Който ви каже, че мечтата му е да живее в къща, далеч от хората, той не разбира нищо от това как функционира обществото. Номерът не е да си сам и да си спиш до късно, необезпокояван от никого. Откакто свят светува, човек се стреми към съвършенство и смятам, че всеки един българин, който живее е кооперация, го е постигнал. Ако досега не сте влизали в такова нещо, позволете ми да ви разкажа надве- натри какво ви очаква.
Бебета
Чакат ви много, ама много бебета, освен вашите. Вие ще сте страничен наблюдател и това един ден ще ви помогне да отгледате вашите собствени деца, ако досега не сте имали. Детският плач сам по себе си не е проблем. Всички сме били бебоци, всички сме си съдирали гърлата от рев. По-стряскащи от бебешкия плач са обезумелите викове на родителите, които се опитват да го заглушат. След няколко години живот в блок стигнах до заключението, че възрастните са къде-къде по-грамогласни от децата си и като че ли им харесва идеята, че са способни да ги надвикат.
Викайте и вие, без значение дали имате деца или не. Така ще всеете смут сред околните апартаменти и всички ще ви имат страха. Викайте така, сякаш имате малко дете, на което се карате. За да поддържате заблудата по-дълго време, викайте и през нощта – така съседите ви ще мислят, че имате деца и ги криете от другите. Ако сте достатъчно добри актьори, може да ги наплашите до такава степен, че да спрат да ви искат четирите лева такса за входа.
Ремонт
Във всеки един ден от годината в панелките някой някъде прави ремонт. Може да е събота, Коледа, Нова година, може да е всеки един час от денонощието, но бъдете сигурни, че рано или късно ще чуете напевното шумолене на дрелка, къртенето на плочки, събарянето на стени, рязането на парапета на терасата и какво ли още не.
Поверието гласи, че ремонт се прави само в дните и часовете, определени за почивка. Навремето вярването е било, че за да е здрава къщата или строежа като цяло, трябва да се вгради сянката на красива мома. Да, ама народът го докарал дотам, че хубавите моми били на привършване, понеже след като им се вградяла сянката, умирали. Затова сега строежът и ремонтът стават здрави и остават с години само ако се направят, когато всички други спят, закусват или се опитват да имат романтична вечеря с половинката си. Времената се менят, също и нравите.
Съвет: Ако ще правите ремонт, не правете грешката да уведомявате съседите за намеренията си! Това разваля магията и лепилото за плочки няма да хване и ще загубите сума ти време и нерви.
Баби
Повечето хора пренебрегват с лека ръка бабите в своя вход. Аз обаче смятам, че бабите са ценен човешки ресурс, без който една кооперация би затънала в разхруха и неразбория. Мислете за тях като за главен изпълнителен директор на голяма корпорация – те намират всеки, който не си е платил за асансьора или за входа, и вечер го причакват в тъмния ъгъл на стълбището. Бабата може да изглежда крехка и паянтова, но когато става въпрос за това да ти вземе петте лева от джоба, ела да видиш какво става. Никой борец, дебелак или батка не може да се измъкне от костеливите ръце на бабата-домоуправител или касиер. Това е загубена кауза. По-добре бъдете нейн приятел, отколкото нейн враг – интересувайте се как са всичките й 12 котки (добре е да ги знаете по име), и редовно я поздравявайте. Не че така няма да ви тормози за пари, но поне няма да е по този стресиращ начин в 2 часа през нощта, изскачайки от сенчестия ъгъл, докато вие се прибирате от бар.
Но не, бабите не събират просто пари. Те са очите и ушите на блока. Може би си мислите, че щом нямат фейсбук, те не знаят, че си имате гадже, че изневерявате на жена си или че пушите с приятелите си зад блока. Жал ми е за такива заблудени хора. Ето аз например, като се прибирам всяка вечер от работа, виждам как перденцето на бабата от апартамента до входа потрепва, щом погледна към него. Охраната, пардон, бабата, следи дали влизат разни чужди хора, и веднага е в готовност да съобщи това на другите баби във входа, използвайки старата, но надеждна технология, наречена домашен телефон.
Дори когато вие спите, бабите са нащрек и бдят за реда и спокойствието не само във вашия блок, но понякога поемат смени и дебнат и над отсрещния вход. Те също следят, кой къде си спира колата и хич не цепят басма на този, който се осмели да паркира на мястото на синовете им.
Музика
Това е култура за без пари. Не разбирам проблема на хората, които се оплакват от шумните купони над и под тях. Ами в крайна сметка един път се живее! Дайте да го живеем тоя живот на макс. Избичете най-новата чалга, налейте си от уискито, дето го купихте на промоция за 5.99, и ги изкарайте тия салфетки от шкафа. Мятайте, късайте, купонясвайте, докато не изгрее слънцето. Да му мислят балъците, ходещи на работа. Вие може и на обяд да станете – билетчета за търкане в лафката винаги има.
Така винаги ще бъдете в крак с най-новите музикални течения и докато си чакате реда пред павилиончето, ще можете весело да си подсвирквате новия сингъл на Криско и Слави.
Дори и да сте един от малкото късметлии, които нямат за съседи студенти в първи курс, това не означава, че до вас няма да се намери някой, който се учи да свири на тромбон, барабани, да учи оперно пеене или просто да е на ти с пианото. Вместо да му се сърдите и да се цупите, стимулирайте неговото развитие, като му акомпанирате – така и двамата ще напредвате по-бързо, а и като стане време за сватба, ще изкарате някой друг лев.
Съвет: Научете любимата песен на бабата и ще може да свирите 24/7, без да ви чува никой 🙂
Стълбите са си мои!
Не си мислете, че щом документално се наричат „общи площи“, стълбите са просто стълбище. Само за няколко часа ще разберете, че те са нещо много повече от това. На който каквото пространство не му достига в апартамента, може да го компенсира със парче от площадката на стълбището. Това е ваше изконно право и ако не се възпозлвате от него овреме, някой друг ще ви го завземе.
Не ми се правете на възпитани! Знам, че и вие имате торба със смърдящ боклук. Навън е студено и мокро, а кофите са чак на 30 метра. Кому е нужно да сте културен точно в този момент? Оставете си боклука на стълбите, пък тия дни като илизате ще го изхърлите. Така де, човек трябва да е организиран. Не може за щяло и не щяло да си прекъсваме мача или турския сериал. Дори и да протече от разлагащите се картофи, не се притеснявайте, някой ще го почисти. Защо ги давам тия четири лева за вход иначе?
Но това с боклука не знам даже защо ви го казвам при положение, че никой не го прави. За да усетите истинското предимство на стълбището, направете нещо по-грандиозно – складирайте там всичките си мебели, докато правите ремонт, дръжте торби с цимент и кашони с плочки, саксии, гледайте си кокошки (може и на терасата, ама е супер селяндурско изпълнение), варете лютеница.
Съвет: Винаги дръжте чифт стари чехли пред врата на апартамента. Освен че е на здраве и берекет, може някоя вечер да ви се прииска да извхърлите боклука и да не ви се обуват новите маратонки.
Съвет 2: Ако сте готвили, а навън е кучи студ, винаги може да проветрите към стълбището. Хем ще влезе свеж въздух у вас, хем няма да ви изстине домът.
Нощта е пълна с изненади
Отказвам да повярвам, че спите спокойно. Който ви каже, че в блока му е тихо през нощта, лъже като дърт циганин. Това е все едно някой да ви каже, че не харесва Майкъл Джексън. Избягвайте такива хора. Щом ще е лъжене, поне да е на пазара в Одрин.
Оф, пак се отплеснах. Исках да кажа, че съседите над мен не спят. По всяко едно време на денонощието чувам винаги различни гласове. Но това как в едностаен апартамент живеят поне 4 души, не ме озадачава толкова, колкото начина, по който са оползотворили това малко пространство – имат кон, който се редуват да яздят на равни интервали, имат боулинг, имат дъскорезница и съм почти убеден, че всеки от тях е и ковач. Трябва да отбележа обаче, че понякога им остава време да поиграят и баскетбол. Чудя се дали, ако се кача при тях някоя вечер, ще ми дадат и на мен да поиграя боулинг?
Сега да кажа за секса. Кефът може да е много голям, ама и срамът е голям. Не че аз ще ви одумвам наляво и надясно, ама бабите ще ви гледат на лошо. То са едни хрипове, все едно изхвърлен на брега кит се бори за глътка въздух, то е едно реване, ще каже човек, че оттатък майка лъвица си пази малките от глутница хиени. А като се чуе пищене, кажете ми какво да правя? Да се радвам, че е свършило това представление тип „Годзила влиза в Джурасик парк“ или да се надявам, че никой не е умрял. Дано не е второто, че ще ми се налага да давам показания цяла нощ.
В някои случаи обаче прелюдията е още по-очарователна – мъжът иска едно, жената я боли глава; мъжът не се отказва и си поисква друго, но то също му бива отказано пак заради главоболие. Ех, заради тая глава целият вход, та даже и съседния, сън не го лови. И мене сън ме не лови и си обещавам утре да мина през аптеката и да им купя един аналгин, за да може поне аз да дремна малко.
Grande finale!
Спирам до тук, за да ви оставя възможността и вие да бъдете откриватели. Не се стряскайте, ако посред нощ някъде из стълбището се тряска врата. Това е международният знак, значещ „Спете спокойно, съседи. Прибрах се вкъщи цял- целеничък.“
Само за още две неща ще ви открехна – ако ви трябва малка покривка за холната масичка, винаги може да си отрежете от чаршафите, прострени от горния етаж. Съседът над вас рядко се сеща, че като ги просне, без да ги сгъне, те ви скриват половината прозорец, но ако си направите покривчица от тях, много бързо ще стане досетлив и съобразителен.
Винаги, ама винаги, когато ви стане нервно, може да изпушите една цигара в банята. Димът ще се разнесе из чуждите бани и така всички ще са предупредени, че сте изнервени и няма да ви закачат.
Бонус: Възползвайте се от съобщението на цигарения дим и посвирете малко на цигулка, разместете мебелите в хола или складирайте боклука на стълбите. Никой за нищо няма да ви съди. Амин!
One Response