Роднински връзки for Dummies

0
211
Роднински връзки for Dummies

Като деца всички сме попадали в ситуацията баба да ни заведе у някой роднина. Когато си малък, не си съвсем сигурен какво точно е роднина и защо всички те взимат толкова на сериозно. То не е щипане на бузките, целувки по устата от непознати лелки и какви ли още не страхотии. На всичкото отгоре се оказва, че имаш няколко братовчеди в съседната стая, при които те оставят да си играеш, а после трябва и да ядеш някакви странни манджи с неясен произход. И понеже това не е достатъчно, вечерта цялата рода се събира на масата да пие ракия и да си разправя истории от преди Балканската. Народ много – вуйчовци, тетки, калековци, стринки…Абе, страшна е тая.

И понеже и като големи често се бъркаме с роднинските „титли“, се решихме да направим смелата крачка към разплитането на тази загадка роднински връзки в България. Няма да се спираме на стандартните родителски връзки, а ще обърнем внимание на хората, имащи късмета да се зоват свако, девер, шурей или дай боже, балдъза. Мисля, че българският народ отдавна е доказал своите колоритност и духовитост, ама тука направо се е олял. За да е по-интересно нашенецът нарича един и същи роднина в единия край на страната по един начин, а в другия по друг.

За да е по-нагледно нашето обяснение, моля, нека влязат съпрузите Иванчо и Марийка. Техните родители са сватове, съответно сват е бащата на съпруга/съпругата, а сватя е майката. В македонската литературна норма се среща и като сватица, както и в някои райони на България.

За да е по-интересно сватовете не са просто сватове. От гледната точка на Иванчо родителите на Марийка за него са тъст и тъща (тука народа има много какво да каже, но това ще го оставим за друг път). Обаче за Марийка Иванчовите майка и баща (бонус точки, ако вместо татко казвате тейко) са свекърва (отново много и разнообразни истории могат да бъдат казани) и свекър.

Полека-лека навлизаме в по-дълбоки води. За родителите на Марийка, нейният съпруг е зет. Ако Марийка има сестра, то Иванчо е и неин зет. От друга страна, Марийка е снаха, както на Иванчовите родители, така и на брат му.

До тук беше лесно. Интересното става, когато се намесят по-далечните роднински връзки. Нека разгледаме по-възрастните поколения и всичките им благороднически звания.

Роднински връзки в България

Чичото е неизменна част от детството на малчуганите, той им дава да ядат скришно шоколад, учи ги да псуват, да хвърлят пиратки и какви ли не други щуротии. Тази колоритна личност е брат на баща ви. Чичовата позиция бива наричана в някои райони на Родопите с някак си миловидното стрико. Нашенецът понякога се обръща с чичо и към по-възрастни роднини от мъжки пол. Пък дали наистина ти е чичо или не, кой ти гледа бе, братче. Жената на чичото е стринка, а на места е позната и като чинка или чана.

Лелята е поредната неизменна фигура, имаща честта да ни обгрижва докато сме малки. Всичко, което мама и тати не дават, лелята го дава с мерак и то в неограничени количества. Тя е сестра или на майка ни или на баща ни и винаги има какво да си кажем с нея, кой си харесваш, имаш ли гадже, колко пари не то достигат да идеш на концерт и такива ми ти работи. На места ще чуете майчината сестра да се нарича тетка, а нейният съпруг автоматично става тетинчо, тетин или свако.

Когато мама има брат, ние му казваме вуйчо. Интересно е защо братът на майката и братът на бащата имат различни „титли“, а сестрите си споделят леля. Чудна работа е тази. Вуйна или учинайка съответно е съпругата на вуйчото (винаги проверявайте за печатни грешки, когато пишете за тези си роднини).

Калеко казваме на съпруга на лелята. В Западна България е разпространено и званието лелинчо. Тази особа е облагодетелствана с няколко равнозначни титли. В зависимост от местоположението в страната калекото може да бъде тетинчо, свако, лелинчо, тетинчо или тетин. Друго си е да си имаш много и разнообразни названия.

Връщаме се обратно при Иванчо и Марийка и заплетените взаимовръзки между тях и техните роднини. Ако Иванчо има брат, то той е девер на Марийка. От друга страна, братът на Марийка е шурей на Иванчо. Това е добре за Иванчо. Сестрата на Марийка пък е балдъза на Иванчо. Още по-добре за него 🙂 Сега за Иванчовата сестра. Тя е зълва на Марийка.

Страшното мина, сега остана да разгледаме само баджанака, етървата и шуренайката. Баджанак ни се пада съпругът на балдъзата. С други думи, съпрузите на две сестри са баджанаци, които ходят на мачове заедно и се прибират наквасени и щастливи. Етървата е съпругата на девера. Тя е женският аналог на баджанака, понеже съпругите на двама братя са етърви една на друга. Просто казано, съпругата на брата на Иванчо е етърва на Марийка. Вече може би се досещате, че шуренайка е жената на шурея.

Ами, май беше това. За нас беше интересно да разплетем мистерията роднински връзки в България и да се опитаме да ви я обясним на разбираем език. Ако нищо не сте запомнили, няма страшно. Случи ли ви се един ден да имате тъща или балдъза, ще се ориентирате много бързо в ситуацията 🙂

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY