Петъчно: как да останем позитивни?

петъчно

Някой ще каже “трудно е човек да остане позитивен в този забъркан свят”. Че светът е забъркан и неразбираем, спор няма. Само че тези думи би ги изрекъл единственият черноглед българин на земята. Знаете – българите сме благословени с това винаги да виждаме света в положителна светлина. Още не е намерена тая космическа сила, която може да пречупи оптимистичния ни мироглед.

Още от малки сме закърмени с идеята, че най-доброто тепърва предстои и това оставя траен отпечатък в умовете и сърцата ни. Хайде сега, замислете се не е ли вдъхновяващо още от дете да чуваш “От тая държава нищо не става!” и “Бягайте докато сте млади”. Тези окуражаващи фрази ни посрещат на всяка семейна сбирка, във всяко кафене и изобщо навсякъде, където има големи. След време като пораснем и започнем сами да се движим нагоре-надолу продължаваме да чуваме тези благи думи в градския транспорт, в заведенията, в които провеждаме романтичните си вечери и най-вече в такситата.

Ей богу, от всички човеци българските таксиметрови шофьори са най-позитивните хора. Истинска наслада и духовно умиротворение е да се возиш при тях. Тяхното монашеско спокойствие стоически понася всички негативни удари и провокации на външния свят. 

Българският таксиметров шофьор вярва в постигането на един по-добър свят и в ежедневието си той активно се бори за този идеал. Взимайте пример от него, уважаеми читатели. Давайте път на пешеходците, отстъпете предимството си на автомобила отсреща, усмихвайте се и бъдете любезни, но най вече не пушете в колите си. Трудно е да си позитивен, когато цигареният дим ти люти на очите и задавя гърлото ти, а ти се иска да рипнеш и да викнеш “Какъв прекрасен ден!”. Българският таксиметров шофьор е еталон и мерило за социално ангажирана личност. Благодарение на високата си ерудиция и силно развита емпатия, той е готов да заеме тежкия пост на министър-председател и да работи за благото на народа. Уви, няма кой да кара таксито иначе той отдавна да се е заел да слага държавата в ред. 

Но да оставим по-тлъст бакшиш и да слезем от това такси най-сетне. Впрочем нека отбележим, че и те понякога попадат в дупката на черногледството. Но не очаквайте от тях да се оплачат или пък да се държат грубо. По-вероятно е просто да ви попитат “Ресто да връщам ли?” Не, не ми връщай. Аз тая банкнота от 50 лева и без това нямаше какво да я правя.

Време е да поработим. Работата е една от сферите, в които нашият народен гений и творчески потенциал изпъкват най-ярко. Дотолкова сме вглъбени в това да постигнем поставените ни цели, че забравяме и до тоалетната да отидем. Увереност и позитивизъм обхваща нас щом се захванем да работим. Кой ли от нас не е отговарял на шефски или клиентски въпрос с многозначителното “Да, да и това ще стане!” Дори когато сроковете ни притискат, не губим вяра в нашите способности и си казваме “Има време!” Пък и нали ако не се забавиш, това ще значи, че си претупал нещата. Не, ние сме перфекционисти и си изпипваме всичко от-до. 

И как няма да сме усмихнати и добронамерени на работа, когато още от сутринта всичко ни тръгва по вода?! Съседите ни са кротки и мили и хора, не вдигат шум и съответно ние се радваме на здрав и качествен сън. Събуждаме се час преди алармата, но решаваме да се поизлежим пет минутки. Заспиваме. Алармата звъни, но този път се чувстваме сякаш никога не сме спали. Въпреки това дълбоко вкоренения български оптимизъм ни окрилява и ние ставаме бодри от леглата си. Някои от нас отиват на фитнес, други разхождат кучета, трети пеят под душа, по стълбите се разнася аромата на току що сварено кафе. Удоволствие и привилегия е да живееш в панелен блок. 

Вълнуващо е да наблюдаваш как града се събужда пред теб. Трудолюбивите хорица пъплят като мравки по широките булеварди, вежливо се поздравяват, отстъпват места един другиму в градския транспорт и хич няма какво да свали усмивките от лицата им. Макар и някому тази картина да звучи утопична, тя е съвсем реална по нашите географски ширини. 

Тя е още по-пъстра в онези честити дни, в които всички ние се гласоподаваме. Няма ги вече едновремешните дърдорковци, които разклащаха вярата на народа в едно по-светло бъдеще. Ние вече знаем, че всяко предизборно обещание е спазено обещание, затова и се радваме на висока избирателна активност. Изразяваме волята си, а тя остава винаги чута. Кметове и бирници по цялата страна работят денем и нощем за нашето благо. Родната милиция ни пази. Над небето ни кръжат съюзнически самолети, за да можем да спим спокойно. 

Но нищо от това нямаше да е възможно, ако ни липсваше една характерова черта, която и до ден днешен диктува пътят на нацията – даването на акъл. Не просто даването на нежелано мнение, а даването на акъл. 

Не знам дали сте забелязали, но сред нас има десетки и дори стотици хиляди философи, мислители, професори по квантова физика, историци, краеведи, финансови експерти, крупни инвеститори, лекари и най-вече тесни специалисти в областите кардиология, пулмология, гастроентерология, гинекология (тези са най-много, силна школа имаме) и педиатрия. 

Всеки е готов на минутата да ти даде акъл как да си гледаш детето, как да се предпазиш от грип и заушка, как да излекуваш възпален пикочен мехур само с кокази и чай от лайка. Помощта дебне отвсякъде – един ще ти каже къде е най-доброто място за работа за теб, друг ще те посъветва в какъв цвят да си боядисаш стаята и какви мебели ще са ти най-удобни, а трети е винаги там със съвет как да си прекараш свободното време.

Добре, че са тези хора, за да знаем ние балъците как да си подбираме партньорите в живота, как да изберем правилния ипотечен кредит и не на последно място какъв живот да водим, за да сме щастливи. 

Хайде сега, усмихнете и да ви е честит денят!