Планинският туризъм става мисия възможна с наръчника „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България”

0
51
снимка - Димитър Алексов

Луксозен цветен пътеводител за пет български планини ни повежда из красивите пейзажи на Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка! В книгата „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” (ИК „Сиела”) Ива Петрони и Димитър Алексов описват подробно и  фотографират в 13 етапа изминаването на българската отсечка от международния планински маршрут Е4, давайки полезна информация както за начинаещи, така и за по-закоравели любители на планинския туризъм. Създателите на проекта изрично посочват, че пътеводителят е подходящ за заети хора, тъй като всеки от етапите може да бъде изминат в рамките на ден или уикенд.

Какво ни е нужно, за да се разходим по някои от най-популярните планински отсечки в България? Колко време ще ни отнеме? Каква екипировка ни е необходима и какви (не)удобства можем да срещнем по пътя? Отговорите на тези и още куп въпроси, свързани с посещението и изминаването на редица известни, а и не чак толкова известни планински маршрути в планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка ни дава ценният наръчник „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” на журналистката Ива Петрони и фотографа Димитър Алексов. Описаните отсечки през петте планини минават както покрай популярни туристически дестинации като Черни връх, Седемте рилски езера, Мальовица, Вихрен, Кончето и Тевно езеро, така и през слабо посещавани, но също толкова вълшебни места като труднодостъпния връх Капатник и сякаш извадената от приказките земя между хижите „Предел“ и „Яворов“.

Освен ценна информация за продължителността на преходите в часове и степените на трудност, нощувките, транспортните схеми, културно-историческите забележителности и природните резервати, в книгата са публикувани и легенди за всяка от местностите, както и забавни авторски текстове на Ива Петрони, в които тя разказва как протича изминаването на всеки един от посочените етапи по маршрута Е4 в България. Важно уточнение също е, че всеки етап може да се измине поотделно в рамките на ден-два, затова не са необходими дълги отпуски или специална физическа подготовка.

През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” (с подзаглавие „Туризъм за заети хора”) предлага също примерен бюджет за изминаването на всяка от отсечките, както и полезна информация за оказване на първа помощ в планината.

Луксозното цветно издание е абсолютно актуално – публикуваните в него текстове са писани от Петрони от пролетта до зимата на 2017 г. Фотографиите и графиките в „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България” са дело на Димитър Алексов. Редактор на изданието е Пепа Георгиева, а художественото оформление е на Дамян Дамянов.

 

Димитър Алексов

Откъс от „През пет планини. Пътеводител за Е4 в България, Ива Петрони (автор) и Димитър Алексов (фотограф)

ВИТОША

НАЧАЛО НА ЕТАПА

ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР, кв. Драгалевци, София

Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ се намира в края на кв. Драгалевци, София. Създаден е от цар Иван Алексан­дър около 1341 г. Църквата е изографисана през 1476 г. През XVII в. има килийно училище. Дава убежище на Васил Левски. Манастирът е паметник на културата. Съхранява ръкописно четверо­евангелие от 1534 г. Храмовият празник е на 15 август.

Част 1 на Етап I започва от площада в кв. Драгалевци. (С кола се продължава нагоре по пътя и се стига до паркинга над Драга­левския манастир. Оттук има алея и пътека, които се събират с тази по Е-4.) Тръгва се по северния склон на планината. Стига се до дървен мост и открит заслон (30 мин.). Продължава се по поре­чието на Драгалевската река, пресича се шосето за хижа „Алеко“ и успоредно под въжената линия се стига до междинна станция „Бай Кръстьо“ на лифта (1 час от началото). Тук има непретенциозни заведения за хранене. След междинната станция пътеката отно­во пресича остър завой на шосето и през гъста борова гора за около един час се преодоляват 300 метра положителна денивела­ция. Стига се до горната станция на лифта и се излиза в обширна открита равнинна местност – Платото. (2 часа от началото.)

МЕЖДИННА ТОЧКА

ХИЖА „АЛЕКО“

Местоположение: В м. Масловица, 1977 м н.в.

GPS: 42.582631, 23.292166

(42°34‘57.5“N 23°17‘31.8“E)

Описание: 100 легла, етажни санитарни възли и бани, локал­но отопление, столова, бюфет, ресторант, ски гардероб, писта, влекове, паркинг.

Съседни обекти: х. „Тинтява“ – 1.30 ч; Черни връх – 1.30 ч. Стопанин: ТД „Мотен“ – София. За контакти: 02/967 11 13, 02/980 55 33, 0876 860 235, 0877 101 427.

Изходни пунктове: Кв. Драгалевци, София (3 ч.); Горна лифто­ва станция „Голи връх“ (30 мин.)

Работно време на лифта – https://www.skivitosha.com

От горната станция на Драгалевския лифт наляво има крат­ка пътека до х. „Алеко“ и ски център „Алеко“ (15 мин.). Нагоре през местността Платото продължава лятната (лентова) и зимната (колова) маркировка на Е-4 към Черни връх.

 

КРАЙ НА ЕТАПА

КВ. ДРАГАЛЕВЦИ, СОФИЯ

Връщането от х. „Алеко“, местността Платото и горната станция на лифта до началото на етапа в кв. Драгалевци, София, респективно до паркинга над Драгалевския манастир, става по същия път, но вече на слизане.

 

Особености на етапа:

Описаният маршрут е по урбанизирания северен склон на Ви­тоша. Преминава през част от ски зона Алеко“. Ясно маркиран.

Вода

По маршрута има много извори и чешми.

Възможности за хранене

Начална и крайна точка: В квартал Драгалевци, София, въз­можностите за хранене са като в населено място.

Ива Петрони

Денят, в който планината заговори

Неделя, 8:30 сутринта, стадион „Васил Левски“. Раници, обув­ки, тук-там щеки, минерална вода. Не, не аз тръгвам за пла­нината. Още не. Дъщеря ми отива на първия си лагер в Родопите.

„Не знам дали има Wi-FI“, „Да, ще си носите раниците, ама малките“, „Обичам те!“, „Няма да спите на палатки, следващия път“, „Отсега ми липсваш“, „Взе ли си челника?“, „Мамка му, заб­равили сме резервните фланелки!“, „Всяка вечер ще се чуваме“, „Не, маме, вълци няма. Обаче, ако видиш някой, веднага го снимай, да го качим във фейсбук“.

Рейсът тръгва. Почти заплаках като гъска на паркинга. Кога порасна, кога тръгна сама?

И за мен е време. Да стъпя на пътя. На Е-4 в България. Офици­ално. Чакала съм толкова време. Дали ще мога? Малко ме е страх.

Отивам да взема Пепа. Никога не съм ходила с нея. Защо я по­каних точно на премиерата на Е-4 не знам. Няма опит. С ужас се сещам, че съм си забравила слушалките. Изпадам в паника. Вито­ша, Витоша, ама си е ходене. Ами ако е от тези, дето мрънкат: „кога ще стигнем“, „има комари“, „ма, много е стръмно“, „още много ли има“… И без слушалки да се самоизолирам от нея и све­та?! Мъка.

Да ме прощават планинарите фундаменталисти и заклети­те почитатели на Е-4, но няма да тръгнем от площада на Драга­левци. Оттук официално започва българската част от трансев­ропейския маршрут Е-4. Обаче къде точно да спра колата? Така че отиваме на паркинга над манастира. Първо слизаме до черквата. Една от свещите, които паля, е за пътя. Да започне и свърши ус­пешно. Да имаме здраве. И късмет.

Целият Етап I на Е-4 в България през Витоша (кв. Драгалевци, София – заслон „Смильо“) може да се направи за един ден без проблем. Но се явиха цивилни ангажименти следобед, така че ще раз­деля Етап I надве. Днешната първа част е скромна: Драгалевци – хижа „Алеко“. И понеже съм с човек, който не знам как ходи, тази част ще разделя на още две – качване и слизане. Хубавото е, че така днешният маршрут е кръгов, ще се върнем сами до колата и не зависим от логистика. По пътеводител ни предстои труд­ност две от пет, 5 часа в двете посоки, 10 км, обща денивелация 2400 м: +1200 м/- 1200 м. Част 2 на Етап I я оставяме за друг път.

снимка – Димитър Алексов

Е-4 ЕТАП I част 1 Витоша

Драгалевци Лифт „Драгалевци“ „Бай Кръстьо“ х. „Алеко“ 0.0 1.1 2.3 2.9 3.4 4.3 5.1 5.9 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Дължина на маршрута в км Височина в м Драгалевски лифт горна станция

 

Качвала съм десетки пъти отсечката Драгалевци – „Алеко“. Този път е различно. Сега е началото.

Започва доста обидно – едни каки по джапанки ни задминават. А ние даже не носим големи раници, само малка – с два сандвича и вода. После ни подмина и майката с детенцето. Потискащо ня­как. Толкова по въпроса за бавното тръгване и качественото раз­дишване. Ще си я караме, както си можем.

Имам чувството, че съм се върнала у дома. След дълго и трудно пътуване. Знам всеки завой, мостче, пролука, отбивка… Познавам вятъра. Знам как се сменят сезоните, как се променят миризми­те, как звънят гласовете на гората сутрин и как заглъхват при­вечер. Толкова ми липсваше това усещане за планина! Над мен, око­ло мен, вътре в мен.

Тук е мястото да се каже, че Пепа е във форма. Ходи, стъпва стабилно, поддържа темпо. Държи реч за общополитическата об­становка. Не се задъхва. Засега не мрънка. Може пък да имам късмет и липсата на слушалки да не се окаже фатална.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.