„Пътуващият“ от Улрих Александер Бошвиц е първото свидетелство за Холокоста

Писмо, пътувало в бутилка 80 години – така изглежда с днешна дата романът „Пътуващият“ от Улрих Александер Бошвиц. Потънал в забвение десетилетия наред, от година насам той е сред най-коментираните заглавия на литературната сцена. У нас „Пътуващият“ пристига в превод от немски език на корифея Любомир Илиев и с логото на издателство „Лист“.

Този роман е първото свидетелство за Холокоста – Улрих Александер Бошвиц го пише веднага след Кристалната нощ – разказът в книгата започва точно с този повратен момент от световната история – 9 срещу 10 ноември 1938 г.

За главния герой – търговеца Ото Зилберман, 10 ноември 1938 г. е обичаен ден. Той обсъжда сделки и прави планове за бъдещето. Докато не се прибира вкъщи и на вратата не започват да блъскат щурмоваци от националсоциалистическата партия. Това е денят след Кристалната нощ, а заглавията във вестниците гласят „Евреите обявяват война на германския народ“. Зилберман е с арийски вид и това му помага да избяга. Колко дълго обаче може да бяга от нацистите, колко влака трябва да смени и през колко града да мине, за да осъзнае, че от превзетата Германия няма изход? „Пътуващият“ е

роман срещу забравата,

призив към толерантност и човеколюбие. Той е като бутилкова поща, носена от водите на житейския океан цели 80 години: отпушваш я и от нея руква – непрецедена, нефилтрирана, автентична – горчивата истина на историята.“, отбелязва в послеслова преводачът Люмобир Илиев.

Книгата излиза за първи път на английски през 1939 г., а изданието ѝ на родния за Бошвиц немски език е чак през 2018 г. Между страниците на „Пътуващият“ се откриват следите от много биографични препратки. Между Улрих Бошиц и Ото Зилберман има много голямо сходство, смята преводачът на романа. Героят е от еврейски произход, но с немско самосъзнание. Бил се е по фронтовете на Първата световна война, за което е отличен с Железния кръст за храброст, и до идването на националсоциалистите на власт е уважаван член на берлинското общество. В семейството на Бошвиц еврейското потекло също не играе никаква роля, бащата дори преминава в лоното на християнството. Така че в родния си дом Улрих и сестра му Клариса се възпитават в протестантски дух. А майка им, художничката Марта Волгаст Бошвиц, произхожда от известна фамилия в Любек, дала на Германия неколцина сенатори и теолози.

През 1939 г., малко преди началото на Втората световна война, Улрих Бошвиц емигрира в Англия, където вече е майка му. Двамата са интернирани подобно на повечето германци, избягали от нацисткия режим (25 000 са само на остров Ман).

През юли 1940 г. Улрих Бошвиц е прехвърлен с някогашния военен транспортен кораб „Дунера“ в Австралия. Условията на кораба, претъпкан с евреи и политически емигранти, както и с немски и италиански военнопленници, са ужасни; на всичко отгоре и екипажът жестоко малтретира бежанците и ги ограбва. След 57 дни убийствено пътуване „момчетата от „Дунера“ най-сетне стигат австралийския бряг. След тях са и много еврейски интелектуалци.

През 1942 г. някои от интернираните отново излизат на свобода – най-напред онези, които са изявили готовност да се присъединят към британската армия във войната ѝ с нацистка Германия. Улрих Бошвиц дълго се двоуми, понеже се притеснява както от войната, така и от дългото пътуване до Европа. Но когато все пак потегля, непрекъснато пише и доверява на един от спътниците си, че се страхува не толкова за своя живот, колкото за съдбата на последния си ръкопис.

На 29 октомври 1942 г. Улрих Александер Бошвиц се намира на около седемстотин морски мили северозападно от Азорските острови, когато

торпедо на германска подводница слага край

както на неговия живот, така и на живота на още 371 пътници на наетия от британското правителство бежански кораб „Абосо“. Изчезва и ръкописът на романа „Пътуващият“, който 27-годишният Бошвиц носи със себе си.

Няколко седмици преди вълните на океана да го погълнат, той изпраща на майка си писмо с точни указания какво трябва да се направи с неговите вече публикувани или оставени на сигурно място текстове, ако междувременно загине. Във въпросното писмо (от 10 август 1942 г.) става дума и за романа му „Пътуващият“. Бошвиц съобщава на майка си, че романът му, излязъл през 1939 г. в Англия, а на следващата година – и в Америка, трябва да бъде подложен на основна преработка и че е дал първите, вече коригирани 109 страници на свой добър познат, който вече е на път за Англия. На дневен ред било коригирането на втората част.

Улрих Александер Бошвиц загива на борда на потопен от германска подводница кораб.

Корицата на „Пътуващият“ е дело на Илиан Илиев.