Признаци за отрицание на гнева – откъс от книгата “Радикална честност”

Има много знаци в поведението, които са индикатор за гняв. Ако обсъждате някой зад гърба му, значи сте ядосан. Вие не сте изразили напълно гнева си пред него. Друг признак е да не спазвате думата си, въпреки че се опитвате да направите обратното. Когато се хванете, че се опитвате, мъчите, стараете без никакъв резултат, замислете се кому се опитвате са угодите – вероятно сте ядосан на този човек. Друг индикатор са упреците, които отправяте към самите себе си. Вместо да се осъждате и да си отправяте обиди, наричайки се глупак, мекотело или отвеян, задайте си въпроса: „На кого съм ядосан?“ Не си позволявайте да се измъкнете с обяснението, че сте ядосан на себе си. Това е безсмислено. По този начин създавате двама души – Аз и Мене, които са ядосани един на друг. Съединете обратно двете части и намерете някой друг, на когото да сте ядосан. Когато имате избор между това да сте ядосан на някой друг или да сте ядосан на себе си, винаги избирайте другия. Повечето хора мислят, че самоосъждането е добродетел; не, не е.

Друг маркер, който говори за прикрит гняв, е перфекционизмът. Хората, които се гордеят с това, че са перфекционисти и които трудно намират нещо, което да смятат за достатъчно добро, са ядосани на някой друг. „Обичай ближния си като себе си“ не означава да лъжеш; означава да изговаряш дребните, ирационални, неоснователни истини ясно, силно и директно. Опитайте се да се отнасяте към другите точно толкова зле, колкото и към себе си. Понякога да сте честни за гнева си е единственият начин, по който можете да споделите себе си. Любовта означава да споделяш това, което си, дори и да си в истерия.

Хората ме питат: „Защо трябва да изразявам гнева си директно към другия човек? Не може ли просто да забравя за него или пък да проявя разбиране към ситуацията, в която е, и да му простя?“ Отговорът е не. Не можете да простите някому, без да изразите гнева си директно към него. Всички можем да измислим достатъчно основателни причини да продължаваме да избягваме въпросния човек или да премълчаваме това, което ни причинява. „Няма смисъл да повдигам отново въпроса. Всичко свърши. И освен това вече не съм ядосан.“ (Защо тогава продължаваш да мислиш за това? Защо продължаваш да пов- дигаш въпроса?) „Аз вярвам в прошката.“ (Сякаш ако „вярваш“ в прошката, това ще ти помогне да простиш някому, комуто не си простил.) „Най-вероятно не е имала предвид точно това.Просто ѝ е бил тежък ден.“ (Като че ли може чрез разсъждения да елиминираш чувството на гняв.) „Вече дори не мога да си спомня за какво съм се ядосвал.“ (С други думи: „Предпочитам да не си спомням, за да не си нарушавам комфорта.“) „Мисля, че и аз правя същото, за което го обвинявам, тъй че не мога да го виня.“ (Но на практика го виниш.) „Тя има много други чудес- ни качества. Не искам да се концентрирам върху негативните.“ (И по тази причина преставаш да я цениш в момента, в който се абстрахираш от своя гняв.)

Всички тези обяснения звучат така, сякаш са изпълнени с желание за прошка и благородство. Те наистина биха били такива, ако бяха изживявания, а не идеи. Проблемът не е, че тези идеи не са правилни, че са лоши. Проблемът е, че идеи- те за прошката са едно, а самата прошка – друго. Те дори не й помагат. На човек му остава само раздразнението, хубавите идеи и влошаващите се взаимоотношения. Тези обяснения са изфабрикувани от ума, за да може човек да избегне изживяването на гнева. Когато говорите или мислите такива неща, вие се ангажирате с тях и това ви помага да се разсеете, да избегнете чувството на гняв. Да простите на човек, на когото сте ядосан (става въпрос наистина да преживеете прошката, да изпитате чувството, че сте му простили) е възможно единствено след като му кажете какво от това, което е казал или направил, ви е обидило. Гневът може да изчезне единствено когато си позволите да го изживеете и изразите открито. Когато постоянно премисляте и взимате решения как да постъпите с някого, вие само потискате гнева. Дори да си мислите, че ви е минало, гневът ще намери други начини за изява. Общуването ви например вече няма да е така честно и спонтанно; ще развиете критичност към въпросния човек; дори чисто физически ще ви е по-изморително да сте в неговото присъствие. Ще започнете да забравяте ангажиментите си към него и ще му се ядосвате все по-често и все по необяснимо. След известно време приятелството ви ще стане по-повърхностно отпреди и вече няма да ви е приятно да прекарвате време заедно.

Ако живеете с този човек, може да усетите, че има разлика в качеството на времето, което прекарвате заедно. Може да забележите, че предпочитате да зяпате телевизора, отколкото да го гледате в очите. Нужна е много смелост, за да се промени подобно положение. Ще трябва да сте готови нещата да се влошат, преди да се подобрят.

Откъсът е от книгата “Радикална честност” на Брад Блантън на издателство “Изток-Запад”.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.