Разказ за първата реч на Нелсън Мандела след излизането му от затвора

На 19-годишна възраст пътувах до Кейптаун, когато се получи известие, което светът отдавна очакваше – че Нелсън Мандела най-сетне излиза на свобода. Макар всички познати да ме убеждаваха в противното, аз бях решил, че ще присъствам на първата му реч след излизането от затвора. Докато вървях към мястото на събитието – Сити Хол, първото нещо, на което станах свидетел, беше необикновено силният шум, създаван от около 250-хилядната тълпа в района на Гранд Парейд. Тежковъоръжени кордони от жандармеристи се опитваха да спрат това човешко море, но и аз, и много други успяхме все пак да се промъкнем напред.

Макар да бях може би единственият бледолик йоркширец в това множество от чернокожи (освен един снимачен екип на Би Би Си), някак си не изпитвах никакво притеснение от този факт. Даже напротив, усещах особен прилив на енергия, която пулсираше из цялото ми тяло. Такова нещо никога преди това не бях чувствал, нито пък ми се случи някога по-късно. Всичко беше толкова истинско и контрастно: миризмата на пот и алкохол; ярките черно-зелено-жълти знамена на Африканския национален конгрес накъдето и да се обърнеш; и прегръдките, с които толкова много непознати хора ме дариха.

Когато Мандела се появи пред множеството, то вдигна такъв шум, че направо останах без дъх. Макар да плувах на вълните на всеобщия ентусиазъм, фактически не успях да видя много заради разлюляното море от хора. После един млад южноафриканец ми даде знак да го последвам и двамата се изкачихме на някакъв стълб на уличното осветление. Благодарих му най-сърдечно и двамата заедно се наслаждавахме дълго на речта на Мандела, както и на тържествуващото множество – чак до мръкване.

Равносметката
Връщайки се към онова време, присъствието ми на такъв повратен момент в живота на този велик човек, променил историята на Южна Африка, предизвиква у мен смирено благоговение и същевременно силно извисяване на духа. Освен всичко друго, се научих да се доверявам на инстинктите си, които тогава ми дадоха възможност да преживея такъв вълшебен миг.

Полезни съвети
Макар Мандела за съжаление вече да не е сред нас, животът му продължава тясно да се свързва със страната, за която е пожертвал толкова много от себе си. Споменът за него и неговите идеали са дълбоко запечатани в умовете и сърцата на мнозина южноафриканци и продължават да направляват техния живот.
На чуждестранния турист правят впечатление многото места в памет на Мандела.

Най-известното от тях в Кейптаун е Робен Айлънд – островът затвор в залива Тейбъл Бей, където Мандела е прекарал 18 години от своя живот. Днес мястото е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и до него всеки ден се организират редовни туристически посещения (robben-island.org.za).

Ноубъл Скуеър в района на Виктория енд Албърт Уотърфронт също припомня за големия народен водач чрез бронзовата му статуя, издигната на това място. Там Мандела е заедно с трима други носители на Нобеловата награда за мир, заслужили за победата на демокрацията в Южна Африка: Нкоси Албърт Лутули, преподобният архиепископ Дезмънд Туту и бившият президент на страната Фредерик де Клерк. Като си дава сметка за значението на първата му реч след излизането от затвора, управата на град Кейптаун планира да постави бронзова статуя на Мандела в цял ръст на балкона, където той произнася знаменитото си слово на 11 февруари 1990 г.

Откъс от книгата “Най-вълнуващите моменти в живота – 100 пътешествия, които ще ви променят завинаги” на Lonely Planet, издателство Книгомания.