Ratio: В търсене на истината за храненето

Ratio събра всички гладни за наука в City Stage на 29 януари. Организаторите задоволиха апетита за знание на присъстващите с прожекция на филма Food Evolution и дискусии по вечните теми за храненето, здравето и ГМО храните. Има ли човек, който не яде? Безспорно храната заема голяма част от живота на всеки от нас. Храним се по няколко пъти на ден, а връзката между храненето и здравето отдавна е обект на научни изследвания. Но не липсват и противоречия. Нещо толкова естествено като храненето се е превърнало в неразрешима дилема. Простичкият въпрос „какво да ям?“ ни тормози по няколко пъти на ден. Да не говорим за въпроси като „как храната влияе на здравето ни?“ и „безопасни ли са генно-модифицираните храни?“ В търсене на научно-обосновани отговори, Ratio покани експерти по темата – Никола Томов, съосновател на обществото за научно-обоснован фитнес, https://aestheticbyscience.com, Кирил Русев, който пише професионално за храна и хранене от 8 години и д-р Никола Кереков, биолог и специалист по имунология.

Няма общовалидни съвети

Като всяка голяма научна дилема и тази може да ви разочарова. Защото няма общовалидни отговори. Това е и една от основните пречки пред диетологията като наука, пояснява Д-р Кереков. Да кажем, че сме си хапнали много вкусна (и не толкова здравословна, според общите разбирания) кифла със шоколад. Как организмът ни успява да разгради веществата, съдържащи се в шоколадовата ни закуска? Храните най-общо казано се свеждат до три нутриента - белтъци, въглехидрати и мазнини. Те се наричат макромолекули или вещества, които се консумират и превръщат в енергия. От своя страна, енергията ни е необходима за всички жизнено важни процеси в организма. Метаболизмът ни помага да разградим веществата и да превърнем храната в енергия. Знаете ли, че метаболизмът на всеки от нас е уникален? Това бива доказно при изследвания с близнаци, които консумират едни същи храни, но ги преработват по различен начин.

Метаболизъм: от какво зависи?

Вижте кои са основните фактори, които оказват влияние върху метаболизма и начинът, по който обработваме макронутриентите:

• Генетични фактори

Генетичната предразположеност има своята неоспорима роля. Може би вие не можете да обработвате добре глутена заради генетично заложените ви особености. В същото време, проучванията с близнаци с един и същи геном показват, че това не е единственият фактор.

• Фактори на средата

Средата, в която пребиваваме, може да повлия на начина, по който разграждаме хранителните вещества. Тя има отражение и върху храната, която консумираме.

• Психологични фактори

Физиологията не е всичко. И ние не сме роботи. Храната има социални и културни функции. Понякога ядем, защото сме щастливи. Понякога ядем под влиянието на стрес и тревожност. Стресът, например, предлага потенциално затруднено усвояване на макронутриентите, разказва д-р Кереков. Журналистът Кирил Русев насочва и към трендовете на съвремието, като страха от химията в храната. Подобни трендове оказват влияние върху отношението ни и възможността за усвояване на храната, която приемаме.

Можем да се адаптираме към всичко

Знаете ли, че има племена, чиито хранителен режим се състои от 80% въглехидрати? И обратното: има племена, които се хранят предимно с протеини и мазнини поради особеностите на средата, която населяват. Интересното е, че и в двата случая, хората са успели да се приспособят и да поддържат нормално здраве. Човекът е всеядно животно. Еволюционно ни е заложено да мислим: „Ако не намеря достатъчно храна, ще умра.“ Храната никога не е била по-достъпна. Но богатият избор от най-различни храни води до объркване и тревожност. Затова всеядността ни е както дар, така и проклятие. „Всеядността, която е наше голямо предимство – позволява на хората да оцеляват при почти всякакви планетарни условия, - в значителна степен е и предизвикателство. Освен всичко тя предлага и удоволствие от разнообразието, но прекомерно богатият избор води до стрес и своебразен маниакален поглед към храната – квалификации от типа добри неща за ядене и лоши неща за ядене.“, пише един от най-големите специалисти по храненето в САЩ, Майкъл Полан в книгата си „Дилемата на всеядния“.

Научната истина за генно-модифицираните храни

Събитието засегна и противоречивата тема за генната модификация на храните. Излиза, обаче, че тя не е толкова противоречива в научните среди, където се шири консенсус по въпроса, че те не са опасни за човешкото здраве. Прожекцията на филма Food Evolution, режисиран от Скот Хамилтън Кенеди, показва точно тази про-научна гледна точка, като се фокусира върху ползите от генната-модификация, регистрирани в Уганда, Хавай и САЩ. От банани през папая и царевица, генната-модификация води до повишаване на устойчивостта на продукцията и намаляването на употребата на пестициди. Освен това, тя би могла да предложи решение за гладните кризи в бедните региони, където храната не е достатъчно богата на нутриенти или изцяло липсва. Въпреки че филмът се фокусира върху ползите от генно-модифицираните храни, е редно да се отбележи, че въпросът не е изцяло едностранчив. Според Световната здравна организация, има различни начини за извършване на генна-модификация. Затова всяка генно-модифицирана храна трябва да премине отделна проверка за безопасност. Организацията твърди, че всички храни на пазара в момента са преминали такава проверка и са безопасни за консумация. Здравната организация дискутира и някои други възможни притеснения във връзка с човешкото здраве. Те включват:

• Вероятност за предизвикването на алергични реакции – храните на пазара са тествани по този показател.
• Вероятност за трансфер на гени – става въпрос за трансфер на гени, които са резистентни към антибиотици; пренебрежително малка, но се насърчава използването на методи за генна-модификация на храни, които не използват такива гени.
• Възможността за кръстосване на гени – кръстосване на гените на генно-модифицираните насаждения и останалите насаждения. Това индиректно засяга хората, защото животни, чието месо се консумира, биха могли да поемат генно-модифицирани продукти. Някои страни са разработили стратегии за справяне с този проблем като ясно разделение на площите, върху които се отглеждат тези насаждения.

В постоянно търсене на отговори

Никога няма да ни омръзне да обсъждаме въпросите свързани с храненето. И това не е изненадващо. Човешкото съществуване и здраве са неразривно свързано с храната, която консумираме. Събитието, организирано от Ratio хвърли светлина върху тези въпроси, излагайки научните открития по темата. Интересът ни беше подобаващо подхранен, но не и заситен. Защото е важно да останем вечно гладни за наука, за да имаме нужната енергия да се движим напред.