Предложение за милион долара събира мъж и жена

Лесно ли е да получиш половин милион долара, особено ако цената е да прекарваш по два часа в разговори с напълно непознат всяка събота в продължение на една година? Този въпрос стои в основата на дебютния роман на Кемпър Донован „Всяка събота по същото време”, който излиза у нас на 28 юли 2016 г. с логото на ИК „Кръгозор”.

2.Korica-Vsiaka sabota

Холивудският продуцент Ричард е на 29 години. Абсурдно красив и с вроден чар, той прекарва дните си по кафенетата, а нощите – по баровете в компанията на обилно количество алкохол и на най-добрата си приятелка Микаела.

Едва на 33, Елизабет е на път да стане партньор в адвокатската фирма, в която работи. Позната на колегите си като Ла Макина – Машината, тя е свикнала да избягва всичко, което би могло да я отклони от добре подредения й живот.

Пътищата на двамата се пресичат, когато получават предложение от мистериозен, анонимен благодетел. Ще си разделят един милион долара, ако се съгласят да прекарват по два часа заедно всяка събота в продължение на една година. Но с условието през цялото време да си говорят. И двамата са единодушни, че идеята е абсурдна, но защо пък да не пробват?

Още на първата среща с притеснение установяват колко са различни, дори нямат общи теми за разговор… Ще успеят ли да спазят договора докрай и да получат парите? Ще разберат ли кой е тайнственият благодетел и защо е избрал точно тях?

„Всяка събота по същото време” предлага сърдечен и понякога комичен поглед към връзките, които свързват не само един мъж и една жена, но и хората около тях и неповторимата атмосфера на многоликия и слънчев Лос Анджелис. Романът разглежда различните форми на любов, които съществуват между хората; той е и история за любовта на тези хора към мястото, където живеят.

Кемпър Донован: Не е лесно да се диша в ритъм с Ел Ей

4.Kemper Donovan
Кемпър Донован

Многоликият Лос Анджелис оживява в романа на Кемпър Донован „Всяка събота по същото време”. Донован предлага интелигентен и остроумен разказ за приятелството между хора от всички възрасти и прослойки и за различните пътища, по които любовта ни намира.

От всяка страница на книгата се долавя привързаността на автора към Лос Анджелис. Въпреки че живее в Ел Ей повече от 12 години и градът се превръща в едно от вдъхновенията му за романа „Всяка събота по същото време”, Кемпър невинаги е таил добри чувства към огромния мегаполис: „Ел Ей има незаслужено лоша слава. Представянето му в много книги и филми е или като мрачен свят на сенките, където нравствеността е тъмна като известните катранени ями, просмукали се в центъра на града, или като слънчев мехур, изграден от клишета, в който бъдещи артисти мечтаят лесно да постигнат слава, богатство и нищо друго отвъд това. Преди дори да се озова там, имах негативна нагласа към него. И наистина не го харесвах.

Когато бях осемнайсетгодишен, току-що приет първокурсник, идващ от Източния бряг, карах пет часа на юг, за да гледам футболен мач в Южнокалифорнийския университет. Но чак когато потънах в седалката си на стадиона „Мемориъл Колизеум“, изтощен от цялото това пътуване, си спомних всъщност колко много мразя футбола. Беше облачно през онзи ден, но през цялото време аз стоях със слънчевите си очила, за да прикривам дрямките си. Веднага след края на мача се отправих на север и се заклех никога повече да не се върна на това място.

Истината е, че Лос Анджелис е трудно за посещаване място. За разлика от Ню Йорк, чийто чар е на пълен показ, в Ел Ей има само шепа туристически обекти и както всичко друго в града, те са разпръснати далеч един от друг. Отнема време на човек да се научи да диша в ритъм с Ел Ей, да оцени предимствата му, много от които кръжат около спокойния, но и стимулиращ начин на живот, който е възможен благодарение на това, че е толкова обширен и многолик, съдържащ в себе си безброй множества – от хора, места, идеи, преживявания и какво ли още не.

Когато бях на 25 години и се озовах на работа в Ел Ей, за моя изненада осъзнах, че градът ми пасваше идеално. Харесваше ми лежерното му разположение и как всеки един квартал се различава от другите. Нищо не ти се „вре в лицето“ освен, може би, трафикът. Градът кара жителите си да търсят това, което наистина искат – а това бе и мотивацията, от която се нуждаех, за да разбера какво всъщност искам аз самият. Не е случайно, че Ел Ей е и мястото, където се влюбих и впоследствие сключих брак и където започнах да пиша.”

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.