Пeт приказни същества от Македония

Криптозоологията е псевдонаука, изкушавала човечеството от векове. Великите умове са реагирали на нея я с доверие, я с насмешка, но интересът никога не е секвал. Дори днес сме вдъхновени от същества като Йети, Чупакабра, Кракен, Неси, Мокеле-Мбембе и всевъзможни дракони, феникси, зомбита и пр. Единствено хората са по-проблемни от тези създания, защото те сами ги творят от сенките и пренасят във въображението си. Много от тези същества са измислили българите: змейове, самодиви, водни духове и още много причудливи твари. Както става ясно от новото издание „Български народни приказки от Македония на „Deja Book“, македонските българи също са се постарали в тази насока. Така че, ако се чудите кой още е македонец, ето го и отговорът…

Вампирите

Вампирите са не по-малко разпространени и по тези български земи. Дори са също толкова кръвожадни. Съвсем не са изискани като във филм на Франсис Форд Копола, съвсем не блещукат като в „Здрач“. Вместо това пият кръв, трошат кости с голи зъби, разкъсват гръкляни с нокти… но в същото време са запазили част от романтиката, присъща за сърцата на добрите хора, които някога са били. Съхранени са легенди, в които понякога бледите хищници нападат цели търговски кервани, а друг път се завръщат при близките си, за да им извият вратовете. Рецептите за справяне с тях също са многобройни: кол в сърцето, вряла вода в тайния им гроб, съблазняване от хубавица, примамване отвъд синора на нивата, без покана за повторно влизане в имота. Вампирите носят същата романтика като в западната литература. Все пак са си наши. Нови истории за вампири ще научите от приказките „Керванът и вампирите“, в който отчаян баща намира смисъла на живота, и в трогателната история на „Силян вампира“, преразказана по действителен случай.

Златната змия

В гр. Тетово до ден днешен разказват две истории: онази за подвига на Мара Бунева и втора – за златната змия от Тетово кале, което е изградено от римляните около III–IV в. пр. Хр. и е функционирало до средните векове. Столетия наред крепостта е в руини, докато през 1820 г. не я възстановява албанският управител на Тетовския пашалък Абдурахман паша Тетовски, който продължава строежа, започнат още от баща му. Според преданието когато калето било превзето от враговете на пашата, той скрил в него цялото си богатство и, както става винаги в тези истории, го проклел да бъде недокоснато от чужда ръка. Много мародери и иманяри опитвали да го намерят, ала ония, попаднали на следа, дори не се завръщали. Щом някой доближавал съкровището, то се превръщало в огромна златна змия, която го поглъщала цял. Змията се извивала в мрачното подземие с прелестните си люспи, с изящните си очи, а куп пътешественици и смелчаци искали да напълнят шепите си с пари и скъпоценности. Вместо тях обаче, едно едничко съскане се чувало само зад гърба им и ги обгръщал мрак. Авторизирана версия на преданието е добавено в книгата под името „Ракиджи Кольо и златната змия“.

Огромният сом

Морските чудовища са вълнували хората още в най-дълбока древност: грамадни медузи, допотопни океански влечуги, оцелели до наши дни, колосални главоноги, обвиващи цели кораби с пипалата си, дори самият Левиатан. Много от българите в старите времена не са познавали добре морето. Често те не са напускали родното си село цял живот. Това обаче не им пречело да тренират въображението си с истории за спотаени под водната повърхност същества. Такава е историята за грамадния сом, който живеел в кладенец край Охрид. През лятото се потапял навътре, навътре в студената вода, а щом захванел студ – заравял се в тинята на дъното. Винаги гледал нагоре към повърхността, където прозирало небето. Червените му очи пронизвали мрака нощес. Ако някой се надвесил над водата, сомът полека разтварял дебелите си устни, хвърлял се към него и го лапвал цял. Тази нещастна съдба сполетяла и главната героиня от приказката „Царица Беклина в корема на сома и агнето“

Бабиното петле

Чувството за хумор на старите българи често е било свързано с всекидневието им: селскостопански животни, полска работа, варене на ракия… В тази връзка бабиното петле е особено същество. То е петле в истинския смисъл на думата. Само че куцо. И много малко. Какво толкова, нали? Толкова е лакомо обаче, че може да погълне всичко пред себе си… и то не с клюн, а със… задника си. Дори теб! Легендата разказва, че веднъж то изпило цялото Охридско езеро наведнъж! Историята на „Бабиното петле“ обаче е твърде динамична, пък и твърде специфична, затова няма да ви разваляме четенето с допълнителни подробности.

Късмет

Късметът е в основата на всяко начинание. Затова го възхваляваме за какво ли не, но го хулим при всяка несгода. Късметът е желан спътник и го свързваме с всякакви поличби и суеверия: четирилистни детелини, хвърляне на сол през рамото, падащи звезди. За старите българи късметът е бил Късмет. Истинско същество в човешки образ. Двойник на човека, с когото е свързан. Той винаги е неговото по-добро аз: облечен е добре, джобовете му са пълни с пари, никога няма житейски драми и проблеми. Живее както си поиска за разлика от обикновените хора. От време на време Късмет решава да помогне и отпуска някоя и друга благина на двойника си. Затова народът е смятал, че ония, на които им върви, се имат със своя Късмет. Ако нещата не се получават, значи или още не сте се запознали или вашият страда я от леност, я нещо е зает. Търсете си късмета и не ритайте срещу него, че ще ви се обиди и тогава не ви чака нищо добро! Пък и най-малкото е учтиво да се държиш така с другите.

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.