Петъчно: Кратък обзор на българското лято

Петъчно: Кратък обзор на българското лято

Навън птичките отново се разпяха, кокичетата пробиха студената земя и твърдо заявиха, че пролетта и тази година няма да ни подмине. Кокичетата никога не лъжат, а и ние никога не се съмняваме в техните думи. Че иначе защо изведнъж всички момичета замениха дългите палта и шаловете с роклички и полички, защо им бе на всички да хукнат из фитнеси и спортни зали, ако не вярваха, че и последния зимен ден си е заминал?

В парка вече има тичащи хора, пиещи бира хора, продаващи сладоледи хора. Като бял ден е ясно, че идват едни по-хубави (е, не по #байтошово хубави), времена. Времена, в които се поставят високи цели и се начертава график не само за пролетта, ами и за лятото, та чак се отлагат част от екскурзиите за октомври (дай боже да е топъл само), понеже графикът е пълен та препълен. Групички в кафенета, бирарии, градинки, Messenger, Viber и WhatsApp обсъждат на кои концерти ще се ходи, кои фестивали във и извън страната ще бъдат посетени тази година, колко върхове ще се изкачат, колко къмпинга ще бъдат обиколени, колко пъти ще се посреща изгрева и колко пъти ще гледаме залеза от някоя хижа високо в планината. Правят се планове по-подробни и по-трудни за изпълнение от всяко едно обещание, дадено по Нова година.

Звъни се на братовчеда в Англия, на съучениците в Германия, на сестрата в Испания, всички набори са съгласни и нищо не може да ги накара да прекарат лятото по друг начин освен заедно. Не, не просто заедно! Те ще си наемат кемпери и ще обикалят България, морето, Гърция, морето, Европа, морето, Мексико, морето, Аляска, морето, Съева дупка, морето, Пирин, морето, Ком-Емине (ето, че пак опряхме до морето), всички заедно ще минат Ел Камино, ще преоктрият себе си, смисъла на живота, ще пренаредят приоритетите си и най-накрая ще им потръгне, ще отидат на Градина и от там ще работят дистанционно, ще ловят жаби в Рила и ще си разделят глобата, ще си прекарат едно чудно и незабравимо лято. Всичко ще е като по учебник (разбирай като Instagram story).

Не, че искам да ви троша хатъра, ако вече и вие сте почнали с плановете, но ето я моята визия за нещата. Всички се съгласяват, че преди края на юни няма как да се отиде, където и да е, понеже полетите са скъпи (що не резервирахме билети миналата есен?!?!?); шефът нещо ми се дърви с отпуските; имам изпити; тъкмо ме назначиха и не мога да взема отпуска преди 1 юли; сега баш нямам пари, ама ще събера; трябва да си изчистя стаята и т.н. Чували сте ги тези оправдания.

Затова, за да няма прецакани, се взема следното решение – първо ще отидем на Hills of Rock, а после от Пловдив продължаваме направо към морето. Речено, сторено (почти)! Оказва се, че да си намериш хотелска стая в Пловдив по време на фестивала било много трудно. За късмет, на Пешо един далечен братовчед е женен в Пловдив и за още по-голям късмет се съгласява в двустайния му апартамент да спи цялата компания. Първоначално тя наброява едва 17 души, но после с течение на времето някои от тях си намират гаджета, сещат се, че имат и други приятели и така Братовчеда ще трябва да приюти 45 жадни за купони души. Някои от тях още не са пълнолетни, други са родители, трети не познават никой, четвърти са познати на един от групата, а петият има кола (идеята за кемперите отпадна в движение, ‘щото се оказа, че ще излезе бая пари, но какво пък и на палатка е хубаво).

Братовчеда, нали е добра душа, какво да прави… Отменя си семейната почивка в Италия, за да помогне на Пешо и останалите. Върви си времето и един по един всички отпадат – нямало еднодневни билети, групите не били чак толкова яки, в Пловдив не било за хора в края на юни и какви ли още не врели-некипели се изговарят в месеците март, април и май. Вече е късно Братовчеда да си поднови резервацията в Римини и се съгласява да отиде с Пешо на Hills of Rock и след това да палят направо към Градина. За изненада и на двамата цялата компания е вече на морето и от няколко дни пие облаци, повръща зелено, строи замъци от пясък, пее песни около огъня и вечер един на друг изгорелите си мажат гърбовете с кисело мляко и оцет.

Пешо и Брачеда остават там за една вечер. Първоначално са леко ядосани, че другите са им вързали тенекия и са ги оставили да се пържат под пловдивското слънце, само за да си пият биричката и да заравят пръсти в мокрия морски пясък. След второто „наздраве“ обаче доброто настроение отново се настанява в душите на Пешо и Братовчеда (жена му се опитва да развали всичко, като му звъни на равни интервали от 10 минути, но не успява, понеже той оставя телефона в багажника на колата след втория 45-минутен разговор).

Абе тая Градина е много скучна! Не си представяхме така лятото! Групата бързо решава, че така не може и 7 потни и изгорели тела се натъпкват в корсата на Братовчеда. Оттук насетне се обикаля цялото черноморие, та чак до Шабла. Там някой възкликва „Ама нали щеше да ловим риба с лодки по Ропотамо!“ Хайде, пак всички се мятат в корсата и обръщат курса в посока юг. По пътя се спира да се обядва два пъти, един път за по коктейлче на слънчака, за шкембе на гарата в Бургас, за магнитче от Созопол и ето, че след 9 часа най-накрая корсата акостира на Ропотамо. Хубаво, ама свободни рибарски лодки под наем не са останали. „Цялата ни работа е такава“ роптае някой от групата. За да не са капо, екскурзиантите събират по още 4 лева, зареждат до горе газ и отпрашват към Резовска река.

Там за изненада на всички гранична полиция не им дава да ловят риба, понеже можело да идва от турски води и да внесе зарази в ЕС, което пък означавало, че попчетата ще трябва да бъдат умъртвени с инжекция (преди можело и директно с чук между очите, но от Брюксел забранили тази варварска практика). Групата е раздразнена и на пук на всякакви правила пали огън на плажа, събира мидички и ги опича в жарта. През нощта идват самодиви и танцуват в такта на „3 в 1“ като от време на време стъпват боси в жаравата.

Корсата е останала без резервна гума (един пия келеш я изхвърли, че заемала място като за каса бира), няма предна броня и задното ляво стъкло вече не може да се вдига (!). Отпуската е към края си. Неусетно се изнизаха тези три дни и щат не щат, нашите герои посърнали се отправят отново към дома и местоработата си. Обаче като за последно, нека поне да минем през пазара в Одрин. Да вземем по един прах за пране барем, че комшията каза, че турския Ариел пере по-добре от българския. Хайде и по един локум в раницата, халвичка малко и да си ходим. Братовчеда къде си има работа и той да я взима тая баклава? Разтече се в багажника и омаза палатките и джапанките на компанията.

Пътят от Одрин до Пловдив не мога и да го разкажа даже, тъй като не е за разправяне. Стомашни вируси всички сте ловили на морето, знаете как е. Все пак има сили и няколко часа да поспрем за Капана фест и да си купим по едни терлици от 45 лева, стара касетка на Modern Talking, шушляк на Абидас и бяла тениска с надпис Adventure или Plov(e)div.

Е, не мина както го мислихме март месец, но пък си прекарахме добре. До Гърция не стигнахме, не минахме Ком-Емине и не гледахме залеза от хижа в планината, но за три дни толкоз. Догодина живи и здрави – повече.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.