„Плажът на мечтите“ от Серхио Бамбарен е огледалото, в което се отразява личният ни път към щастието

Книгата е приятел, който е до нас и в най-щастливите, и в най-мрачните часове на душата ни. Тя винаги има мъдри думи, с които да утеши нараненото ни сърце и да отговори на онези въпроси за живота, които понякога дори не подозираме, че стоят пред нас. „Плажът на мечтите“ от Серхио Бамбарен е тъкмо такава книга. Написана откровено и достъпно, тя разговаря със сърцето на читателя, без да се крие зад витиевати празнословия, които обещават много и не казват нищо.

Написана преди повече от 20 години, „Плажът на мечтите“ е безкрайно актуална и днес, когато отново (а сякаш и повече от всякога) имаме нужда от четива, които ни напомнят, че щастието не е производно на материалните придобивки, нито е правопропорционално на високия ни ранг в обществото.

Ние се натоварваме толкова много, за да успеем, че превръщаме щастието в поредното нещо, което трябва да притежаваме. Затова го преследваме и го приравняваме към богатството и успеха, без да съзнаваме, че богатите и успешните не са непременно щастливи.

„Плажът на мечтите“ е историята на Джон Уилямс, преуспяващ бизнесмен, който има всичко, за което някога е мечтал – пари, обществено положение и уважението на околните. Ала нещо му липсва.

„Въпреки всичко, нещо не беше наред в цялото това тичане от среща на среща и от едно съвещание на друго, опитвайки да сключвам сделка след сделка, в непрекъснати полети от град на град, нощувайки в толкова много хотели, че понякога, когато се събудех сутрин, просто не можех да си спомня къде се намирам. Усещах някаква липса и сега осъзнах в какво се състои тя. Нямах време да бъда щастлив.”

Срещата със загадъчния Саймън предизвиква Уилямс да погледне с нови очи на изминатия досега път и да потърси нова пътека. Пътека, която го отвежда до „Плажът на мечтите“ – онова място в сърцето ви, където живее щастието, където мечтите се сбъдват.

За автора:

Роденият в Перу Серхио Бамбарен е писател, пътешественик, сърфист, предприемач и активист, но преди всичко – мечтател. Страстта му към сърфа и пътешествията го отвежда до Югоизточна Азия и бреговете на Африка. В търсене на перфектната вълна пристига в Португалия, където открива целта на своя живот и започва да пише. Днес е автор на 22 книги, преведени на повече от 40 езика и издадени в многомилионни тиражи в над 70 страни по света.

През 2007 г. създава продуцентската компания Dolphin Films, наречена така в чест на един от най-успешните му романи „Делфинът“. Самият роман е екранизиран от Twenty Century Fox, а филмът – номиниран за Оскар.

Серхио Бамбарен

Серхио е вице-президент на екологичната организация Mundo Azul (Син свят), чиято мисия е свързана с проучването и опазването на моретата и океаните, екологичното образование и устойчиво развитие. В логото на организацията, естествено, се крие и един делфин.

Когато не сърфира, не пише книги или не спасява моретата, Серхио Бамбарен е популярен лектор, който мотивира хората да открият истинската си цел в живота и истинското щастие.

Откъс от “Плажът на мечтите” от Серхио Бамбарен, изд. Световена библиотека

– Тогава какво правиш тук? – попитах. – Ами, както изглежда, ние сме в началото на доста интересен разговор, сред много спокойна заобикаляща среда. Моля, заповядайте да изпием по едно прекрасно отлежало порто с цвят на рубин.

Саймън ми подаде чашката. Пресуших я на една глътка. Беше чудесно вино.

– Внимавайте, господин Уилямс! – разсмя се той. – Известно е, че портото може да повали и най-опитния пияч. Още повече, че вие не бихте пожелали да пропуснете красивия залез, на който ще станем свидетели, нали?

– Залез ли? – погледнах часовника си. Беше четири часът. – Какво говориш, Саймън? До залеза остават още няколко часа и…

Думите не можеха да излязат от устата ми. Замълчах наблюдавайки златното слънце, което имаше намерение да залезе зад хоризонта и обагряше по своя път небето с прелестни розови, златни и червени тонове.

– Още един номер, това ли ще кажете? – Саймън съсредоточи погледа си върху мен и добави: – Госпо-дин Уилямс, днес вие предприехте най-трудната стъпка, която може да направи един човек, смятан за успешен по стандартите на обществото.

– В какъв смисъл, Саймън? – Разбрахте, че няма да откриете щастието по пътя, по който вървите, независимо колко сделки сключвате, колко милиона ще спечелите или какъв голям брой хора ви уважават, защото в края на пътуването оставате сам със сърцето си. Най-накрая го осъзнахте – той ме погледна право в очите. – Не се безпокойте, господин Уилямс. Няма нужда да доказвате нищо, понеже знаете кой сте.

– Какво ми казваш с това, Саймън? – Че всички неща, които купувате, опитвайки се да разведрите дните си, в последна сметка ще ви донесат само фалшиво чувство за сигурност.

Затруднявах се да следя мисълта му. Опитах се да го притисна в ъгъла.

– Но хората искат да имат хубави неща, Саймън. Нормално е за човешките същества да се опитват да подобрят положението си.

– Няма нищо лошо в това, господин Уилямс. Вие просто трябва да осъзнаете, че всички неща, които искате, не са непременно нещата, които са ви необходими – той отпи още една глътка от портото. – Ние се натоварваме толкова много, за да успеем, че превръ-щаме щастието в поредното нещо, което трябва да притежаваме. Затова го преследваме и го приравняваме към богатството и успеха, без да съзнаваме, че богатите и успешните не са непременно щастливи. През годините, господин Уилямс, съм виждал много хора да правят една и съща грешка: „Щом постигна това, ще спра“ – обещават си те. „Само веднъж да имам и онова и спирам. Наистина какво повече бих могъл да искам“. Но щом го получат, те започват да гледат към следващото, което желаят да притежават. Всеки път, когато изкачат планината, пред тях изниква друга, по- висока, по-зелена на вид, по-далечна, и те решават да изкачат и нея. Това се нарича алчност, господин Уилямс. Човек никога не спира и когато изведнъж осъзнае какво се е случило с живота му, вече обикновено е твърде късно да преследва онова, което е искал в действителност.

Той замълча за момент и продължи:

– Запомнете, че живеете само веднъж, господин Уилямс. Добре ще е да се научите да правите разлика между нещата, които ще ви помогнат да обогатите жи- вота си и тези, които ще ви донесат само временна гордост от постигнатото или от придобитото обществено положение. Рано или късно ще откриете, че цената, която сте платили за тях, е твърде висока, а истински ценно е онова, което доставя щастие.

Изведнъж изражението на Саймън се промени и той заговори с усмивка:

– Запомнете, че сърцето ви е свободно. Необходима ви е само смелост да го следвате.

– Но как да го направя? – Имам лесен метод, който работи безотказно. Просто си намерете някое спокойно място, което ви харесва, и преди да вземете решение да придобиете нещо, помислете си какво ще правите с него. Дали идеята да го имате идва от сърцето ви, или е резултат от великолепна маркетингова стратегия на човек, който се опитва да продаде въпросното нещо на вас. По- щастлив ли ще бъдете, ако го получите, или то само ще запълни за известно време празно пространство във вашето сърце? Ключовата дума тук е щастие.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.