Пет легендарни места в Македония

www.wondermondo.com

Приказките и легендите са извор на атмосфера, която кара туристи от цял свят да търсят магични места по картите и отбивки от натоварените пътни артерии. Десетки кътчета са прочути по света с подобни истории: балкончето на Жулиета във Верона, замъкът на Дракула в Бран, Божи гроб в Йерусалим. Много от тях са се превърнали в истинска лудница – посетителите им надминават тълпите, които сутрин обсаждат софийското метро. Забележителности, натоварени с легендарен заряд, съществуват и по българските земи – дори в Република Македония, която днес съществува като самостоятелна държава, са останали редица приказни следи от българското население. За някои от тях ни разказва книгата „Български народни приказки от Македония“ на издателство „Deja Book“…

Църквата св. Спас в Чемерско

Природните стихии и бедствия често са предизвиквали народната мисъл в легендарна посока. Това е станало и в селцето Чемерско, когато схлупената му църквичка изгаря. Въпреки това обаче, няколко икони, датирани от XIX в., остават непокътнати. Това поражда преданието за бягащите икони, които имат целебни свойства, но при всяка човешка низост пращат воден или огнен ад в светилището си и бягат непокътнати на място, където няма да бъдат открити десетилетия. Според историята единствено баба Каменита от Чемерско знаела как хората да умилостивят светините и отново да получат тяхната благодат. Днес църквата св. Спас е възстановена по темелите си и е отворена за посетители. Легендата е подробно разгърната в приказката „Бягащите икони“.

Тетовско кале

Зловещите крепости са ни слабост на нас – хората. Руините на една от тях се намират недалеч от гр. Тетово – на хълма Балтепе, край който тече река Пена. Била е изградена от римляните около III–IV в. пр. Хр. и е функционирала до средните векове. Спомената е от самия Тит Ливий във връзка с войните между Рим и древна Македония. Столетия наред тя е в руини, докато през 1820 г. не я възстановява албанският управител на Тетовския пашалък Абдурахман паша Тетовски, който продължава строежа, започнат още от баща му. Според стара легенда, когато калето било превзето от враговете на пашата, той скрил в него цялото си богатство и, както се случва винаги в тези истории, го проклел да остане недокоснато от чужда ръка. Колцина мародери и иманяри опитвали да го намерят, ала ония, попаднали на следа, дори не се завръщали. Причината? Щом някой доближавал съкровището, то се превръщало в огромна златна змия и го поглъщала цял… Авторизирана версия на преданието е добавено в книгата под името „Ракиджи Кольо и златната змия“.

Струмин гроб

Недалеч от гр. Струмица, насред голото поле, се издига малък по размери мавзолей. Всъщност, ако сме точни, това е само издигнат над земята каменен гроб, въплътил в себе си още една легенда. Според нея по време на войните, водени от цар Самуил срещу Византия, ключова българска крепост била предадена на гърците от девойката Струма, която била влюбена в ромейски пълководец. Това довело до смъртта на царя и до края на Първото българско царство. В други писания се твърди, че Струма е живяла в по-късно време и в по-различно амплоа – като сестра на Крали Марко, която предава самия него на турците. На същата девойка били кръстени още град Струмица и река Струма, за да се помни навеки позора на девойката. Тези легенди са послужили като основа за приказката „Струмяна девойка, от любов проклета“, публикувана в сборника.

Паметникът на батко Георгия в Куманово

Батко Георгия е полулегендарен български търговец, живял по-голямата част от живота си в гр. Куманово. Личността му е изтъкана от всевъзможни анекдоти и от чудновати истории за бохемство, ракия, красиви невести, бързи коне, силен тютюн. До днес се спори кой е бил истинският батко Георгия, съществувал ли е изобщо и дали наистина е загинал при нелеп инцидент заради чашка с ракия. Според някои проучвания на младини чешитът бил влюбен в местна хубавица, но не я получил за жена. Разбрал, че няма да срещне любовта, той се отдал на музика и запои чак до смъртта си на преклонна възраст. До днес в Куманово се разказват десетки истории за него и за местата в града, които обичал да посещава. Стотици кумановчани пък твърдят, че са негови роднини, защото изкусно умеят да танцуват, пеят или свирят на хармоника – все пак генът си е ген. Днес батко Георгия е един от символите на града, поради което през 2006 г. му е издигнат паметник. Тъкмо по вкуса му, паметникът е откраднат скоро след това и е заменен с нов. Истински трол през вековете. Оттук и авторизираният вариант на част от тези легенди под заглавието „Умреял батко Георгия“.

Пещерата Змейовица

Историите за кръвожадни змейове са пропили всички български земи. Едни са се родили заради природни бедствия, други от появата на странни животински видове, трети – за да обяснят някое мрачно, плашещо място. В планината Даутица например се намира пещерата Змейовица, където според старинна легенда е живял змей от камък. Той толкова обичал вкаменения материал, че цялата му покъщнина била грубо издялана от него. През деня змеят летял из небето и вършел злодеяния, а вечерно време се прибирал при изящната си съпруга в пещерата. Тя винаги му приготвяла две ведра студена вода. Счита се, че на два пъти през годината – на Илинден и на Духовден – хората, посетили пещерата, могат да получат чудотворно изцеление на болестите си…

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.