Петъчно: Идвай, Зимо, да се обичаме!

Петъчно: Идвай Зимо, да се обичаме

Зимата има своя особен чар. Не просто защото снегът скрива всички боклуци нахвърляни по земята, а защото тя изкарва най-доброто от човешката природа. Наред с това, че наближава Коледа, човеците се сещат, че в тази част на годината има значително увеличение на броя на деца оставени в домове, болни старци, измръзващи бездомни и всякакви други бедстващи люде.

През пролетта сме заети да берем кокичета за любимите ни, през лятото пръскаме пари по гръцките острови, на есен варим ракия и ето, че ни остава време да бъдем човеци само през зимата. Тогава си спомняме, че една група от хора и през останалите сезони има нужда от нас, но ние пък сме твърде заети, за да ѝ обърнем внимание. Затова по Коледа ни се отпуска душата и охотно пускаме СМС на стойност един лев. Ето, да види дядо Господ, че ни е грижа за ближния, пък да вземе да ни отреди специално място в рая…

Аз, всъщност друго исках да кажа, но се отплеснах. Хората наистина са добри и си помагат, когато зимата дойде с всичките си преспи, минусови температури, поледици, висулки и ветрове. Ето например миналата седмица наваля пухкав сняг в столицата. Разхождам се в парка и гледам как една баба с триста зора се тътри в снега. Бързо я изблъска младеж. Викам си, бре, че грубиянин. А той просто искал да върви пред нея, за да прави пъртина! Да ѝ е лесно на старицата и да не се мъчи в тоя дълбок сняг. Кажете после, че зимата не изкарва най-хубавото у човека.Петъчно Как може да не обичаме зиматаАми ледовете? Каква ще е тая зима, ако непочистеният сняг не превърне всеки тротоар в една истинска ледена пързалка? На запад хората луди пари дават да се пързалят и то в разни заградени места, сякаш са някакви диви животни. А при нас е по друго. Всяка община се грижи коледният дух да витае дори и по най-малките улички, а не само в центъра. Гледам онзи ден вървят момче и момиче по един тротоар и нещо си говорят. Младежът очевидно харесва девойката, но още не е събрал смелост да ѝ го каже. Слава богу, ледът си е лед и усети ли, че по него ходят двама влюбени, винаги намира начин да ги сближи. Както си говорят разни врели-некипели, така девойката се изтърси на земята. Ето ти възможност, младеж! Страх не страх, той взе, че я грабна, изправи я на крака и тъкмо да я пита добре ли е и двамата се строполиха на земята един върху друг. А сега кажете, не е ли зимата романтична?

Само това да беше хубавото на нашата зима, ама не е. Още много има. Ето например, излизам сутринта за работа и гледам съседът се мъчи да изкара колата от снега. Ама пусти летни гуми, буксуват на едно място и завалията ще закъснее и после шефът какво ли ще му стовари на главата… Веднага обаче се спуснаха двама души, бутнаха го и колата се измъкна от снежната хватка. Възпитано и без укор напомниха на водача, че през декември месец е редно да кара със зимни гуми и го изпратиха по живо, по здраво. Замислете се сега това как ще го видите в другите държави, където снегът се чисти редовно от улиците? Ами няма да го видите. Затова ценете и благославяйте българската зима, за туй, че ни прави отзивчиви и състрадателни.Петъчно: Идвай Зимо, да се обичамеКак пък не видях един човек да се оплаква, че не му е приятно през зимата? Ами, че то, ако не паднеш поне веднъж, това зима ли е? Едно време, какви зими имаше…

Пак се разхождам аз из градските улици и пред очите ми красота и изящество. Пред мен мало и голямо, стари и млади дружно правят пируети, флипове, ритбергери. Една баба на 82 години (!!!) взе акъла на група чужденци като им показа как се прави троен аксел докато носиш пазарска чанта и петлитрова туба в ръце. Малко по-надолу в една градинка имаше състезание по шорт трек, в което участваха няколко общинари и едно куче. Истински зимни олиппийски игри ви казвам!

Петъчно: Идвай Зимо, да се обичамеИ да искаш, няма как да не забележиш как всеки го е обзело едно по християнски добро чувство. Ето например, пред сградата на пощата седи охрана и крещи на пешеходците. Не спира да ги съветва да минат по другия тротоар, за да не им паднат ледените висулки на главите. Ще се съдере да вика, ама не от лошотия. Така де – по-добре да ти креснат няколко пъти, отколкото надвисналият лед да ти се стовари отгоре. Българинът, поема гражданска отговорност, пък кой, каквото ще да ми разправя.

Сега, признававам, че от време на време се случва и по нещо неприятно, но на фона на общата атмосфера на любов и загриженост, нелепите и крайно лоши сцени остават на заден план. Това, че пътищата не са изчистени, че падат клони под тежестта на снега и седят така докато той не се стопи, са бели кахъри. В крайна сметка никога не можеш да предвидиш кога ще вали сняг и е нормално да те изненада. Къде се е чуло и видяло зимата да има сняг?

Зимата сближава, както нищо друго на този свят. Освен може би моментите, в които топлофикация реши да прави ремонт в студените месеци, но това е друга тема.

Хайде бягам, че суджукът ще прегори във фурната, а трябва и винце да наточа и туршийка да отворя…

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.