколкото навън.

Последва смаяно мълчание. Рави остана много доволен от ефекта, който думите му произведоха. Трафикът около тях отново се раздвижи и пое напред.

– Я пак? – подкани го Норман.

– Спермата ще се връща обратно в семенните торбички. Но ти ще получаваш ерекция както обикновено. – Рави произнесе това с чувство, тъй като току-що беше получил сметката за телефон и интернет – доказателство, че дъртият мръсник продължава да се възползва от неговия компютър.

Именно тоя разговор подсказа на Рави една идея.

През обедната почивка той взе асансьора до генито-уринарното отделение на болницата. Изгаряше от желание Норман да постъпи в „Мариголд“ – не само по очевидните причини, но и като един вид поличба за бъдещето. Ако Норман заминеше, други също щяха да го последват. Под външността на рационален човек у Рави се таеше дълбока и упадъчна склонност към суеверия. Навремето в Индия, в един друг живот, той често се пазареше с боговете – отиване до храма в някой предвещаващ добро ден, поднасяне на захаросани плодове като приношение.

Тук обаче се налагаше да прибегне до човешка намеса. Рави влезе в отделението и взе да издирва своя приятел д-р Амир Хюсеин.

Норман нямаше нищо против индийците per se[1]. За бога, дъщеря му беше омъжена за един от тях! В този случай първоначалните шок и ужас бяха заменени от облекчение, защото откри, че Рави е по-британец и от британците.

Не, той беше широко скроен човек. По време на своите пътувания често се беше натъквал на индийци. В Африка те държаха всичко – магазините, бизнеса – работеха здравата, пробиваха си път напред. Същото беше и в Англия, естествено: от кварталните магазини на пакитата[2] до големите компании – плъзнали бяха навсякъде като същински обрив. Никой не би могъл да го обвини във фанатизъм.

Въпреки това обаче сърцето му слезе в петите, когато видя докторът да влиза в отделението. Нищо лично, просто в моменти на криза, особено от толкова интимно естество, би било по-окуражително да види някой бледолик.

Лекарят приседна на ръба на леглото. Придружаваше го миловидна сестра, вероятно филипинка.

– Някакви въпроси, мистър Пърс? – попита докторът. Табелката върху гърдите му гласеше Амир Хюсеин.

– Никой не ми беше казал за тая работа с еякулацията. Малко е смущаващо, а? – Норман се ухили на сестрата. – Сега няма да знам дали свършвам или започвам.

– Ха! Радвам се да установя, че сте си запазили чувството си за хумор. – Докторът отпрати сестрата и снижи глас. – В Бангалор, откъдето съм родом, на тая операция ѝ викат Великото подмладяване.

– Бангалор значи?

Лекарят кимна.

– На практика много мъже настояват за тая операция, преди наистина да се нуждаят от нея. Ефектът върху жените е поразителен. – Д-р Хюсеин му смигна. – Схващате за какво говоря, нали? После на мъжете им се налага буквално да ги разпъждат, толкова популярни стават. Бог ми е свидетел – лепят им се като мухи на мед. За жените усещането за свобода става най-силно, когато отпадне рискът от забременяване. А жените от Бангалор са най-сладострастните в цяла Индия.

– Наистина?

– И се славят със своята изобретателност. Както Ви е известно, в Индия сексът е в основите на нашата култура. Убеден съм, че сте чували за „Кама Сутра“.

Норман закима ентусиазирано.

– Лингамът [1]е боготворен, естествено, особено в Южна Индия и по-специално в района около Бангалор. Там се намират едни от най-еротичните барелефи в света. – Д-р Хюсеин се наведе напред. – Скъпи приятелю, от тях направо очите Ви ще изскочат.

Норман се втренчи в него. Тоя човек беше лекар, значи сигурно знае за какво става дума.

– Повярвайте, ако някога Ви се удаде шанс да отидете в Бангалор, гарантирам, че няма да искате да се върнете. – Лекарят се наклони още по-близо; Норман усети дъха му с аромат на мента. Д-р Хюсеин смигна. – При толкова много котета направо ще плюете топки от косми като котарак – прошепна.

Ден след операцията Рави взе асансьора за генито-уринарното отделение. Норман, облечен в пижама, беше в помещението с телевизора. До него седеше друг, по-възрастен пациент от Ямайка. Двамата гледаха филма „Джилда“. Край тях на пода, все едно са пазарски чанти, лежаха торбичките от катетрите, пълни с урина.

Норман посочи към Рита Хейуърт.

– Ама че жена, а! Вече не се раждат такива – каза.

– Как си днес? – попита Рави.

– Пикая им аз на проблемите. – Норман се изкиска. – Чат ли си? Пикая им! Чувствам се нов човек. – Той кимна към своя съсед. – Тъкмо разправям на тоя приятел тук за дома, дето го отваряш.

Другият кимна. Рави почувства внезапен прилив на нежност към тях, седнали един до друг като свахи, с торбички на пода. Когато Норман отново заговори, той вече знаеше, че планът му е проработил.

– Може ли пак да хвърля едно око на оная брошура, друже?

[1] Фалически символ, абстрактно представяне на бог Шива. – Бел. прев.

[1] По същество. – Бел. прев.

[2] Расистки термин, пренебрежително от „пакистанец“, използван общо за хора от Пакистан, Индия и Южна Азия. – Бел. прев.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.