Петъчно: Deutschland über alles

Петъчно: Deutschland über alles

Обичам ги и ми е кеф да ги слушам. Присядам кротко в ъгъла на стаята и им се възхищавам – хора обиколили широкия свят, видели и опитали от всякакви загадъчни храни, преминали през нечувани опасности, борили се за живота си хора. Истински откриватели в 21-ви век. Жалко само, че са си в България за един, максимум два, до три месеца в годината.

Нека ви разкажа за това въздесъщо създание, наречено БГ гастарбайтер.

По начало БГ гастарбайтерът е патриот. Той си обича родината, но само когато е извън нея и само когато е на маса. Патриотизмът у него внезапно и съвсем неочаквано се изостря в началото на втория месец, прекаран в чужбина. Някъде по това време гастарбайтерът Ганчо вече се е запознал с останалите, избягали от „онзи кенеф“, гастарбайтери. Е, може да са малко мургавки и у нас много да не се обичат, но когато са на острова те са си първи дружки. Все пак всички сме хора, нали? Та на втория месец Ганчо и новите му приятели спретват една богата трапеза по средата на фургона, в който живеят. Някой изважда бурканче лютеница, втори реже салата, трети пресметливо изважда малкото шишенце с домашна ракийка.

С течение на вечерта се обсъждат всякакви теми, но неминуемо се стига до политика. Всеки е вещ, всеки знае. Първоначално репликите, които се чуват, са основно в стилистиката на „съсипаха я тая държава“, но след няколко чашки вече на всички започва да им става мъчно. В края на фургона има телефон на зарядно. Поради тази причина той се използва за колонка, свиреща до скъсване народни песни от YouTube. Обстановката става все по-тягостна. Кому беше нужно да идваме тук? В България си имахме всичко? Нищо, ще поработя до Коледа и после се връщам. Там си е по-хубаво. Тук през цялото време вали и е мрачно. А и не дават да се пуши, докато береш ягодите…

Но нека оставим за момент настрана тези редки, но пък емоционално наситени моменти. Къде-къде по-забавен е Ганчо, когато се прибере в България. Приготвил си е хиляди номера, с които да скрие шапката на простите си приятели, останали „в тая дупка“. Тук имаме два варианта – БГ гастарбайтерът се е прибрал или с нова кола (най-често 20 годишен мерцедес, ама много запазен), или има цяла процесия, чакаща го на летището.

Всеки му се радва, иска да се отърка в него, белким прихване малко от неговия късмет и той човек да стане. Има обаче нещо, което не е баш на място, но на превъзбудените пажове им отнема известно време преди да установят какво точно. Ганчо изглежда добре, сменил е най-накрая синьото яке на Левски. Вече носи модерен тишърт на Манчестър Юнайтед и маратонки на Найк. Обаче нещо в говора не му е наред. Преди не валяше думите така, нали? Питат го „Абе, Ганчо, да не те е ударил някой?“. Работата обаче е съвсем друга, той просто е забравил българския.

Това сигурно не е лошо. Явно Ганчо добре се интегрира в Англия. Ето, отиде, без да знае как да си каже името, пък взел, че научил езика за има-няма четири месеца.

Събира Ганчо всички роднини и приятели вкъщи и почва да разправя такива чудни и пречудни истории, че ти се ще и на тебе да си грабнеш раницата и да заминеш с него в края на май. Не стига, че времето въобще не било лошо там, ами и условията били добри. Фермата е почти в центъра на Лондон. Само трябва да смениш два влака, един самолет, автобус и след 12 спирки на метрото си там. „Ние даже често излизаме вечер по баровете“, заявява наш Ганчо и се почесва по брадата. Родата е в шок, приятелите също. Разговорът продължава все в същата посока. Ганчо смайва тази главозамаяна аудитория с невероятни неща – в Англия има неща, които тука не сме и сънували. Има нарязани колбаси, правят доставки на пици по домовете, има метро, можеш да си платиш тока по интернет. Брей, къде са стигнали хората, а ние тука сме още в Средновековието…

Как беше тая дума? Кажи го де, че ми идва на английски с главата,“ Ганчо хич не се сеща, че думата е салата и на български, когато моли братовчед си Йончо да му подаде купата.

Всички новодошли минават през мене

А забелязали ли сте как дори най-простите ви приятели биват назначени на ръководни позиции, веднага щом пристигнат в Германия? Умът ми не го побира как човек, който си мисли, че мура е вафла и през последните 5 години е търкал билетчета по цял ден, изведнъж става началник на един от основните складове на Фолксваген във Волфсбург. Толкова ли не се намери някой образован германец, та завалиите от този автомобилен гигант опряха до наш Ганьо? Ами да ви кажа честно, на мен и друго ми е чудно. Защо като наш Ганьо обучава новите работници в склада, пак живее с поляк, двама сърби и руснак в един апартамент?

Като го видиш уж е шеф, ама навсякъде ходи с комбинезона, който всъщност му е работен. Не го сменя и зиме и лете, а само си подменя шапката. На нея вече не пише България, а Deutschland. Съвсем разбираемо, новият екип на немския национален отбор по футбол се пази само за специални случаи – най-вече, когато излизаме на кафе в България.

България е дупка и кенеф, а в Германия е много яко, ама като стане време да си тръгва към Волфсбург, Ганчо тъпче до горе целия багажник с лютеници, сирене (щото в Германия нЕма хубаво сирене), замразена кайма, ракия (добре скрита под купища домати) и луканки. Останалата част от багажа е натикана на задната седалка на пандата (това е от новите панди) и закрива всички стъкла без предното и шофьорското. В жабката има две кила вино и суджук. Те са за граничарите на Калотина.

Нека поработи още някой месец, пък да се прибере, че ми е мъчно за него. Дано този път поне се сети един шоколад да донесе или да се обади поне веднъж.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.